Редица парадокси около лечението на онкологичните заболявания в България са констатирани в прясно публикувания Профил на държавата по отношение на рака'2025, който се изготвя за всички държави членки на Европейския съюз съвместно от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия. Профилите на държавите бяха публикувани в навечерието на Световния ден за борба с рака – 4 февруари. България е едната от двете държави в ЕС заедно с Кипър, която отбелязва увеличение на смъртността от рак през последното десетилетие. Във всички други страни смъртността от рак е намаляла. На този фон България се нарежда сред държавите с най-голям брой апарати за лъчетерапия след Словакия, Дания, Финландия и Франция и сред страните с най-добър достъп до терапии с публично финансиране. Въпреки че това би следвало да подсигури доста прилично лечение за онкоболните в България, увеличаващата се смъртност ясно показва, че проблем в организацията на онкологичната грижа у нас има.

От профила на страната ни става ясно, че дефицити и слаби места има в няколко ключови направления: българите са с над средните нива на тютюнопушене и други рискови фактори за развитието на рак; обхватът на населението от скрининг е нисък; има голямо доплащане от пациентите, което е бариера пред лечението им; липсва раков регистър с надеждни данни за онкологичните заболявания; онкологичната грижа е неравномерно разпределена.
България не докладва надеждни данни за рака

Като цяло страната ни успява да предоставя оскъдни данни по отношение на онколечението, тъй като от години няма функциониращ раков регистър. На липсата на раков регистър е отделено специално място в профила на страната ни като изрично е отбелязано, че вероятно това е причината страната ни да декларира доста по-ниски от реалните нива на заболеваемост. Възрастово-стандартизираната заболеваемост от рак в България е била най-ниска сред държавите от ЕС — 356 на 100 000 за жените (в сравнение с 488 на 100 000 жени в ЕС) и 533 случая на 100 000 мъже (в сравнение с 684 на 100 000 мъже в ЕС).

„Ниската заболеваемост обаче вероятно е резултат от непълна регистрация на новодиагностицираните пациенти, тъй като от 2020 г. българският регистър на раковите заболявания не е работил с пълния си капацитет, а през 2023 г. е престанал да функционира. През 2023 г. съществуващият регистър е закрит и всички данни са прехвърлени в новосъздадената Национална здравноинформационна система (НЗИС). Към юли 2024 г. все още няма яснота как и кога ще продължи да функционира българският раков регистър. Без добре функциониращ раков регистър, обхващащ в пълнота случаите в страната, оценката на съществуващото положение и на изпълнението на дейностите в националния план за борба с рака ще бъде трудно“, се посочва в доклада.

Липсва и информация за преживяемостта на болните от рак в България. „Поради организационните и техническите промени в българския национален раков регистър на раковите заболявания през 2023 г. не е налична актуализирана и международно съпоставима информация относно преживяемостта на пациентите с рак в страната за тази година“, се посочва в профила на странанта ни.

Документът допълва, че липсата на раков регистър възпрепятства мониторинга и подобряването на качеството на грижите за болните от рак.

Пушим, пием и не спортуваме

Стойностите на България са сред най-лошите в ЕС по отношение на повечето рискови фактори за рак — включително тютюнопушене, консумация на алкохол, хранителни навици, ниска физическа активност, ниска степен на ваксинация срещу човешкия папиломен вирус и замърсяване на въздуха.

Разпространението на тютюнопушенето в България е най-високо в ЕС — 29 % през 2019 г. Употребата на тютюн сред подрастващите се е увеличила от 31 % през 2014 г. на 32 % през 2022 г., което е почти два пъти над средната стойност за ЕС. Положителна тенденция при младите е, че подрастващите в България имат по-здравословен хранителен режим и спортуват повече от средното за ЕС. Равнището на консумация на алкохол в България е третото най-високо в ЕС.

През периода 2017—2022 г. делът на възрастните с наднормено тегло или затлъстяване в България е намалял от 59 % на 54 %, докато средният процент в ЕС бележи леко намаление от 52 % на 51 %. През 2022 г. 11 % от хората над 15-годишна възраст в България се занимават с физическа активност поне три пъти седмично, което е доста под средното (31 %) за ЕС.

България няма ефективен скрининг за онкологичните заболявания

Освен, че са по-изложени на рискови фактори за развитие на рак спрямо европейците, българите са и слабо обхванати от профилактика и скрининг, които са ключови за ранното откриване на заболяванията. „Профилактичните мерки, изпълнявани по време на задължителните годишни профилактични прегледи от общопрактикуващите лекари, по-скоро насърчават и насочват пациентите към услугите за скрининг за рак, отколкото да служат за провеждане на системен масов популационен скрининг“, се посочва в профила на страната ни. През 2019 г. обхватът на скрининга за рак на гърдата сред жените на възраст 50—69 години е 36 %, което е едно от най-ниските нива в ЕС.

