Италия, Португалия, Хърватия са сред най-добре справящите се страни
България е бележка под линия в механизма за възстановяване и устойчивост на Европа. Това не е метафора, а буквалната ситуация. Страната ни се споменава точно три пъти в последния доклад на ЕК за изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост. Веднъж за страната ни е уточнено, че не получава авансово финансиране по инициативата за енергийна независимост от Русия RepowerEU, и втори път - че е сред страните с едва 19 посочени бенефициента в изискваната от ЕК класация на топ 100 получатели по обем на средствата. Третото споменаване е точно в бележка под линия и в нея се уточнява, че към датата на писане на доклада страната продължава да няма подадена глава по RepowerEU. Това е. Иначе казано - една голяма дупка.
Показателен е и времевият график за изпълнението на плана при страната ни - последният отбелязан в него факт е от края на 2023 г. 2024 г. е празна. Докато България още чака второ плащане по плана и надали ще го получи в пълен размер (ако въобще вземе нещо), други страни в Европа получават шестите си траншове. Сред лидерите са Италия, Португалия, Хърватия и дори съседна Гърция. Има обаче и страни, които са назад с изпълнението, а даваната обратна връзка от държавите-членки и ревизиите на плановете показват, че самият механизъм има много проблемни места и е много тежък административно. Това е от голямо значение за планирането на следващия бюджет на ЕС, доколкото Европа иска да обвърже финансирането с изпълнение на реформи. Каква е ситуацията година и половина преди изтичането на срока за усвояване на парите - август 2026 г.?
Кой е по-по-най в изпълнението на над 7 000 инвестиции и реформи?
Отчетите за изпълнението на механизма не са за хора, които не обичат математиката, и наподобяват на отчети от времената на плановата икономика. Европа се гордее, че по линия на механизма за възстановяване и устойчивост страните-членки се опитват да изпълнят 4 400 инвестиции и 2 700 реформи. Всичко това е разпределено по няколко водещи политики и върху базата данни със сигурност ще бъдат написани десетки дисертации.
Ситуацията не изглежда толкова бляскаво - 28% изпълнени инвестиции и реформи и 72% - неизпълнени. Финансово картината е по-добра, като заделеният бюджет по механизма в частта на грантовете вече бе преполовена - към страните членки са изплатени 197.46 млрд. евро грантове при 359 млрд. евро общ бюджет и 108.69 млрд. евро заеми при 291 млрд. общо финансиране (България не поиска заемно финансиране и с право, защото се проваля и не успява да усвои и грантовото). В някои страни наличното финансиране по механизма съставлява сериозен дял от БВП - у нас е 5.689 млрд. евро или 6.06% от БВП към момента на одобряване на бюджета, в други залогът е нисък на фона на националните бюджети (в Ирландия например чакат по механизма 1.1 млрд. евро или 0.23% от техния БВП). Сериозната тежест на ПВУ у нас личи и по неизпълнението на бюджета - парите от ПВУ, заедно с еврофондовете, съставляват сериозна част от планираните и в последствие неизпълнявани капиталови разходи в бюджетите в последните 2 години.
При тази рамка някои страни изпълняват в график плановете си и получават вече 6-то плащане. Начело в този списък е Италия, която чака по плана сериозно финансиране - 71.8 млрд. евро грант и 123 млрд. евро заем, като вече е получила 46.45 млрд. евро безвъзмездни средства и 75.7 млрд. евро заеми. С добро изпълнение са още Португалия - с получени 5 плащания и усвоени 8.5 млрд. евро грант при налични 16.3 млрд. (страната има и заемно финансиране), както и Хърватия, която изпрати искане за 6-то плащане, като вече има преведени по плана си 3.69 млрд. евро по грантовата схема при 5.7 млрд. евро налични без заемното финансиране.
Добро е изпълнението на плана и при южната ни съседка. Гърция получи четвърто плащане миналата година с усвоено грантово финансиране от 8.6 млрд. евро (18.2 млрд. евро общ бюджет) и сериозно заемно финансиране - 9.6 млрд.евро заеми от 17.7 млрд. евро налични. Общата тежест на финансиране на гръцкия ПВУ е голяма - 16.32% от БВП.
