„Използвайки икономическа принуда, Тръмп ще иска да постигне ефекти, които нямат нищо общо с икономиката. Европа трябва да търси възможните сфери, където можем да намерим допирни точки с Доналд Тръмп от икономическа гледна точка. Печелившо и за двете страни е сътрудничеството в енергетиката. В много други области обаче, не виждам как ще можем да намерим някакви взаимноприемливи точки“.
Това каза за ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност и член на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.
„Действията на Мъск и новата американска администрация директно работят за това Европейският съюз да бъде максимално отслабен. Той няма да бъде отслабен само спрямо САЩ, но и спрямо всички агресивни държави. Най-голямата, пряка и непосредствена заплаха в това отношение е Русия. С тази деструктивна политика спрямо европейското единство, Доналд Тръмп прави това, което Владимир Путин от години се опитва да направи с хибридните и информационни войни, които води спрямо европейските държави и ЕС. Изведнъж се оказва, че няма нужда Путин да предприема допълнителни действия, защото Доналд Тръмп и Илон Мъск вършат неговата работа, което е наистина много жалко, имайки предвид близките икономически, политически и ценностни отношения между Европейския съюз и САЩ“.
Ивайло Иванов коментира и бъдещето на Украйна:
„Тръмп каза, че поддържа контакти и с двете страни, че всичко върви много добре. Съмнявам се, че в този кратък период от време е постигната някаква съществена дълбочина на контактите, ако въобще има такива, а това не е просто част от хвалебствените думи, които Доналд Тръмп казва за себе си и за своята администрация“.
„Несъгласието на руската страна да направи големи отстъпки може да ядоса Доналд Трамп, защото той няма да може заяви, че бързо е постигнал това, което е декларирал като амбиции и цели. Това в крайна сметка може да доведе до предоставяне на дори по-голяма военна помощ на Украйна, отколкото по времето на администрацията на Байдън“.
„Дори в най-лошия вариант, който ще бъде изключително тежък за европейската сигурност и в частност на България – ако САЩ изоставят Украйна и са готови да изтъргуват Украйна и изцяло европейската сигурност, все пак Украйна не е обречена. Дори да бъде спряна цялата военна помощ за Украйна, в опит да бъде оказан натиск да приеме някакви абсолютно тежки и неприемливи условия, тя има краен вариант да продължи войната до момента, до който смята, че може да продължи да воюва с Русия, а след това да разпусне своите въоръжени сили, да отвори складовете с оръжие, така че всеки украински гражданин да се сдобие с оръжие, след това да остави Русия да окупира цялата територия на Украйна. Това ще бъде катастрофален вариант, защото ще видим изключителни репресии от руска страна, ще видим огромна бежанска вълна, но това ще бъде опитът на Украйна да изнуди своите съюзници да ѝ оказват помощ“.
„Тя може да отговори на негативна американска политика със самоубийствен ход и в крайна сметка, колкото и краткосрочно да е катастрофален, дългосрочно този ход да се окаже по-добър за нея. Въоръжаването на украинското общество ще даде възможност за партизанска война в огромен мащаб, което ще означава, че Русия ще трябва да задели значителни ресурси за поддържането на контрола на тази територия. С други думи, целта ще бъде Русия да се задави, поглъщайки цяла Украйна“.
Ето и цялото интервю:
В предходните ни разговори сме говорили как, ако Доналд Тръмп стане президент на САЩ, той би използвал икономически принуди, за да постигне политически цели. Виждаме такива принуди и към Мексико, и към Канада, сега стои и заплахата за мита и към Европейския съюз. Каква мислите е целта на всички тези икономически принуди, за които той говори?
Няма нищо неочаквано, че Тръмп оправя всички тези заплахи към Европейския съюз. Това го има още от предишния му мандат. По-скоро изненадващото беше атаката към най-близките търговски партньори на САЩ, именно Канада и Мексико, с които той по свое настояване по време на първия мандат преговори съществуващото от 90-те години Северноамериканско споразумение за свободна търговия. Оказа се, че сега не е доволен. Също беше изненадващо, че видяхме 25% мита за Канада и Мексико и 10% мита за Китай, който Тръмп сочи като главен геополитически съперник на САЩ. Оказва се, че към съюзниците той има по-жестока и тежка политика, отколкото към тези, които сочи като противник.
