Изкуственият интелект (ИИ) ще преобърне радикално трудовия пазар. А в България не се води дори разговор за това как да задържи квалифицираните хора. Вместо иновации, държавата насърчава ресторантьорство, казва експерт.
Какво може да прави един работник в склад, когато остане без работа заради изкуствения интелект (ИИ)? Или продавач в магазин, касиер, банков служител, шофьор на тир, изместен от безпилотни камиони, редактор, копирайтър, чиновник, разнасящ папки, юристи? Ще излязат на протест пред парламента – защото политиците не са застрашени от революцията на ИИ, но бездействието им рано или късно ще бъде наказано от гражданското недоволство.
„Няма да изчезнат професии, ще изчезне определен клас хора – посредствените. И това ще е много тъжно, защото те дори няма да разберат защо не се реализират,“ коментира за Дойче Веле председателят на УС на БРАИТ (Българска работодателска организация за иновативни технологии) Доброслав Димитров.
Шанс ще имат само най-добрите
„Компаниите ще предпочитат да работят с най-добрите и ще изхвърлят неефективните. Изкуственият интелект ще революционизира всеки аспект от икономиката, особено професиите, свързани с когнитивна дейност – а две трети от икономиката на България е в услугите“, казва той. В този сектор повечето от заетите обаче са жени, което означава, че те биха се оказали по-големия дял от бъдещите безработни.
Доброслав Димитров подчертава спешната нужда от квалификация, тъй като кардиналната промяна настъпва в хоризонт от 4-5 години. „Всеки трябва да поеме отговорност за собствения си живот. В интернет има безброй възможности за допълнителна квалификация, а чат-ботовете – най-добрите ни приятели, могат да бъдат идеалният ментор.“ Според него бъдещата роля на човека ще е мениджърска, а не изпълнителска – тийм лидер на екип от агенти (модели и алгоритми с изкуствен интелект, които могат сами да вземат решения и да изпълняват сложни задачи, б.а.). Ако трансформацията не започне сега, България е заплашена от структурна безработица и още повече ще се разтвори ножицата между хората с високи и ниски доходи, смята ΙΤ-предприемачът.
Мила родна картинка
До момента прогнозите за пазара на труда в България не са отчитали въздействието на ИИ и технологиите върху работните места, съобщават от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в отговор на запитване на Дойче Веле. До края на 2026 г. обаче ще бъдат разработени дългосрочни прогнози за развитието на трудовия пазар до 2035 г., които отчитат дигиталната трансформация на икономиката - по проект, финансиран от европейски програми, уточняват от МТСП.
„Дори не сме докоснали повърхността на това как ИИ ще трансформира трудовия пазар,“ коментира за Дойче Веле предприемачът и председател на УС на AIBEST (Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии) Илия Кръстев. Според него масовото въвеждане на ИИ ще се ускори, когато темпът на развитие се стабилизира, но за България не е голям оптимист.
„Ние сме единствената държава в ЕС, която няма законодателство за насърчаване на развойна дейност и сме с най-ниски резултати по математика. С Института за пазарна икономика (ИПИ) правихме проучване и се оказа, че средният 15-годишен ученик в България е функционално неграмотен по математика. В малка икономика като българската, държавата не участва в иновациите – но за сметка на това насърчава ресторантьорството, което очевидно е приоритетният сектор.“
Данните, които Кръстев изтъква, са съкрушителни – за първи път над 25% от работещите са на възраст над 55 години, а в близките години България ще загуби 800 000 души в икономически активна възраст. Още по-притеснително е, че само 3% от завършилите продължават да се обучават и квалифицират, докато средно за ЕС е 12%.
„Каква е ползата, че имаме най-много университети на глава от населението в ЕС?! Не се запълват голяма част от специалностите, конкуренцията намалява и те се превръщат в машина за пари. Даваш публични средства и изплюваш едни деца, които нямат идея какво да правят с живота си!”, казва Илия Кръстев. И той, и Доброслав Димитров са категорични, че реформа на образованието е крайно необходима.
Нужни са нови програми за учене по нов начин
Според Кръстев, за да се случи такава реформа, за която няма време да е еволюционна, е нужно политическо съгласие - а такова трудно ще се намери в настоящия парламент. „Необходими са нови програми за учене по нов начин, които да включват финансова култура, софтуерни умения и др., а няма подготвени учители“. За кардинално преосмислено образование, което да учи децата да мислят критично и креативно, е и Димитров, който се застъпва и за мрежа от технологични училища, като за основа се използват математическите гимназии.