Обхватът на скрининга за рак на маточната шийка сред жените на възраст 20—69 години е 57 % през 2019 г. и също е по-нисък от средния за ЕС — 71 %. Все пак обхватът у нас е нараснал с 21 % от 2008 г., когато е бил 47 %. Обхватът на скрининга за рак на дебелото черво и ректума сред населението на възраст 50—74 години е вторият най-нисък в държавите от ЕС през 2019 г. - 4 %.

„Последните изменения по отношение на профилактичните прегледи за рак по линия на НЗОК в България са направени през 2023 г., но не са съобразени с новите препоръки на Съвета на ЕС относно скрининга за рак от 2022 г“, се посочва в документа. Така например скринингът за рак на гърдата в България включва ултразвуков преглед на всеки две години за жени на възраст 30—50 години и мамография на всеки две години за жени на възраст 50—69 години, докато ЕС препоръчва мамография за жени на възраст 45—74 години, като се препоръчва или цифрова мамография или цифрова томосинтеза на гърдата и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Скринингът за рак на маточната шийка в България включва цитонамазка за жени на възраст от 30 до 40 години, докато ЕС препоръчва изследване на жените на възраст 30—65 години за HPV на всеки пет или повече години, като възрастта и интервалите се коригират въз основа на индивидуалните рискови фактори и налична информация за ваксинация срещу HPV.

ЕС препоръчва количествен фекален имунохимичен тест като предпочитан метод за скрининг за рак на дебелото черво и ректума, но той не е възприет в България. Вместо това се извършва изследване за окултни кръвоизливи веднъж на всеки 2 години при профилактични прегледи и отпускане на лекарства. При необходимост се извършват допълнителни диагностични процедури, които могат да включват фиброколоноскопия. Освен това при хора над 18 години с фамилна анамнеза за рак на дебелото черво или ректума се извършва изследване за окултни кръвоизливи, което може да включва и колоноскопия.

Голямо доплащане от джоба на пациентите

Документът отчита голямото доплащане от джоба на пациентите в България като бариера пред достъпа до онкологична грижа. Въпреки че лекарствата за лечение на рак се поемат от НЗОК, около 69 % от пациентите с ракови заболявания все пак имат преки разходи, свързани с тяхното лечение. Според проучване проведено през 2024 г. по линия на инициативата „Индекс на болниците“, средната стойност на доплащането за лечение на рак възлиза на 1 465 лв. (733 евро).

Доплащането ограничава достъпа до здравни услуги за 26 % от пациентите с ракови заболявания. От тези, които са имали преки плащания, 56 % са платили средно 1 732 лв. (870 евро) за хирургична интервенция. Около 41 % са платили средно 455лв. (230 евро) за изследвания, докато 25 % са извършили преки плащания, свързани с медицинско лечение, средно 651 лв. (325 евро).

Лъчетерапията е струвала средно 365 лв. (183 евро) за 13 % от респондентите. По време на лечението 55% от респондентите са извършили допълнителни доплащания, средно по 897 лв. (450 евро) за специализирани хранителни добавки, медицински изделия или естетични интервенции.

Малко медсестри за болните от рак

България е сред страните с най-нисък брой медицински сестри на 1 000 нови случаи на рак, отчита още документът.

Според регистъра на специалистите на Българския лекарски съюз през 2023 г. са се падали около 3.3 медицински онколози на 100 000 души население. България е на четвърто място по най-нисък брой общопрактикуващи лекари— 0.6 на 1 000 души население (за сравнение средна стойност в ЕС e 0.8 на 1 000). Съобщава се също така за недостиг на лъчетерапевти и рентгенолози. Проблемът се задълбочава още повече поради концентрацията на специалистите в специализираните болници и онкологични центрове в столицата, където се намират 18 от общо 52 болници осигуряващи лечение за пациенти с рак по НЗОК, и в големите градове.

България е сред държавите с най-голям брой апарати за лъчетерапия

Докладът отчита, че всички държави от ЕС правят инвестиции в апаратура, а осигуреността с оборудване за лъчетерапия на 1 000 000 души население се е увеличила в повечето държави от ЕС през последните 10 години. Най-съществено увеличение има в България, където през периода 2012—2022 г. наличното оборудване за лъчетерапия се е увеличило повече от два пъти. В резултат на това през 2022 г. България се нарежда сред държавите с най-голям брой апарати за лъчетерапия сред държавите от ЕС — след Словакия, Дания, Финландия и Франция. Това се случва на фона на докладван недостиг на лъчетерапевти и рентгенолози в България.

Наличието на диагностична и терапевтична апаратура, като например скенери за компютърна томография (КТ) и устройства за ЯМР, също са е увеличило в България през последните 10 години. Съобщава се за повече от 47 скенера за компютърна томография на 1 000 000 души население през 2022 г. (в сравнение с 26 на 1 000 000 в ЕС), но броят на устройствата за ЯМР е сравнително нисък — 12 на 1 000 000 души население през 2021 г. (в сравнение с 18 на 1 000 000 в ЕС).

