Слагането на фотоволтаичен панел на балкона е достъпно финансово и лесно техническо решение, което може да спести между 5 и 29 на сто от потреблението на ток през зимата.

Ако се използват енергоефективни уреди, панелите позволяват да се покрива и цялата консумация, че дори да се обменя ток със съседите или да се дарява в електрическата мрежа за други домакинства.

Само че в България това се оказва тежка административна задача дори за еднофамилни къщи, а за многоетажни панелки изглежда като мисия невъзможна. В същото време инсталирането дори на един щепселен слънчев панел на парапета може да е решение за много уязвими семейства в енергийна бедност.

У нас обаче има прекалено много законови и нормативни празнини, които правят усилието трудно, дори когато зад него стоят общини като тези в Дупница и в Ботевград, където са реализирани пилотни проекти на организацията „Хабитат“. Тя се опитва да привлече вниманието на държавните институции върху възможностите, които дават балконските фотоволтаици.

Препятствията

Прогнозите на властите в Германия гласят, че през миналата година са инсталирани 1 млн. соларни инсталации в домакинствата. Германците могат да купят соларен панел, а след това единствено да го регистрират в специално приложение с електромера на жилището, където е сложен

В България има единици балконски фотоволтаици. Всички са изградени със съдействието на общини като в Дупница. Местната власт в града е помогнала за монтирането на шест системи върху старите казарми, където е изграден комплекс от общински жилища за настаняване на социално слаби семейства.

Ако обаче искате да сложите соларен панел като частно лице на балкона в панелката си в София, разправията е огромна, стана ясно от думите на Ася Добруджалиева, мениджър проекти в „Хабитат България“ по време на кръгла маса за решаването на проблемите на енергийно бедните у нас с подобни соларни инсталации.

Първият сблъсък е с етажната собственост

Трябва всички съседи да са съгласни да си сложите слънчев панел на парапета на балкона. Ако по някакво чудо това се случи, следва изготвяне на проектно предложение по Закона за устройство на територията, който третира тази система като строеж VІ категория, макар инсталирането му да е подобно на това на климатик.

„Че и по-лесно от климатик, защото монтажът е изключително лесен и няма нужда от специални технически умения“, обяснява Добруджалиева.

Ако балконския фотоволтаик мине през цедката на архитекта на общината, трябва и съответното електроразпределително дружество да се включи, защото иначе може да се берат ядове. Вместо да спести от сметки за ток, човек да плаща повече.

Причината е, че трябва пренастройка на електромерите, за да отчитат за плащане само подадената от електроразпределителната мрежа енергия. Иначе уредът ще върти независимо дали домакинството ползва произведена от балкона енергия или такава от мрежата.

Възможностите

С въвеждането на умните електромери и виртуалното отчитане на произведена и потребена от домакинството енергия този проблем може да се реши. А това би отпушило реализацията на множество такива миниинсталации в дома, развитието на енергийно общности за обмен на енергия между жилища в една сграда и дори отдаването на излишната енергия в мрежата, коментираха от „Хабитат“.

Това би било изключително полезно за енергийно бедните потребители, но и за останалите, за да разглеждат вече потреблението си на електроенергия не като сума в сметката, а като количество, смята Добруджалиева. При собствено производство на ток от балкона хората могат да планират включване на бойлера си или пералнята си през wi-fi, когато има слънце, и така да оптимизират потреблението си.

Данните на организацията от пилотния проект в Дупница, заработил преди пет месеца, сочат, че произведената от един панел с мощност 440 вата енергия е била 63 кВтч в относително слънчевия октомври и е покривала 29 на сто от потребените 223 кВтч от домакинството. През не толкова слънчевия януари делът на собствената енергия е 5 на сто или 37 кВтч от общо консумирани 701 кВтч.

При това тук става въпрос за домакинства, които са изцяло на ток – те нямат централно топлоснабдяване.

Според организацията държавната администрация неглижира възможностите на слънчевите балконски системи като вариант за увеличаване на използването на възобновяемите източници на място – без да се налага използването на големи терени за ВЕИ паркове и загуби на зелената енергия при преноса и разпределението ѝ до жилищата на хората.

За да се отпуши процесът, трябва да се премахнат изискванията за технически проект, а процесът по инсталирането им да е уведомителен. Така хората, както си слагат климатик, ще могат да си слагат слънчев панел, чийто монтаж е изключително лесен и системата просто се включва в контакта, след което вече могат да следят производството на енергия. Трябва обаче да има платформа, която да показва всички подобни устройства, както и да се определи допустим капацитет за едно жилище и една сграда, съвместно с електроразпределителните дружества, смятат от „Хабитат“.

Но трябват и усилия

Според организацията крайно време е да се предприемат истински мерки срещу енергийната бедност. Според тях даваните сега всяка зима за отопление на социално слабите около 550 лв. може да се насочат например за закупуването на един балконски слънчев панел, чиято цена е подобна.

Добруджалиева обърна внимание, че би могло подобни проекти да се финансират по Фонда за справедлив преход за миньорските региони Стара Загора, Перник и Кюстендил, както и по плана за възстановяване и устойчивост, където има предвидено финансиране именно за ВЕИ за домакинствата, но мярката изостава сериозно. Тя признава, че не са сигурни следващите плащания от Еврокомисията по плана, но в същото отбелязва, че това е начин именно за справяне с енергийната бедност, което е сред изискванията на Брюксел за даване на парите.

От „Хабитат“ признаха, че засега по-скоро идеите им са неглижирани от централната власт, която трябва да извърши много законодателни и нормативни промени, за да се уреди адекватно въпросът с балконските фотоволтаици.