Базовият минимум от социални услуги изглежда все повече въпрос на случайни обстоятелства

От която и страна да се намира човек в услугите за възрастни, те често са житейски кошмар. Общото впечатление е за огромен дефицит на грижа, хора, пари и разбиране. Всичко това преминава през мъчителна реформа, в края на която трябва да имаме адекватно покритие на нуждите, модерни домове, комплексни центрове и пр. В отчетите това светло бъдеще е почти на вратата. В реалността изглежда, че базовият минимум все повече зависи от произволна комбинация фактори - днес ги има, а утре - не. Натрапчиво ни го напомни краят на поредния европейски проект, на който разчитаме за патронажна грижа - „Грижа в дома“, и наследяването му от нов, много по-малък - „Иновативни здравно-социални услуги“. Тези дни се разбра, че през септември приключва и друг дългогодишен проект - за топъл обяд.

Подобни преходи тихомълком оставят хиляди хора без услуги - в случая 36 000. На теория има достатъчно национални програми, които да поемат излизащите от проекта. В реалността всички знаят, че услугите за възрастни са крайно дефицитни и за място в патронажна грижа, асистентска програма, старчески дом, хоспис и пр.,

се чака някой да умре и да освободи място за друг.

На теория има и достатъчно пари - милиони хартисват от предназначения за това бюджет. От това, кой знае защо, услугите не стават по-добри. Старческият дом все така се възприема като място, където човек отива само за да го уморят, а храната от патронажа е еталон за нещо, трудно за преглъщане.

Домовете, асистентите, топлият обяд, центрове, мобилни услуги, консултации и т.н. са част от дейностите, които държавата делегира на общините и заплаща по определен стандарт. От миналата година има национална карта на социалните услуги, която казва в коя област и община какви нужди има. От няколко години има и агенция, която следи за качеството на социалните услуги. От нейните отчети се разбира, че има и места, и финансиране. Защо тогава всичко в тази област винаги е такава драма?

Според националната карта държавата плаща на общините за 43 718 места за асистентска подкрепа, 6612 места за резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства, 2656 за хора с деменция, 9402 за възрастни без увреждания и т.н. Нуждите на местно ниво са определени от общините, поради което би следвало да са възможно най-близко до реалността. Актуални данни за чакащите някакъв вид услуга липсват, но откъслечни сведения подсказват, че опашките не са се стопили. Последният преглед на социалните услуги в страната, извършен от Агенцията за качество на социалните услуги за 2023 г., показва сериозни дисбаланси и недоразумения.

Почти при всички видове социални услуги потребителите надхвърлят местата, макар че това вероятно е въпрос на динамика от напускащи и постъпващи в рамките на годината. Домовете за стари хора например са 84, а местата в тях - 5815. Реалният брой потребители е 6166, въпреки че в края на годината (данните са за 2023 г.) отчетът посочва 4616 настанени лица. Асистентската подкрепа разполага с 20 266 места, а има 23 017 потребители (от тях 8636 са възрастните). Отделно

в частни институции ползват услуги над 7000 души

Концентрацията от социални услуги е неравномерна, както може да се очаква. Благоевград например има повече социални услуги от Варна, а области като Ямбол, Кърджали, Търговище са с четири пъти по-малко услуги от Благоевград. Ако в град Благоевград има 104 социални услуги, то в град Кюстендил се предлагат едва 33, а в Търговище - 26. Област Добрич - огромен район с множество населени места, има едва 7 социални услуги, концентрирани в села. За сравнение - във Видин са 36.

Голям проблем на тези услуги е липсата на желаещи и можещи да работят в тях. В почти всички видове услуги има незаети места, като в комплексните услуги, където влизат старческите и други видове домове, свободните позиции са 8%. В 297 програми за асистентска подкрепа са наети 7712 души, а 475 са свободните места. В домовете за стари хора работят 2487 души, а незаети са 150 места.

Бюджетът за социални услуги не е никак малък. По старата програма „Грижа в дома“ имаше 273 млн. лв. за две години. Общо бюджетните средства за лична помощ за 2024 г. надхвърлят 1 млрд. лв. Планираните в бюджет 2024 средства за социални услуги, делегирани от държавата на общините, са 902,666 млн. лв., показва справка в закона. Тук влизат и патронажната грижа и асистентската подкрепа. В усвояването на тези средства обаче също има проблеми.

