Да четеш документите от архива на Петьо Петров-Еврото е все едно да редиш пъзел с липсващи части. Никога не може да си сигурен, че си на прав път. Не можеш да знаеш, че път изобщо има. Няма как да докажеш категорично едно твърдение и да отхвърлиш друго. Можеш да предполагаш – къде правилно, къде – не чак толкова.

Къде е най-големият проблем? В отказа на институциите да се намесят и да изяснят казуса. Вместо това, всичко е оставено в ръцете на граждански организации и медии, които, колкото и да се опитват, не могат да постигнат такова ниво на достоверност в проверките си. И причината е много проста – те не разполагат нито с правомощията, нито с инструментите на държавата. Всичко, което имат, са няколко парчета от пъзела. И не им остава нищо друго освен да се опитат да го подредят. Доколко ще се справят успешно, е съвсем друга тема.

Каквото и да кажеш, може да е спекулация. Но може и да е истина.

Прокурорски постановления, специални разузнавателни средства, справки от МВР, сигнали. Голямо количество материали, част от които секретни. В такъв куп документи човек лесно може да се изгуби, камо ли да се опита да предположи каква е била причината и целта на събирането им.

Но да започнем отначало. Преди няколко дни гражданското движение „БОЕЦ“ заедно с журналисти от разследващия сайт Bird.bg обявиха на пресконференция, че са получили от свой източник документи от архива на някогашния следовател Петров. След това бе даден и достъп до книжата.

Първият въпрос е наистина ли това е архивът на Пепи Еврото. Категоричен отговор няма, а и няма как да има. Може да се търсят някакви косвени доказателства в почерка на разхвърляните тук-там ръкописни бележки. Това не е почеркова експертиза в смисъла, който влага в нея законът. Дори да се направи такова усилие (срещу заплащане), то би било безсмислено. Защото то не би имало никаква процесуална стойност, т.е. всеки прокурор или следовател може спокойно да хвърли такава експертиза в кошчето.

За да се прави сравнение на почерк, трябва образец. Единственият публичен източник, от който може да се вземе сравнителен материал с относително висока степен на достоверност, е Търговският регистър. В него Петров е отбелязан няколко пъти – и като адвокат, и като съдружник във фирми. Сред документите могат да се намерят както подписът му, така и саморъчно написаните имена. И ако между този подпис и онези върху документите от архива няма много сходства, могат да се търсят прилики в начина на изписване на някои букви. Това не е кой знае какво, но все пак е нещо.

Саморъчно написаните имена от Търговския регистър и бележка от архива.

Още няколко косвени доказателства, че става дума за негови книжа – в архива се намират уставът и други документи на НПО-то „План-Б“, оглавявано от бившата му съпруга Любена Павлова, както и фактура за застраховка КАСКО на негово име.

На второ място – какви документи се намират в архива. Според „БОЕЦ“ това са материали, събирани в периода 2014-2020 г. Иначе казано началото съвпада с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и конфликта между Делян Пеевски и Цветан Василев, а краят може да се датира към началото на мандата на бившия главен прокурор Иван Гешев. Неговото име споменава не без основание, но за това – по-късно.

Началото

Сред материалите, разпространени от БОЕЦ, може да се види един сигнал. Негови податели са членовете на „Протестна мрежа“, организация, появила се покрай протестите от 2013 г. срещу избирането на Пеевски за шеф на ДАНС. По-късно недоволството се насочи и срещу правителството на Пламен Орешарски, избрано с подкрепата на БСП и ДПС.

В този сигнал се описва изградената покрай КТБ бизнес империя и съответно влиянието на собственика ѝ Цветан Василев, както и участието на Пеевски. Този сигнал е подаден през февруари 2014 г., т.е. след повече от половин година протести. Няколко месеца по-късно, на 16 май върху сигнала е поставена следната резолюция:

„Да се отделят материалите относно КТБ – Цветан Василев – нов номер“.

Сигналът от „Протестна мрежа“ с резолюцията за отделяне на материали в ново производство срещу Цветан Василев.

Това на практика означава, че се образува ново производство, по което се събират доказателства изключително срещу него. Само четири седмици по-късно, в средата на юни, КТБ рухва, а Василев бяга в чужбина. Ето една спекулация – дали преломният момент настъпва точно на 16 май с образуване на съвсем новото производство?

Въпросът е какво се случва с останалите данни от сигнала, онези за Пеевски. И още една спекулация – нищо. Четири години по-късно наблюдаващият прокурор по делото за фалита на КТБ Иван Гешев ще представи готов обвинителен акт, в който нито веднъж не се споменава името на Пеевски. Но както сам ще каже Гешев – в обвинителния акт ги няма и г-н Обама, и г-н Путин.

Защо Петров разполага с този сигнал, очевидно след като върху него са поставяни резолюции, т.е. преминал е през различни нива в прокуратурата? Тук може да се намери обяснение – към 2014 г. той все още е магистрат, при това високопоставен – началник е на столичната следствена служба. Именно тази структура събира основната част от доказателствата по делото КТБ, а в кабинета на директора ѝ се държат томове материали и се водят свидетелски разпити. По разкази на очевидци – защото помещението било просторно.

През следващата 2015 г. Петров приключва магистратската си кариера след като съдът излиза с окончателно решение по делото „Цонев, Сантиров, Попов“, в което е записано, че следователят е осъществил провокация към подкуп. За него няма никакви последствия, напротив, напуска системата с полагащите му се брутни заплати.