Трудно можем да кажем какви са целите на Доналд Тръмп, защото той всеки ден индикира различни неща. От една страна, следи официалната версия, че тези мерки, когато говорим за Канада и Мексико, са с цел спиране на нелегалната миграция и достъпа на изключително опасна дрога на територията на САЩ – фентанил, която е много евтина и смъртоносна, тъй като много лесно се предозира с нея. Но от друга страна, имаме изказвания на Доналд Тръмп, в които той говори за несправедливия, от негова гледна точка, излишък, който тези две страни реализират в търговията си със САЩ. Така че, според мен за Тръмп и двете неща са важни. Това ще важи и по отношение на Европа – използвайки икономически лостове, икономическа принуда, той ще иска да постигне някакви ефекти, които нямат нищо общо с икономиката.
Ще видим това и по отношение на НАТО. Той вече заяви, че иска разходите за отбрана на страните членки да бъдат вдигнати на 5%. Много скоро ще чуем изявления в подобен тип – че ако Европа не го направи, САЩ ще наложат някакви мита. В последните дни той казва, че европейците не купуват американски стоки, имат излишък, затова САЩ ще наложи мита. От друга страна, самият Тръмп и в речта си по време на встъпването в длъжност много ясно каза, че той вижда митата не само като инструмент за указване на натиск, но и като цел сама по себе си – да бъдат събрани повече приходи, с които да бъде повишен стандартът на американските граждани, да бъдат финансирани съкращенията на данъците, което Доналд Тръмп предвижда.
Беше изненадващо и в някакъв смисъл неочаквано, това, което той направи в края на миналата година и продължава да повтаря до настоящия момент – неизключването на използване на военна сила срещу съюзници. Имам предвид Канада и желанието му, което той отново повтори вчера в Овалния офис – според него в крайна сметка Канада ще стане 51-ия щат на САЩ. Знаем и за заплахата към Дания относно Гренландия.
Ако трябва да направим цялостен анализ, бих казал, че Доналд Тръмп няма цялостна стратегия. Някои хора казват, че това е някакъв дълбок замислен план, както по отношение на външната политика, така и по отношение на това, което се случва във вътрешнополитически план. Аз мисля, че няма детайлна, цялостна, разработена стратегия, идеологически план, който Доналд Тръмп следва. Той следва определени свои виждания и импулси, както по отношение на вътрешната политика, така и по отношение на външната политика. Това донякъде е проблематично, защото ако имахме някаква цялостна стратегия и план, като изключим това САЩ да бъдат първа геополитическа сила и да се възвърне могъществото на американската държава във външнополитически план, във вътрешнополитически план да концентрира възможно повече власт еднолично в своите ръце, което ще бъде абсолютно непознато за американската политическа история – отвъд тези две неща не виждам някакъв цялостен план, като поредица от мерки, с които той цели да постигне това. По-скоро виждам някакви хаотични действия.
Донякъде това ще бъде политиката на Доналд Тръмп през цялото му президентство. Той смята, че му дава предимство да създава несигурност и хаос както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план, чрез всякакви действия, каквито виждаме през последните дни. Според мен обаче това е дълбоко измамно чувство. Отчуждаването на САЩ от най-близките съюзници, обтягането на отношенията със съюзите, в които САЩ е доминиращата сила – това в дългосрочен план ще отслаби САЩ. Ако САЩ имат предимство, което нито една друга държава в света не притежава и едва ли скоро ще може да притежава, това не е икономическата мощ на САЩ, това не е и военната мощ на САЩ, а е именно огромният брой от съюзници, които САЩ имат по цялото земно кълбо, както в едностранни, така и в многостранни формати – най-видимият, който имаме в това отношение, е НАТО. Тези действия на Доналд Тръмп удрят именно върху тези стожери на американската изключителност и доминация в международните отношения.
Как би могла да отговори Европа на заплахите на Тръмп? Вчера в Брюксел европейските лидери проведоха неформална среща. Френският президент Макрон например каза, че ЕС ще се защити, ако интересите ни бъдат накърнени, лидерите на блока призоваха за преговори и за твърд отговор на заплахата на Тръмп, министър-председателят на Финландия пък припомни, че най-голямата заплаха за Европа е Русия. Има ли нещо, което Европа би могла да направи, за да се справи с този вид непредвидимост от страна на американската администрация?
Няма какво да направим по отношение на тази непредвидимост, настроения и внезапните идеи на Тръмп. Още повече, че при сегашната американска администрация, персоналните назначения, които той направи и продължава да прави, в огромната си част, особено в отбраната, разузнаването, това са хора, които по никакъв начин не биха оспорили или опитали да променят мнението и политиката на Доналд Тръмп.