България изпреварва повечето държави в ЕС по достъп до онкололекарства

Докладът отчита още значително подобряване в достъпа на българите до съвременни онколекарства. Докато през първото десетилетие на XXI век годишният брой на новоодобрените лекарства за лечение на рак в България е около 4, през 2021 г. са одобрени 17 нови лекарства, последвани от още 15 през 2022 г. Анализ на ОИСР на избрани по показания по-нови лекарства за лечение на рак с публично възстановяване на разходите през 2023 г. показва, че България е сред държавите с най-висок дял на терапии с публично възстановяване на разходите (85 %) в сравнение със средните 59% в ЕС и 54 % в държавите със сходно на страната икономическо положение. Включването обаче на дадено лекарство или показание в позитивния лекарствен списък, за който разходите се възстановяват, не гарантира автоматично, че всички отговарящи на условията пациенти имат достъп до него в клиничната практика.

България например е с най-нисък процент на използване на имунотерапии, въпреки наличието им през 2018 г. Пет години по-късно, през 2023 г., използването на имунотерапията в България се увеличи, подкрепено от нарастващите разходи за целево и имунотерапевтично лечение. По-конкретно наблюдава се петкратно увеличение на тези разходи при лечението на рак на белия дроб и почти двойно увеличение при лечението на меланомен рак и рак на простатата. Неотдавнашно проучване на състоянието и времето за достъп до лекарства за лечение на напреднал рак на гърдата, одобрени и заплащани в България, стига до заключението, че лечението следва най-актуалните препоръки. Времето за достъп обаче е 1—2 години след издаване на разрешението за търговия в ЕС, главно поради националните изисквания за ценообразуване и възстановяване на разходите.

Нарастващата смъртност и висока предотвратима смъртност

През 2021 г. стандартизираният коефициент на смъртност от рак в България е 229 смъртни случая на 100 000 души население, което е под средната стойност за ЕС — 235 на 100 000. България и Кипър обаче са единствените държави от ЕС, в които смъртността от рак се е увеличила, вместо да намалее през периода 2011—2021 г.

Благодарение на подобрените стратегии за профилактика и напредъка във възможностите за лечение значителна част от смъртните случаи от рак сред хората до 75 години се считат за потенциално предотвратими. В България предотвратимата смъртност от три от най-разпространените видове рак — на белия дроб, гърдата и дебелото черво и ректума — е по-висока от средната за ЕС. Предотвратимата смъртност включва предотвратимите смъртни случаи, които могат да бъдат избегнати чрез ефективна профилактика и интервенции в областта на общественото здраве, както и смъртните случаи, които могат да бъдат избегнати чрез навременни и ефективни терапевтични интервенции. По отношение на предотвратимата смъртност разликата между България и ЕС се е увеличила през периода 2011—2021 г., по-специално по отношение на рака на дебелото черво и ректума и рака на белия дроб при мъжете. „Тази увеличаваща се разлика навежда на мисълта, че са необходими по-ефективни първична профилактика и интервенции в областта на общественото здравеопазване за намаляване на рисковите фактори за рак, свързани с рака на белия дроб, като например тютюнопушенето“, се посочва в доклада. Освен това се допълва, че са необходими по-ефективно ранно откриване и навременно лечение за рака на дебелото черво и ректума, за да се преодолее разликата с ЕС.

Очаква се ракът да доведе до големи непреки разходи в България

Диагностиката и лечението на онкологичните заболявания се финансират основно чрез НЗОК. През последните пет години преките разходи за онкологично лечение в България са нараснали повече от два пъти — от 640 млн. лева на 1.5 млрд. лева през 2023 г. Тези разходи обхващат широк диапазон от плащания, включително за дейности по хирургично лечение, медицински изделия, дейности, свързани с лечението с лекарствени продукти, лекарства, лъчетерапия, палиативни грижи и непрекъснато наблюдение на пациентите след лечението в острата фаза. Очаква се здравните разходи за грижи за болните от рак на човек от населението в България да нараснат с 45 % през периода 2023—2050 г. — в сравнение с 59 % в ЕС по данни на ОИСР.

Оценките сочат, че ракът ще окаже значително въздействие върху работната сила в България. Изчисленията показват, че се очаква раковите заболявания да доведат средно до загуба на 305 работници в еквивалент на пълно работно време на 100 000 души в периода 2023—2050 г. поради понижените равнища на заетост, както и 41 на 100 000 поради отсъствия от работа и 43 на 100 000 поради непостоянно присъствие на работа. Тези загуби са най-високите в целия ЕС.

Очаква се също така ракът да намали още продължителността на живота в Българи