Няколко общини и услуги

формират голям преходен остатък,

т.е. не усвояват бюджета си за съответната година. Най-голям размер на преходни остатъци има в областите Стара Загора, Благоевград и Бургас. От една страна това се дължи на по-голямата концентрация на социални услуги в тези области, но от друга - показва необходимост от по-добро планиране и разходване на средствата, отбелязват авторите на прегледа.

Средното ниво на усвояемост на средствата е приблизително 83%, като в асистентската подкрепа има особено ниска усвояемост - 68%. Възможните причини биха могли да бъдат незапълнен капацитет, незаети щатни бройки и др. В абсолютна стойност най-големи са преходните остатъци при Асистентската подкрепа (41 547 222 лв.), Дневните центрове (17 398 956 лв.) и Домовете за стари хора (16 825 620 лв.). Удивителното е, че точно асистентската подкрепа и домовете за стари хора най-често се смятат за дефицитни и недофинансирани.

Финансирането изглежда повече от достатъчно, щом остава неусвоено. Това обаче не го прави адекватно. Огромна част от средствата отиват за заплати на персонала и тази тенденция се задълбочава, вероятно поради увеличението на минималната заплата. През 2022 г. например 22 дома за стари хора са изразходвали между 61 и 80% от средствата за възнаграждения, а през 2023 г. такъв висок дял за заплати се наблюдава в разходите на цели 55 дома. Не е трудно да си представим какво остава за материалната база, храненето и всичко друго, което би следвало да е на преден план в един старчески дом. В домовете за хора с различни увреждания например храноденът варира от 2,30 лв. до 13 лв. Тези дни стана дума за финансирането на още една традиционна социална услуга с европейско финансиране - „Топъл обяд“. Тя от години дава около

3 лв. за обяд на човек

Миналото лято сумата бе увеличена от 3,20 лв. на 3,64 лв. за единично хранене и тази година явно ще остане същата, стана ясно от парламентарния контрол в сряда.

Наред с националните програми, домашният патронаж от години се финансира под различни форми от европейските програми. Европейските програми са чудесно нещо, но когато към тях се прехвърлят базови услуги, практиката се превръща донякъде в парадокс. Ако в една европейска процедура се осигуряват услуги за 45 987 души („Грижа за теб“, 2023-2024 г.), то на какъв принцип следващата процедура е само за 10 000 души („Иновативни здравно-социални услуги“, 2025-2026 г.)? Какво правим с 35-те хиляди, които изведнъж остават без асистент, домашна помощ и пр.? Една част от тези хора ще бъдат прехвърлени към алтернативни програми, но друга тихомълком ще отпаднат. Особено ако общината им не е от най-инициативните.

Социалните услуги всъщност често

са заложник най-вече на желанието и умението на кметовете,

и това се видя много добре при края на „Грижа в дома“. Продължението на проекта бе измислено в последния момент. Така някои общини успяха да прехвърлят бързо потребителите си към нови услуги, докато други тепърва умуват къде и за какво да кандидатстват. Другаде все още имаше напрежение, че стотици остават без подкрепа, когато община Бургас заяви, че раздава на всички самотни възрастни, чиито деца живеят в чужбина умни гривни. Гривните следят здравните показатели и разполагат с SOS бутон при злополука. Проектът започва пилотно и ще бъде продължен от новата „Грижа в дома“, по която има компонент за телемедицина и други иновативни практики. Финансирането е огромно - до 9000 лв. на човек. Стига да има кой да ги поиска.

Такъв пример имаше и през 2019 г., когато социалното министерство направи фалстарт с нова програма за отпускане на първото сериозно финансиране за създаване на достъпна жилищна среда за хора с увреждания - рампи, асансьори, съоръжения за изкачване на стълби и пр. Срокът беше безумно кратък, проектите - непонятни за семействата, и въобще - подготовката се оказа невъзможна. В първото издание успяха едва 55 души в цялата страна. И повече от половината бяха от Бургас. Как стана възможно това? С много помощ от общината. Идваха избори, но от съдействието спечели не само кметът.