Това, което Европа може да прави и трябва да прави, е да работи да бъдем достатъчно подготвени да посрещнем каквито и решения и мерки да предприеме Доналд Тръмп, така че да минимизираме щетите от тях. Европейската политика по отношение на Тръмп трябва да върви в две направления. Едното е към опит да бъде спечелено неговото доверие, дори ако това изисква ласкателство към него, подчертаване непрекъснато на неговите изключителни способности на човек, който може да постига сделки. А другата линия трябва да бъде ние да сме готови да бъдем достатъчно твърди, достатъчно решителни да отговорим на всяко американско действие по подобаващ начин, така че САЩ да изпитат същите неудобства, каквито те биха предизвикали на нас. Това не означава да водим конфронтационна политика, но означава да търсим възможните сфери, където можем да намерим допирни точки от икономическа гледна точка с Доналд Тръмп.
Една такава сфера, която е печеливша и за двете страни, е сътрудничеството в енергийната сфера. Европа се нуждае от енергоресурси – газ и нефт. Доналд Тръмп иска да увеличи производството на тези две суровини от САЩ, това беше представено като идея още много отдавна от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това е един от моделите, по които ние трябва да развиваме нашите отношения.
В много други области, за съжаление, не виждам как ще можем да намерим някакви взаимноприемливи точки. Виждането на Доналд Тръмп и на кръга около Доналд Тръмп, включително технологичните милиардери, с които той е заобиколен, ще означава пряк сблъсък между ЕС и САЩ например по отношение на регулациите на тези технологични компании. ЕС има много сериозни регулации. Тези дни се появи още едно предложение за регулация, което ще ни вкара в пряк сблъсък със САЩ – технологичните компании, които позволяват електронна търговия, най-вече става въпрос за Amazon, ще трябва да поемат отговорността за това продуктите, които се продават на техните сайтове, да не бъдат опасни, ще трябва да дадат гаранции, че не са опасни. Това ще натовари тези технологични компании, което означава допълнителни разходи – неща, които те не обичат да правят.
Другото нещо, което ще ни вкара в сблъсък със САЩ, е свързано с желанието на тези технологични компании да генерират колкото се може повече печалби. От тази гледна точка, европейската идея, заради която още в първия мандат на Тръмп се сблъскахме с него, за облагането на печалбите на тези технологични компании с някакъв глобален данък, също ще ни вкара в един такъв сериозен сблъсък. Не виждам как там може да бъде намерен компромис, имайки предвид крайните позиции на Доналд Тръмп и връзката между него и големите технологични компании, в частност с Илон Мъск.
Мъск не просто е най-богатият човек на планетата и притежава няколко такива технологични компании, но притежава и огромен комуникационен ресурс – имам предвид социалната мрежа X. Той използва тази мрежа за прокарване както на своите собствени виждания и тези на Доналд Тръмп, така и за да ерозира европейското единство, да атакува Европейския съюз. През последните седмици Мъск подкрепя крайнодесни радикални партии в Европейския съюз – „Алтернатива за Германия“ в Германия, партията на Найджъл Фараж във Великобритания. Появи се изследване, че партията на Фараж вече е изпреварила в социологическите изследвания Лейбъристката партия. Всъщност това е подкрепа за партии, които по същността си искат Европейският съюз да бъде доста по-слаб и в крайна сметка разделен, което ще даде политическо и икономическо предимство на САЩ при сблъсъка по всички тези въпроси с Европейския съюз.
С други думи – действията Мъск и на новата американска администрация директно работят за това Европейския съюз да бъде максимално отслабен. Той няма да бъде отслабен само спрямо САЩ, но и спрямо всички агресивни държави. Най-голямата, пряка и непосредствена заплаха в това отношение е Русия. Руският президент тези дни каза, че Доналд Тръмп ще вкара в ред европейските елити. С тази деструктивна политика спрямо европейското единство, Доналд Тръмп прави това, което Владимир Путин от години се опитва да направи с хибридните и информационни войни, които води спрямо европейските държави и ЕС. Изведнъж се оказва, че няма нужда Путин да предприема допълнителни действия, защото Доналд Тръмп и Илон Мъск вършат неговата работа, което е наистина много жалко, имайки предвид близките икономически, политически и ценностни отношения между Европейския съюз и САЩ.
С други думи – няма нужда фабриките за тролове край Петербург да работят извънредно, това може да се случва и в X?
Един от първите укази на Тръмп в първия му ден е за гарантиране на свободата на словото в социалните мрежи. Гарантира, че в социалните мрежи няма да има никакво ограничение. Видяхме какво предприе Meta – ще падне фактчекингът на територията на САЩ. Ако изгледате онзи кратък видеозапис, който Зукърбърг беше направил, ще видите, че в края казва, че ще работят с новата администрация за това да разширят свободата на словото навсякъде по света, ще се борят срещу правителствата, които ограничават тази свобода на словото, което ни връща на този пряк сблъсък с Европейския съюз. Социалната мрежа X например се е превърнала в място, в което се бълват непрекъснато различни конспиративни теории с подобен тип заплахи, които сме свикнали да наблюдаваме от руска страна. Още повече, че от липсата на тези ограничения и надзор, ще се възползват всички държави като Русия, Иран, Северна Корея, Китай. Без ограничения, всички тези държави ще използват американските социални мрежи да прокарват своите наративи и своите интереси, достигайки до европейската аудитория.