Малко СРС-та

И след 2015 г. обаче потокът от материали не пресъхва. От друг документ, датиран от февруари 2017 г., се разбира, че бившият следовател е имал достъп до ВДС или веществени доказателствени средства от СРС. Това са свалени на хартия подслушани разговори. По правило такива материали са засекретени. В конкретния случай обаче някак са стигнали до човек извън системата, поне формално.

Тези СРС-та са няколко стотин страници. На някои от тях има ръкописни бележки. От тях става ясно, че четящият е бил впечатлен от споменаването на името „Корнелия“ и си го е отбелязъл. Подслушваният е бившата кметица на Златица Магдалена Иванова. Тя е кадър на БСП. Още една спекулация – може би затова четящият СРС-тата е бил толкова впечатлен от името „Корнелия“. През 2019 г. Иванова е обвинена в документно престъпление и длъжностно присовяване, свързани с проекти в общината.

Разговор от СРС-тата и ръкописната бележка за „Корнелия“.

От същата година е датирано и едно прокуроско постановление, писано по повод сигнал на тогавашния здравен министър Кирил Ананиев. Този документ също показва, че магистратски документи са отивали безпроблемно към бивш магистрат, макар че уж не би трябвало.

Материалите за Пеевски

Освен сигнала, от който се отделя преписка срещу Цветан Василев, сред материалите се намира и едно постановление, което касае директно Пеевски. Както бе посочено по-горе, по останалите данни не се случва нищо. И по-точно те са проверени, само за да се каже, че няма проблем.

Автор на това постановление е прокурорката Боряна Бецова. В него тя обяснява, че са проверени фирми, както и медиите, които към онзи момент се притежават от семейството на Пеевски – главно в. „Телеграф“ и несъществуващият вече „Монитор“. Изискана е информация за неговите доходи и разходи. Естествено, нищо нередно не е открито.

Върху постановлението, намиращо се в архива на Петров, правят впечатление отбелязаванията с химикал на някои пасажи. Очевидно четящият ги е сметнал за важни. Един от тях гласи следното:

„В резултат на извършените действия, събраните доказателства, предоставените писмени документи и обяснения ревизията не установява несъответствие между притежавани имущества и получени доходи“.

Както се вижда, проверката е била „задълбочена“.

За наказанието на един съдия

Собственикът на архива определено е проявявал интерес към съдията от Софийския градски съд Мирослава Тодорова. Нейните проблеми започнаха при първото управление на ГЕРБ, когато тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че тя обслужва мафията. В следващите години срещу Тодорова започнаха няколко дисциплинарни производства и тя бе наказвана за забавяне на дела. Тези санцкии бяха обжалвани пред Върховния административен съд.

Именно решенията на тези магистрати се виждат в архива. С каква цел са събирани, не може да се разбере. Ясно е обаче, че интересът е бил силен, защото решенията са няколко и по различни казуси.

Оперативна информация

Наличието на оперативна информация от МВР е друг интересен детайл от т.нар. архив. Тук са събрани предимно справки и докладни записки от разследващи полицаи. Тези документи са обичайни за МВР като пътят им е по йерархията нагоре с цел оперативните работници и полицаи да информират началниците за свършената работа или да поискат провеждане на операция.

Въпросът в случая е защо притежателят на архива ги е събирал. Прави впечатление, че повечето са свързани с данъчни престъпления – например продажба на контрабандни горива или пък неплащане на ДДС. От наличните документи обаче не може да се разбере как са се развили тези казуси.

Краят на мандата, краят на Джуджетата

Няколко месеца след като Иван Гешев бе избран за главен прокурор, избухна може би най-големият скандал в съдебната система за последните десетина години - „Осемте джуджета“. Бизнесменът Илия Златанов разказа пред организацията „Антикорупционен фонд“ зловещата история с опита за кражбата на бизнеса му от Петьо -Еврото и хората около него. Името на аферата дойде от ресторанта, в който бившият следовател правел срещите си - „Осемте джуджета“. Гешев реагира с ирония, заявявайки, че ще проверят и „осемте джуджета, и десетте малки негърчета“. Всъщност обаче прокуратурата не направи нищо.

Джуджетата си съществуваха безпроблемно пролетта на 2023 г. Тогава обаче до колата, в която пътуваше Гешев, избухна бомба, а след това ГЕРБ и ДПС дадоха знак, че той не може да остане на поста. Висшият съдебен съвет се задейства и го уволни.

Преди това обаче се случи нещо показателно - срещу Петров бе образувано дело, а той набързо изчезна и към днешна дата се води в неизвестност. Каква беше причината за тази активност? Ако се вярва на прокуратурата, делото е било образувано, защото Гешев е смятал, че Петров му е написал заплашително писмо. Образуването на делото е било чрез самосезиране по медийна публикация, което показва голямо желание да се разследва.

Извадка от прокурорско постановление, в което е разказана обстановката преди образуване на разследването.

Това производство не стигна до никъде. След като Гешев бе уволнен се разбра, че по същото разследване са давани показания срещу наследника му на поста Борислав Сарафов, в които се твърди, че той често е ходил в ресторант „Осемте джуджета“. Това дело бе прекратено, а впоследствие бе образувано друго производство, по което Петров бе обвинен в измама. То е висящо и до днес.

Така краят на мандата на Гешев съвпадна с края на „Осемте джуджета“. Или може би не точно. Джуджетата останаха, просто в неизвестност и под различна форма.