Румъния, с която също се сравняваме, е по-назад с получено второ плащане и 5.8 млрд. евро отпуснати грантове при планирани 13.5 млрд. евро.
България дотук е получила 1 плащане в размер на 1.3 млрд. евро при 9 планирани за общо 5.689 млрд. евро.
Виновна ли е бумащината за слабото изпълнение?
За разлика от оперативните програми, където парите се отпускат ежегодно за намерения, при механизма за възстановяване и устойчивост последователността бе сменена и парите се дават при изпълнени реформи и инвестиции. ЕК се гордее, че с обръщането на логиката на финансиране е преодоляла дългогодишна инерция и сериозно неизпълнение на отправяните към страните-членки специфични препоръки в рамките на европейския семестър. След въвеждането на механизма, при който реформите са съобразявани с тези препоръки, изпълнението се увеличава чувствително, доволни са в Брюксел.
Обвързването на парите с детайлно описани и невъзможни или трудни за изпълнение реформи обаче доведе до много тромави механизми за предоговаряне на плановете и много бумащина. Наложи се ЕК да изготвя методика за частично плащане при частично изпълнени обещания - такъв сценарий се очертава и при нашето второ плащане. Наложи се да се издават актуализирани ръководства за предоговаряне на плановете. Ревизиите се наложиха по две официални причини - преработване на бюджетите заради актуализиран БВП и добавяне на нови глави за енергийна независимост, а извън това - заради високата инфлация и невъзможност някои мерки да бъдат изпълнени в първоначалния си вид. Страните-членки се оплакват и от прекомерното докладване по линия на изпълнението, дублирането на контролните механизми и одити, липсата на гъвкавост при оценката на изпълнението на инвестициите и реформите.
В България към всичко това се добави и пренаписването на плана от няколко правителства преди окончателното му и силно закъсняло предаване в ЕК. Сега това служи за политически оправдания за провала на отделни мерки. Така например политиците едва сега се сетиха, че България много недалновидно е обещала трудни реформи още в началото на изпълнение на плана, докато други страни си ги били планирали в края на периода. Каквото и да беше обещала страната ни, при настъпилото политическо безвремие провалът и огромното забавяне е напълно закономерно. Във всички доклади на Брюксел се отбелязва, че административният капацитет за изпълнение на програмите е ключов - у нас изобщо не може да се говори за такъв и даже имаме обратното - хронично неработещи институции.
Ще успеем ли нещо да спасим?
Много е вероятно темата с плана за възстановяване да дойде на дневен ред веднага след приемането на държавния бюджет. В проектобюджета на служебния кабинет на Димитър Главчев еврофондовете и ПВУ в частност допринесоха за рекордни планове за капиталовите разходи. При общо 14 млрд. лв. планирани публични инвестиции половината - 7.2 млрд., са по линия на ЕС. 4 млрд. лв. конкретно се планират да бъдат инвестирани тази година по линия на ПВУ. Това най-вероятно ще се окажат сметки без кръчмар, но при мобилизация някакви пари все пак могат да влязат в икономиката. Поне проблемът с квотите от въглищните централи отпадна от самосебеси с изтичането на договора за изкупуване и спирането на „Контур Глобал“. Тези дни председателят на бюджетна комисия Делян Добрев от ГЕРБ-СДС обяви, че няма да се наложи реално предоговаряне, като в проблемната пътна карта за климатична неутралност ще бъде записано, че публичните централи ще продължат да работят до 2038 година.
Извън спорните моменти с Брюксел - ЕК не е доволна от реформата в БЕХ и от забавянето на либерализацията на енергийния пазар, ще се наложи преработването на десетки мерки заради неактуални бюджети и липса на време за реализация. Предстои да видим кога ще се случи това. Време няма и шансовете да си останем една бележка под линия са големи.
На този фон все пак има добра новина. Бившият вицепремиер Атанас Пеканов наскоро обясни, че самата комисия обмисля пренасочване на неизползвания ресурс, така че той да не бъде загубен. Но в момента няма никакви гаранции, че това ще стане, и страните ще запазят за себе си това, което не са успели да усвоят.
Изпълнение на българския план за възстановяване. На първата графика - получено финансиране, на втората - дял на изпълнени и неизпълнени инвестиции и реформи.
Изпълнение на механизма за възстановяване и устойчивост на ниво ЕС.
