След почти двуседмичното спиране на производството в находището "Шах Дениз ІІ", което се отрази негативно не само на доставките на азерски природен газ през Трансадриатическия тръбопровод, нов "странен" инцидент се случи на терминала за втечнен природен газ край Александруполис – друга потенциална входна точка за неруски газ в региона. Терминалът неочаквано спря да доставя газ към мрежата на гръцкия оператор DESFA.

На 23 януари на уебсайта на оператора на съоръжението "Газтрейд" (Gastrade) се появи изявление, в което се съобщава, че терминалът спира работа поради технически проблеми. За разлика от случая с прекратеното снабдяване с газ от основната сондажна платформа на "Шах Дениз ІІ", в този случай не бяха дадени обяснения. На следващия ден операторът на терминала в Александруполис възприе по-оптимистичен тон, заявявайки, че услугите за регазификация се възобновяват с максимален очакван капацитет от 31 300 000 kWh/ден. Това показва частична, но функционална работа.

Данните от операторите на преносната мрежа обаче сочат липса на газ от терминала. Това повдигна сериозни въпроси без отговор. На 28 януари "Газтрейд" отново обяви, че услугите за регазификация ще останат недостъпни до второ нареждане. Източници от индустрията предполагат, че това "допълнително известие" може да дойде до края на седмицата (8 февруари), но на уебсайта на компанията не се появи официално потвърждение. Това предполага, че ръководството не е сигурно както относно естеството на проблема, така и относно времевата линия за разрешаването му – ситуация, която едва ли вдъхва доверие сред участниците на пазара, ключовите партньори и клиентите.

А доставките на руски газ през Турция растат

Този инцидент се случи по време на пиково зимно потребление, на фона на прогнози за ниски температури и намаляващи нива на съхранение на газ в Източна и Централна Европа. В същото време обемът на руския природен газ, постъпващ по "Турски поток" на входната точка "Странджа-2" значително се увеличи. Докато средните входни нива през миналата година възлизаха на 41-42 милиона кубични метра на ден, сега те редовно надхвърлят 50-51 милиона, доближавайки границите на техническия капацитет на газопровода.

Неслучайно някои бизнес кръгове свързват затварянето на терминала в Александруполис с "необходимостта от освобождаване на пазарно пространство" за увеличени доставки на руски газ. Пропуските в доставките, оставени от недоставен втечнен природен газ – включително американски, катарски и алжирски доставки – бързо се запълват с руски природен газ.

Руската връзка в Александруполис

Спекулациите за "руска връзка" около плаващия терминал край Александруполис се въртят около Костас Копелузос, ръководител на "Копелузос груп" (Kopelouzos Group) – дългогодишен партньор на "Газпром" в Гърция. Има подозрения (без публични доказателства), че той поддържа връзки с руските разузнавателни служби. Фактът, че терминалът прекрати дейността си точно в момент на критична нужда от алтернативни доставки, разпали стари опасения.

Русия и Газпром са заинтересовани не само от затварянето на терминала, но и от това той да не стане стабилен алтернативен източник за региона.

Костас Копелузос, заедно с друг ключов играч, свързан с Русия в Гърция, Иван Ставридис, беше сред участниците в търга за приватизацията на стратегическото пристанище Александруполис. Това пристанище придоби стратегическо значение за НАТО в контекста на войната в Украйна. Въпреки че тяхната оферта беше сред водещите, гръцкото правителство я отхвърли след намесата на САЩ, позовавайки се на геополитически опасения с руските интереси зад офертата.

Проектът за LNG терминал на пристанището остана "утешителна награда" за "Копелузос Груп". След няколко години закъснения той заработи на 1 януари 2023 г. Само две години по-късно обаче преустанови дейността си. Междувременно стратегическото местоположение на плаващия терминал предлага отлична гледна точка за наблюдение на входящия и изходящия трафик на пристанище Александруполис.

Бизнес причини зад спирането на терминала

Една от най-правдоподобните бизнес причини за спирането на терминала е липсата на минимални нива на използване и обеми втечнен газ, необходими за рентабилна работа. Това се дължи на дъмпинга на цените на руския тръбопроводен газ, доставян в региона през Турция – чрез "Турски поток" и "Син поток".

С отстъпки от около 10% в сравнение със западноевропейския индекс TTF, руският газ прави LNG икономически неконкурентоспособен. Търговците избягват риска от нови доставки на втечнен газ през Александруполис и дори договорените пратки се пренасочват към други терминали, включително тези в Турция. Това допълнително влошава финансовите резултати на оператора на терминала "Газтрейд".

Същественият "принос" на България

От самото начало беше ясно, че "Копелузос Груп" не е напълно уверена в бизнес модела на LNG терминала, особено в способността му да привлече достатъчно собствен и заемен капитал. Ето защо проектната компания избра плаваща платформа за регазификация и съхранение вместо скъпа наземна инфраструктура.

В крайна сметка българските държавни компании "Булгаргаз" (която резервира капацитет от 1 милиард кубически метра годишно) и "Булгартрансгаз" (която придобиха 20% дял в терминала) се присъединиха към проекта, предимно от "стратегически съображения".

Годишните доклади на "Булгартрансгаз" разкриват, че плащанията към "Газтрейд" за дела от 20% са били на няколко вноски и са достигнали близо 30 милиона евро – значително надценена цена в ретроспекция, като се имат предвид финансовите резултати на компанията през 2024 г. и нейните перспективи за 2025 г. Това предполага, че участието на български фирми е продиктувано преди всичко от "стратегически съображения", напълно осъзнавайки липсата на реална икономическа логика.

Истинският проблем е, че години наред политическите съображения доминират при вземането на решения както на "Булгартрансгаз", така и на "Булгаргаз" – независимо дали става въпрос за сделката с БОТАШ (за резервиране на капацитет, който не се ползва – бел.ред.), за газопровода "Турски поток" или за разширяването на подземното газово хранилище в Чирен.

Днес тези ангажименти са се превърнали в тежест за българските компании. "Булгаргаз" плаща за резервирания си капацитет от 1 млрд. куб. м годишно в Александруполис, независимо от действителното използване, като същевременно поддържа допълнителни договори за доставка с Азербайджан (1 млрд. куб. м годишно) и турската БОТАШ (1.8 млрд. куб. м годишно). Тези фактори доведоха компанията до финансова криза, придружена от драматичен спад на пазарния дял – от 93% през 2022 г. до под 60% през 2024 г.

Ключовият въпрос остава без отговор

Ситуацията около спирането на LNG терминала в Александруполис оставя много въпроси без отговор. Най-неотложният от тях е дали зад спирането на плаващата платформа стоят технически проблеми или играят геополитически и икономически интереси?

* Авторът е бивш посланик на България в Русия, днес енергиен експерт. Издател на "Анализи и алтернативи", където е публикуван коментарът му.