Случаите на хоспитализирани заради проблеми след инжектиране на нелицензиран ботулинов токсин се увеличават. Снощи в спешната университетска болница "Пирогов" бе хоспитализирана още една жена, съобщиха от лечебното заведение. По-рано в неделя още две жени с ботокс, поставен в същото студио, са потърсили помощ в спешната болница.
Лечението на тези случаи е трудно поради факта, че у нас в момента няма анатоксин (инактивиран токсин, който стимулира имунната система) - веществото, поставено на 30-годишна жена, приета в края на януари в "Пирогов" и която към днешна дата вече е добре. Медикът, погрижил се за жената - доц. Мария Димитрова, обясни пред NOVA преди дни, че пациентката е имала късмет, че във ВМА имало няколко останали флакона, които им били предоставени своевременно.
"В по-предишен период от време у нас е имало анатоксин. Впоследствие той е обхванат от регулации. Може да бъде внесен от Румъния и Полша, но това е доста дълга процедура - отнема минимум 15 дни. Направили сме постъпления с институциите, за да бъде доставено количество, но въпреки всичко няма наличности в България, което прави изключително трудно лечението на тези състояния", обясни доц. Димитрова.
Пенка Георгиева от пациентската организация "Заедно с теб" обясни пред БНР, че ботулиновият антидот не е регистриран официално в България: "Години наред се борихме за нерегистрирани препарати да ги има по чл. 9 ал. 1 от Закона за лекарства. Да се осигуряват такива препарати и да се внасят по поръчка на лечебни заведения. Отговорност на МЗ е да осигури този антидот за държавните болници. Това безхаберие в държавата се явява риск за живота и здравето на пациентите".
Георгиева е категорична, че липсата на антидот у нас застрашава живота и здравето на деца и възрастни, тъй като е необходим при лечението на ботулизъм, включително, когато става дума за хранително отравяне.
Що се касае до последните случаи, и трите жени, приети вчера в "Пирогов", са си направили процедурата в едно и също студио при една и съща жена - чужденка, без медицинско образование, съобщи БНТ. Дни след разкрасителната процедура пациентките получили неврологични проблеми.
В събота в болницата е приета и жена от Сливен, също пострадала след поставяне на ботокс във въпросното студио. 47-годишната пациентка е настанена в Клиниката по нервни болести с ятрогенен ботулизъм.
До момента в "Пирогов" помощ са потърсили общо седем пострадали от такава манипулация, от които пет са останали за лечение. С последните известни случаи, регистрираните такива стават общо 11.
Днес се очаква среща на министъра на здравеопазването Силви Кирилов с "Медицински надзор". Изпълнителната агенция извърши проверка на регистрираните случаи на потърсилите за лечение в "Пирогов". След анализиране на резултатите, предстои обществеността да бъде запозната с тях.
Адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право, обясни пред БНР, че ботулиновият токсин е лекарствен продукт, който се използва по лекарско предписание, както пише в кратката му характеристика. Тоест не може да се използва от козметички в козметични салони.
Множество естетични услуги, които са медицински, защото са инжекционни и при тях се използват медицински изделия, се осъществяват от лица без медицинско образование или твърдят, че имат такова, но придобито в трета страна, обобщи проблема адвокат Шаркова.
Не за първи път има сигнали по тази тема, но не е последвала адекватна реакция от здравните власти, добави тя.
Шаркова каза още, че дейността на жената, инжектирала пострадалите над 10 жени, е била открита и развивана в социалните мрежи: "Тя абсолютно безнаказано е шетала из социалните врежи и е рекламирала своята дейност. Ние не знаем въобще по какъв начин тези лекарствени продукти от какви държави се внасят нелегално".
В случаите с пострадалите жени Шаркова допусна и възможно разминаване между описаната концентрация и реалната - например вместо 50 единици - 500.
В регистъра на Българския лекарски съюз, на сайта на организацията, може да се провери лекар ли е лицето, което осъществява процедурата, поясни адвокат Шаркова. "На второ място, да не посещават за тази цел козметични салони, а единствено и само лечебни заведения. Това може да се провери в регистрите на съответната РЗИ", съвета експертът по медицинско право.
Тя сподели от своята практика, че среща дори случаи на обезобразяване след поставяне на филъри. Необходимо е да се регламентира точно и ясно кои от тези дейности са само медицински и могат да се извършват само в лечебни заведения и да се завиши контролът, обобщи Мария Шаркова.
Сред пострадалите от процедурите, извършвани от Арина Осипова, която се представя като Dr. Goodz в социалните мрежи, е и Деница Каймаканова. Тя е борила проблемите от април до ноември миналата година.
"Имах болки и подутини на челото, под очите. Месеци наред се чувствах зле. Не можех да направя никаква мимика, бях като препарирана", сподели още жената. И допълни, че веднага, след като паднал клепачът ѝ, потърсила Гуудс, която ѝ изписала витамини. "След два месеца клепачът ми се оправи, но малко преди това започнаха и отоците по лицето", разказа Каймаканова пред NOVA. Тя избрала студиото на Осипова, тъй като в Instagram имало клипове с доволни клиенти и не се усъмнила. Цената също била примамлива.
Дерматологът д-р Росица Денчева допуска тезата на адвокат Шаркова - да е била поставена прекалено висока доза от веществото, но също и да става дума за нелегално произведен, некачествен токсин. Когато процедурата се прави в медицинско заведение, клиентът задължително получава номер на продукта, който му е инжектиран, както и информация за него, обясни Денчева.
Според дерматолога проблемът с регулацията е, че наредбата, по която работят козметичните салони, е от 1987 г.
