Брюксел ще търси начини за увеличаване на военните разходи и съвместни обществени поръчки в отбраната
Създаването на европейска противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО) бе във фокуса на Европейския съвет в Брюксел, съобщи след неговия край председателят му Антониу Коща.
За първи път среща на върха на ЕС бе посветена изцяло на отбраната. По тази причина лидерите на страните членки се събраха на „неформално уединение“ – термин, въведен от Коща. Те заседаваха не в сграда „Европа“, както обикновено, а в двореца „Егмон“.
Европейската ПВО е съвместна идея на премиерите Доналд Туск на Полша и Кириакос Мицотакис на Гърция. В момента Полша е ротационен председател на Съвета на ЕС.
ПВО бе част от една от трите главни тези на Европейския съвет – изграждането на способности. Те трябва да бъдат развити приоритетно, с концентриране върху разликите между отделните държави, изтъкна Коща. Освен за противовъздушната отбрана е бил обсъждан и предложеният от Варшава „източен щит“ – укрепване на източните граници на ЕС в Полша, Балтика и Финландия.
Друга тема е била увеличаването на разходите за отбрана. Те са скочили с 30 на сто между 2021 и 2024 г. Днес 23-те страни, които са членки едновременно на ЕС и НАТО, харчат средно по 2 на сто от своя БВП. Трябва да се продължи в тази насока. А Европейската комисия ще направи преглед на сегашните правила, за да позволи повече разходи за отбрана на национално ниво.
Доналд Туск не пропусна да отбележи, че Полша харчи най-много в ЕС за отбрана. В момента разходите й са 5 на сто от БВП. Те са били 4% още тогава, когато не е било „на мода“ да се говори за увеличаване на разходите.
„Заплахите, пред които сме изправени днес, са реални. Те нарастват и идват под много форми – на руската война в Украйна, на кибератаки, атаки срещу критичната ни инфраструктура. Трябва да бъдем подготвени и да отговорим като европейци“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Необходимо е засилване на европейската отбранителна индустрия. И затова според Фон дер Лайен трябва повече публично финансиране. Тя обеща да проучи и да използва пълния набор от всички видове гъвкавост в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), за да бъде бъде възможно позволено значително увеличаване на разходите за отбрана.
„Работим с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за повече гъвкавост в практиката на отпускането на заеми. Те имат нужда да им бъдат дадени водещи проекти. Трябва и повече частно финансиране, за което е необходим диалог с частния банков сектор“, каза Фон дер Лайен.
Трябва да се засили и координирането в отбраната, например чрез съвместни обществени поръчки, които намаляват цените и дават значителни предимства на ЕС. А за целта е необходимо опростяване и ще бъде проучено законодателството за обществените поръчки. Така те ще бъдат ускорени и улеснени.
Украинската отбранителна индустрия – пример за европейците
Друга необходима стъпка е насърчаването на иновациите в отбраната, продължи шефката на ЕК. Това трябва да стане включително чрез засилено сътрудничество с украинската отбранителна индустрия, която Урсула фон дер Лайен даде за пример:
„Прекрасно е да видим колко бързо бе изградена тя, най-вече за дроновете – по-евтини, по-бързи, по-интелигентни. Нашата отбранителна индустрия може много да се поучи от украинската, която има всекидневен опит от бойното поле.“
Колкото до милиардите от парите на данъкоплатците, които ЕС харчи за отбрана, те трябва да бъдат върнати като инвестиции под формата на повече ноухау и качествени работни места в Европа.
По-късно Фон дер Лайен обясни в отговор на журналистически въпрос, че европейската отбранителна индустрия може да бъде финансирана и от националните бюджети. Те са ограничени от правилата на Пакта за стабилност и растеж. Но при извънредна ситуация могат да бъдат използвани и извънредни мерки. Ситуацията сега е точно такава, смята председателят на ЕК. Този въпрос може да бъде решен с повече гъвкавост в Пакта.
До март Комисията трябва да представи Бяла книга за бъдещето на отбраната. Започналите днес дискусии ще служат като основа за страните членки да вземат решения през юни, допълни Фон дер Лайен.
В контекста на сигурността и отбраната са били обсъдени и трансатлантическите отношения.
„ЕС е готов за твърд, но конструктивен диалог със САЩ. Но признаваме и потенциалните предизвикателства в отношенията ни и сме готови за тях. Когато сме на мушката несправедливо или непроизволно, ЕС ще отговори твърдо“, увери председателят на Комисията.
Тя коментира, че наложените от САЩ тарифи на Канада и Мексико (малко след това отложени - б.р.) увеличават разходите на бизнеса и нанасят вреда на потребителите и работниците. Така че Европа не вижда добри резултати от тези стъпки. ЕС дава приоритет на продуктивните дискусии, но е твърдо ангажиран с целите си по отношение на климатичните промени.
„ЕС продължава да се придържа към Хартата на ООН и принципите на суверенитета, териториалната цялост и ненарушимостта на границите. Това са универсални принципи. Ние подкрепяме Украйна в защитата на тези принципи. Ще подкрепяме всички, когато териториалната цялост на страна от ЕС е поставена под въпрос. Запазването на териториалната цялост, суверенитета и ненарушимостта на границите на Кралство Дания е важно за всички страни членки. ЕС изцяло подкрепя Дания“, отговори Антониу Коща на въпроса каква е позицията на Съюза за Гренландия.
Повод бе изказаното от американския президент Доналд Тръмп желание най-големият в света остров да премине от датски под американски контрол.
За първи път след „Брекзит“ през 2020 г. в Европейския съвет участва британски премиер. Лейбъристът Киър Стармър бе поканен от Доналд Туск, чиято страна е председател на Съвета на ЕС от 1 януари.