Споменавайки Русия – дойде информация от Белия дом, че водят разговори с Кремъл и с Киев. Пратеникът на Тръмп в Киев Кийт Келог каза преди дни в интервю по Fox News, че иска и Киев, и Москва да направят отстъпки по отношение прекратяване на военните действия. В украинските медии има информации, идващи от източници от украинската президентска администрация, че върху Киев има принуда от американска страна да предоставя редки метали на САЩ в замяна на помощ. Помним и изказванията, че 24 часа след встъпването в длъжност, Тръмп ще спре войната, което, не се случи. В същото време няма и някакви публични действия, което е нормално – разговорите да не са публични. Какво развитие ще видим според Вас, ще е приемливо ли то за украинската страна?
Трудно ми е да кажа, съдейки от това, което публично се говори. Тръмп направи изказване, в своя традиционен стил, каза, че поддържа контакти и с двете страни, че всичко върви много добре. Съмнявам се, че в този кратък период от време е постигната някаква съществена дълбочина на контактите, ако въобще има такива, а това не е просто част от хвалебствените думи, които Доналд Тръмп казва за себе си и за своята администрация. Тепърва тези контакти ще придобиват плътност и ще се засегнат съществените въпроси.
Отделен е въпросът, че новата администрация вече говори за период от 100 дни, дори за 6 месеца за евентуално прекратяване на военните действия, не говорим въобще за подписването на мирен договор, ако въобще това е възможно. Индикациите от руска страна към настоящия момент са, че Русия не е съгласна с точките, представени от администрацията на Доналд Тръмп. Положителното в целия този разговор е, че американската страна, независимо от нейните представители, казва, че Русия ще трябва да направи компромис, не само украинската страна. Това е важно и е добре. В това интервю на Келог, специалният представител за Украйна, той беше изключително предпазлив. През цялото време, какъвто и въпрос да станеше за някаква по-голяма конкретика, той казваше това, което всички знаем: „Ще оставим президента Тръмп да реши“. Това показва, че към момента също няма ясен план. Всичко ще зависи от моментните решения на Доналд Тръмп.
И тук е голямата опасност – Доналд Тръмп, бързайки да декларира, че е постигнал обещанията, които е направил, да жертва интересите не просто на Украйна, съгласявайки се с по-голямата част от руските искания и поставяйки Украйна в доста тежка позиция, но да жертва и американските интереси. Не мисля, че дългосрочните стратегически американски интереси ще бъдат защитени, ако Русия получи контрол върху Украйна и оказва натиск върху Европа. САЩ могат да се противопоставят успешно на Китай, само и единствено ако гърбът им е защитен от Европа, ако в Европа имаме стабилна сигурност, ако европейският континент не е зависим от някаква враждебна спрямо САЩ сила. Според мен няма никакво съмнение, че голямата част на американския елит осъзнава това, включително в рамките на Републиканската партия.
Добрата част от тази възможност за развитие на американската политика е, че несъгласието на руската страна да направи големи отстъпки може да ядоса Доналд Трамп, защото той няма да може заяви, че бързо е постигнал това, което е декларирал като амбиции и цели. Това в крайна сметка може да доведе до предоставяне на дори по-голяма военна помощ на Украйна, отколкото по времето на администрацията на Байдън. Още преди Тръмп да спечели изборите много пъти съм казвал, че има голяма вероятност да се окажем в такава ситуация, когато отношенията между САЩ и Украйна ще бъдат по-добри, отколкото по времето на Байдън и САЩ ще предоставят повече военна помощ, но това не означава, че отношенията между САЩ и НАТО и ЕС ще бъдат добри. Възможно е да се получи една такава парадоксална ситуация.
