Ако следите света на изкуствения интелект, със сигурност сте се натъкнали на името DeepSeek – новият играч, който разбуни духовете. Представете си, че сте вложили милиарди долари и години труд в разработката на

 AI модел, а после се появява някой, който заобикаля всичко това и получава същите резултати. Nvidia, Microsoft, Google – всички гиганти, зависещи от AI, гледат със свити сърца.

Как точно DeepSeek постигна този пробив? Най-вероятно с метод, наречен „дистилация на знанието“ – техника, при която по-малък модел се обучава да възпроизвежда поведението на по-голям модел, без да е нужно да има достъп до оригиналните данни. За вас като потребители това означава AI, който може да стане по-достъпен, по-бърз и по-евтин – но и много по-неясен откъде черпи своите знания.

Когато OpenAI се оплаква от кражба…

Чудили ли сте се как се чувстват големите компании, когато някой използва техните методи без разрешение? OpenAI излезе с официално изявление: „Разглеждаме индикации, че DeepSeek може неправомерно да е използвал нашите модели…“

Иронично, нали? Особено след като самите OpenAI отдавна са обвинявани, че обучават своите модели върху съдържание от YouTube, Wikipedia и други източници без изрично разрешение. Писатели, художници и музиканти вече водят дела за това, че техните произведения са били използвани като „фураж“ за езиковите модели.

А какво е „фураж“ в контекста на AI? „Фураж“ е всичко, което AI моделите безразборно поглъщат, предъвкват и ви представят като собствена мисъл – съдържание, което не са създали, но с радост използват за обучение.
Иначе тривиалното значение на думата Фураж е всяко вещество или продукт, включително добавки, изцяло или частично преработени или непреработени, които са предназначени за хранене на животни

Шест от най-забележителните технологични „кражби“ в историята

Ако си мислите, че това е нов феномен, помислете пак. През последните 200 години „заемането“ на идеи е било движещата сила на технологиите:

1. Кражбата на текстилните технологии от Великобритания – Американецът Самюъл Слейтър пренася тайните на британската текстилна индустрия в САЩ, което дава старт на индустриалната революция в страната.
2. Едисон срещу Тесла – Едисон не само популяризира електричеството, но и доста удобно „заимства“ от идеите на Тесла.
3. IBM и първият персонален компютър – IBM отваря вратата за съвместими компютри, което води до революция в PC индустрията.
4. Apple срещу Microsoft – Графичният интерфейс с мишка, първоначално разработен от Xerox, се превръща в арена на битка между Apple и Microsoft.
5. Android и iPhone – Google създава Android като алтернатива на iPhone, което кара Стив Джобс да се закани на „термоядрена война“.

и още една бонус кражба:

         Кражбата на чая от Китай – През 19-ти век Британската империя отчаяно търси начин да разруши китайския монопол върху производството на чай. Ботаникът Робърт Фортюн е изпратен на тайна мисия, за да открадне чайни растения и знания за тяхното отглеждане, което позволява на британците да започнат масово производство в Индия.

Защо големите компании настояват за регулации?

Чували ли сте технологичните гиганти да говорят за нуждата от етични регулации в AI? Причината е изключително проста – те вече са използвали над 80% от необходимата информация (помнете правилото на Парето), за да създадат своите модели. Сега, след като са напред, е време да сложат бариери, за да попречат на по-бавните да направят същото. По този начин, те не защитават „етиката“, а своето господство. Защо иначе бихте чували, че

 AI трябва да бъде „контролиран“, след като именно те го развиха без ограничения?

Интересно е, че никоя от големите компании – било то OpenAI, Google или DeepSeek – не ви казва точно от къде черпят данни. Вместо това, когато ги попитате, отговорът е един и същ: AI. Просто AI. После идват папагалите, които повтарят: AI, AI, AI…

Какво следва?

А сега въпросът е – какво означава всичко това за нас потребителите? Най-вероятно ще видите:

• По-строги регулации – правителствата ще се опитат да контролират AI моделите и тяхното обучение.
• Затворени екосистеми – компании като OpenAI и Google ще направят всичко възможно да защитят своите технологии.
• Още „взаимстване“ – защото ако историята ни е научила на нещо, то е, че технологиите винаги намират начин да се развиват.

Така че, след няколко години, не се учудвайте, ако OpenAI започне „вдъхновено“ да интегрира елементи от DeepSeek, докато китайските компании се жалват от технологични кражби от Запада. Кръговратът на иновациите ще продължи, а въпросът не е дали AI ще продължи да „заема“, а кой ще го направи по-добре.