Обхваналата българските села безнадеждност предостави нови фрагменти през последните дни. Липсват пътища, здравеопазване, автобуси, на много места - вода, за каквито и да е "социални придобивки" дума не може да става. "Няма пари. Кандидатстваме с проекти. Трябва време!", е традиционното оправдание на общинската или държавна власт. "Нима? За депутатски заплати винаги има пари, да се присвоява също се намира време", гневно отвръщат хората.

В пограничните села от Странджа и Сакар липсва мобилно покритие. Бял кахър? Не, тъй като по този начин хората не могат да извикат Спешна помощ, ако се налага. Често се налага, тъй като почти всички са възрастни.

Хората от ружинското село Черно поле са принудени да изминават четири пъти повече километри, съответно да отделят четири пъти повече време, за отидат до Брусарци на лекар или аптека. Причината - пропаднал в участъци и от години неремонтиран окаян път. Минават по заобиколния, който именно им удължава разстояние до към 70 километра. Понякога шофират и през нивите.

А проблемът със здравното обслужване е много голям в региона. В много от селата няма лекар. Ако има - пътува, появява се в определени дни. В цяла община - Грамада, няма регистрирана лекарска практика, има само един филиал (обикалящ доктор). В община Макреш - два филиала.

Но да се върнем към пътищата. Заради пропаднала настилка, отново 70 км - вместо драстично по-малко, ще се пътува и в община Елена - към селата Средни колиби и Раювци. Проблемът е от скоро - повече от ясно е, че ще е неограничено дългосрочен. 

Така е не само в планинските и селските райони. Жителите на аксаковското село Долище си купиха сами 2 тона асфалт, за да асфалтират допотопния им от десетилетия път. След много настоявания, управата на община Варна, на чиято територия е трасето, в крайна сметка реши да се заеме.

На финала оставяме трагедията. 64-годишен мъж от девинското село Брезе почина през тази седмица, след като линейка не успя да достигне дома му. Не успя - защото пътят е непроходим. Лекарският екип отива пеш до болния, но се оказва, че помощ трябва да се окаже спешно в линейката. В отчаянието си хората (повечето - стари, жени) започват през социалните мрежи да търсят кой да го пренесе. Преди да бъде пренесен, човекът издъхва.

Гробището в Брезе е на 3 километра от самото село. Има периоди от годината, в които никой не бива да умира, защото пътят до там е непроходим.

Не е реалност. Филм е.