По отношение на използването на природните ресурси, специално редките елементи, които има на територията на Украйна, това не е нещо ново. Ако си спомним онзи план, който Володимир Зеленски първо представи като шест точки, а после преработи до две точки, за да бъде по-лесно смилаем и разбираем за Доналд Трамп, в тези две точки бяха именно тези две неща – Украйна ще осигури войски за европейската сигурност, задоволявайки едно от исканията на САЩ да намалят присъствието си в Европа, за да се съсредоточат срещу Китай и на второ място, той казва, че ще позволи на западните компании, на американските компании, да използват ценни ресурси, които се намират на територията на Донбас. Така че това беше заложено от самата украинска страна като нещо, което да аргументира защо САЩ, при администрацията на Тръмп, трябва да подкрепят Украйна и да оказват сериозна финансова помощ. В това няма нищо лошо, защото ще даде още по-големи гаранции, че САЩ ще искат по-голямата част от тези региони да останат на територията на Украйна, тъй като там – в Донбас, се намират залежите на тези редки елементи. Според оценки, цената на всички тези редки елементи – графит, литий и други, които се намират на територията на Донбас, е около 12 трилиона долара. Ако имат достъп до тези елементи, САЩ ще бъдат пряко заинтересовани по-голяма част от Донбас да остане в рамките на украинската държава, чиято сигурност е гарантирана не само от европейските сили, но и с някаква подкрепа на САЩ.
Няма никакво съмнение, че Тръмп ще прехвърли на европейските страни отговорността да гарантират каквото и да е мирно споразумение или прекратяване на огъня. То обаче никога няма да бъде достатъчно надеждно. САЩ трябва да поемат някакви гаранции, може би чисто символични, за използване на ядрено оръжие, ако Русия се опита да използва своето ядрено оръжие, за да манипулира и да окаже натиск върху европейските държави в бъдеще. Няма никакво съмнение, че това е най-сигурният начин да бъде гарантирана сигурността на Украйна.
Дори в най-лошия вариант, който ще бъде изключително тежък за европейската сигурност и в частност на България – ако САЩ изоставят, да изтъргуват Украйна и изцяло европейската сигурност, все пак Украйна не е обречена. Тя може да отговори на подобна негативна политика със самоубийствен ход и в крайна сметка, колкото и краткосрочно да е катастрофален, дългосрочно този ход да се окаже по-добър за нея. Дори да бъде спряна цялата военна помощ за Украйна, в опит да бъде оказан натиск да приеме някакви абсолютно тежки и неприемливи условия, тя има краен вариант да продължи войната до момента, до който смята, че може да продължи да воюва с Русия, а след това да разпусне своите въоръжени сили, да отвори складовете с оръжие, така че всеки украински гражданин да се сдобие с оръжие, след това да остави Русия да окупира цялата територия на Украйна. Това ще бъде катастрофален вариант, защото ще видим изключителни репресии от руска страна, ще видим огромна бежанска вълна, но това ще бъде опитът на Украйна да изнуди своите съюзници да ѝ оказват помощ.
Дългосрочно това ще даде възможност за няколко неща. Въоръжаването на украинското общество ще даде възможност за партизанска война в огромен мащаб, което ще означава, че Русия ще трябва да задели значителни ресурси за поддържането на контрола на тази територия. С други думи, целта ще бъде Русия да се задави, поглъщайки цяла Украйна. Украинското ръководство си дава сметка, че една отслабена Украйна, с някакви несигурни гаранции, е отлагане на военния конфликт за бъдещето. Плюс това тази Украйна ще бъде една полудържава, ако бъдат приети руските искания – тоест без автономия, без въоръжени сили. Тази Украйна ще бъде подложена на непрекъснати хибридни атаки от Русия. Едно подобно споразумение не изключва възможността да видим сериозен граждански конфликт в Украйна между тези, които до последния момент воюват на фронта, защото те ще приемат, че подобен тип споразумение е обида не просто към тях, но и към техните загинали бойни другари.
В този краен вариант Русия ще създаде в Украйна марионетно управление, което ще трябва да бъде гарантирано от руски войски. Европа и в крайна сметка САЩ, ако мислим отвъд мандата на Доналд Тръмп, няма да приемат една ликвидирана цяла държава. Една такава Украйна, която формално съществува, но на практика е подчинена на Русия и е колонизирана от Русия, може да продължи да съществува десетилетия. Но една ликвидирана Украйна е състояние, което не може да бъде търпяно много дълго време. Другият елемент ще бъде Украйна да заяви на европейските съюзници, че щом не искат да окажат военна помощ, тогава, чрез тази стъпка, която описах, Европа ще получи Русия на своите граници и тогава Европа ще трябва да инвестира много повече средства от това, което дава като военна помощ, за да се защити срещу тази агресивна Русия.
Украйна, дори оставена без военна помощ, има инструменти, с които може да повлияе на решенията, свързани с оказването на помощ. В краткосрочен аспект, това ще бъде катастрофално за Украйна, за нейните граждани. Дългосрочно, има някои позитиви от подобно действие.
Интервю на Илияна Маринкова