Няма време. Докато българското образование още се бори с аналоговите модели, а политици дебнат да не се промъкне „джендъризъм“ и да остане „Аз съм българче“, бъдещето вече е тук. Световният икономически форум (WEF) публикува доклада си „Бъдещето на работните места 2025“, според който 40% от компаниите планират съкращения на персонала заради автоматизацията с ИИ. Добрата новина е, че изкуственият интелект може да създаде 170 милиона нови работни места в световен мащаб, премахвайки 92 милиона, което все пак е ръст от 78 милиона работни места до 2030 година. Две трети от работодателите смятат да наемат служители със специфични умения в областта на ИИ.
Изкуственият интелект ще промени икономиката и пазара на труда по радикален начин Снимка: Jaque Silva/IMAGO/NurPhoto
А в България? За първи път през 2025 г. Агенцията по заетостта, която ежегодно проучва потребностите на работодателите от работна сила, ще включи в анкетните карти въпрос за влиянието на дигиталната трансформация върху нуждите им от кадри. В отговора си до Дойче Веле от МТСП казват още, че до 5 март предприемачите могат да кандидатстват за обучения на служителите си по процедура „Нови умения“, която включва и „специфични дигитални умения, свързани с изкуствения интелект“. Безвъзмездното финансиране е по Европейската програма за развитие на човешките ресурси - от 20 000 до максимум 5 867 400 лева на проект (общият бюджет е 74 милиона лева).
Фабрики за ИИ до АЕЦ
Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в Париж за 200 милиарда евро на разположение за развитието на изкуствения интелект, премиерът Росен Желязков заяви, че България трябва да се възползва максимално. Във френската столица, където се състоя срещата на върха по въпросите на ИИ, заедно с Желязков бе и проф. Мартин Вечев, директор на Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), който съобщи за проект във връзка с инициативата на ЕК за „ИИ фабрики“. Целта е да бъде увеличена изчислителната мощност, която е на разположение за развитие на ИИ в Европа.
България е изключително подходящо място, коментира Доброслав Димитров идеята за стратегическа инфраструктура в изчислителната сфера, „съотносима с построяването на 7 и 8 блок в АЕЦ „Козлодуй“”. Ядрената енергетика може да захрани такива фабрики, дай боже, да привлечем някой от големите технологични гиганти, казва той.
Вече говорим за конкуренция на държави с компании, отбелязва Илия Кръстев и дава пример с Amazon, която ще инвестира в производство на ядрена енергия, за да захранва своите центрове за данни и така да разширява услугите си, базирани на изкуствен интелект.
Къде е държавата
Двамата IT-предприемачи са загрижени от липсата на разговор каква икономика иска да развива България и какви усилия да предприеме, за да привлече и задържи висококвалифицирани специалисти. „България е първа в ЕС по дял на сивата икономика - какво промотира държавата чрез своята данъчно-осигурителна политика, като натоварва младите професионалисти, които създават новата икономика!”, заявява Димитров.
Илия Кръстев отбелязва липсата на държавна политика за задържане на квалифицирани хора. „Всички държави изключително агресивно се опитват да привлекат топ експерти, а в България вдигаме данъчно-осигурителната тежест. Ако държавата не е в състояние да задържи специалисти от високия клас, ще останат нискоквалифицирани хора и образование, което бълва такива. Как тогава създаваме високотехнологична и конкурентна икономика!” Но Кръстев посочва и друг проблем, свързан със защитата на интелектуалната собственост - „затова при стартъпите например голям процент от тяхната интелектуална собственост не е в България, а другаде, където е защитена“.
За да има смислен разговор за бъдещето между предприемачите от „новата икономика“ и държавата, те трябва да бъдат допуснати да участват. Димитров и Кръстев изтъкват отказа на правителството да признае ΙΤ-сектора в лицето на БРАИТ за представителна организация на работодателите на национално равнище. Така те не могат да участват в обсъждането на бюджета, данъчните политики и други ключови въпроси заедно с изпълнителната власт, други работодатели, големите синдикати - и БРАИТ ще заведе дело за отказа.
Липсва стратегически прочит
Стратегически прочит на радикалната трансформация, която извършва изкуственият интелект, липсва. Българските политици мислят и решават в късите хоризонти до следващи избори и нехаят за Петата индустриална революция. А докато обсъждат колко милиарда да разпределят за санирането на старите блокове, ИИ вече проектира бъдещето.
