"За г-н Сарафов не просто е възможно, но е много вероятно да остане главен прокурор. Никаква пречка няма г-н Сарафов да участва в следваща процедура за избор на главен прокурор пред нов състав на ВСС. Но аз се питам какво би попречило Борислав Сарафов и Георги Чолаков да продължат да изпълняват длъжностите си като главен прокурор и председател на Върховния административен съд", каза членът на Висшия съдебен съвет Атанаска Дишева в интервю за Mediapool.

Г-жо Дишева, какво представлява Висшият съдебен съвет в момента?

Висшият съдебен съвет в момента е орган с изтекъл мандат... с отдавна изтекъл мандат. Ние реално преполовихме втори мандат при наличие на конституционна забрана за два мандата за членовете на ВСС. Това несъмнено оказва влияние върху начина, по който този орган работи и върху неговата независимост. Но това не е само във ВСС. Много други органи и институции в държавата са в някакво състояние на безвремие.

Когато се говори за ВСС, често се споменават термините "статукво" и "задкулисие". Вие виждате ли ги тези неща?

Не бих могла категорично да твърдя това, но стигам до подобно заключение от фактическото поведение на колегите си и от начина, по който гласуват. Много ясно това се вижда, когато се взема някакво решение, което не съответства на фактите и на правото, или на правната или житейска логика. Според мен това означава само, че решението е взето под някакво влияние. Популярно е да се нарича задкулисие. Терминът "статукво" се използва, за да се означи отказът да се промени нещо, което е установено.
Да, във ВСС има такава нагласа. Аз непрекъснато съм упреквана от колегите си, че говоря за нуждата от промяна на съдебната система. Когато говоря за това, аз срещам стена. Да, статуквото иска да си остане такова.

Кой е най драстичният пример за задкулисие, с който сте се сблъсквали за тези 7 години във ВСС?

Това е доста време. Най-очевидният за всички пример бе отстраняването на Иван Гешев от поста главен прокурор. Гешев бе много силно и последователно подкрепен от почти всички членове на пленума на ВСС... с много малки изключения. Всички, които не бяхме съгласни, бяхме подложени на много силно негативно лично отношение. Опитвам се най-деликатно да се изразя. Спомняте си обстоятелствата около взрива около колата на Иван Гешев през май 2023 г. В първите дни след този взрив имаше изключително силна подкрепа към Гешев. Излизаха прокурори на стълбите на съдебните сгради и т.н. После буквално за една нощ ситуацията се промени след едно публично изявление на тогавашен изявен политик. След това промяната в позицията на членовете на Висшия съдебен съвет беше повече от очевидна.

Какво си помислихте тогава?

Че нещо се е случило за една нощ. Предишният ден ние обсъждахме, включително във ВСС и в неформални разговори, темата. Даже си спомням, че бяхме на изнесено заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет. Нямаше никаква нагласа за отстраняването на Гешев. Напротив, той се ползваше с подкрепа. На следващия ден това вече не беше така. Междувременно се появиха записи на разговор между Борислав Сарафов и Иван Гешев, после с члена на ВСС Йордан Стоев. В тези записи се говореше за прегрупиране, за оставане в играта. Да не говоря как бяха наричани с прякори или нарицателни имена членове на съвета, политици и т.н. Спомняте си тези записи. Мисля, че това е най-най-яркият пример за задкулисието и той бе разбран от всеки човек в страната, не само от юристите. Преди това двама или трима министри сезираха ВСС с искания за предсрочно освобождаване на Иван Гешев, при които имаше много по-силни основания от това, за което в крайна сметка той беше освободен. Но те бяха отхвърлени от мнозинството във ВСС с изключителна убеденост.
Говори се, че има политически команден център, който натиска копчето във ВСС. По-рано този месец се отказа без обяснение известен кандидат за шеф на ключовия Софийски градски съд, което предреши избора.
Да, това е един от примерите. За това е говорено нееднократно през годините. Първият такъв случай беше на Константин Пенчев, тогава председател на Върховния административен съд и член по право на ВСС, който казва, че решенията се взимат на бели покривки (при избора на Георги Колев за шеф на Софийския градски съд – бр.), а не в сградата на ВСС. След това подобно изявление направи Сотир Цацаров, когато още беше главен прокурор. Помните как той се обърна към тогавашния председател на Върховния касационен съд Лозан Панов, казвайки му, че решенията за избор на "тримата големи" в съдебната власт се взимат в две други сгради. На следващото обсъждане на кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, някои членове на съвета го попитахме да обясни за кои две други сгради става въпрос. Цацаров не даде обяснение.
По отношение на избора на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд също многократно са правени подобни подмятания. Методи Лалов, който беше председател на Софийския районен съд, също разказа за среща за одобрение. Да припомня и репликите “Ти си го избра” и “Кого друг да сложа” по повод на избора на главен прокорор, направени от министър-председател.
Аз съм чувала многократно за подобни срещи за получаване на одобрение, но съм обещала на съдиите да не споменавам имена. Става въпрос, например, за съдии, които се кандидатират за административни ръководители. Примерно, имаме съд, за който няма кандидати за председател. Често се е случвало хора, които са подходящи за позицията поради стажа си или други качества, да отказват да се кандидатират. Те ми казват, че тези неща не стават без одобрение, предварително одобрение. Това е.
Има ли знаци, по които външният наблюдател да се ориентира?

Кандидатът първо подава молба, че няма да се яви по някаква причина за изслушване. Обикновено става дума за заболяване или някакъв личен проблем, който е възникнал внезапно. И аз някак си през годините научих, че това е индикация, че всъщност нещо се случва с този кандидат. Много често след това той се отказва от участие в избора. Разбира се, аз не изключвам възможността някои от отлаганията на изслушване да са правени и поради съмнения, че няма да се постигне необходимото мнозинство от 8 гласа за избор от съдийската колегия. В повечето случаи обаче се стига до оттегляне на заявлението за участие от единия кандидат. Такъв беше и последният случай с избор на председател на Софийски градски съд, който изведнъж заяви, че има лични причини.
Той беше кандидат повече от една година. През декември първо подаде молба за отлагане на изслушването, а след това се оттегли. Имахме такъв кандидат за Окръжен съд-Пловдив преди доста години, както и за много по-малки съдилища в страната. Понякога имам усещането, което, разбира се, може да е въпрос само на субективни възприятия, че се изчаква развитие на някакви процеси или възникване на обстоятелства, включително политически, като например назначаване или отказ да се назначи правителство.

Това не звучи като влияние, а като съвсем пряка форма на контрол.

Да, това са процеси, които се случват извън съвета. Решението само формално се обективира с гласуване в съвета.
Вие виждате ли Борислав Сарафов като главен прокурор след шест месеца? Парламентът остави вратичка нов ВСС да го избере.
За г-н Сарафов тази възможност не просто е възможна, тя е много вероятна. Никаква пречка няма г-н Сарафов да участва в следваща процедура за избор на главен прокурор пред нов състав на ВСС. Но аз се питам какво би попречило Борислав Сарафов и Георги Чолаков да продължат да изпълняват длъжностите си като главен прокурор и председател на Върховния административен съд и повече от шест месеца поради някаква причина. Възможно е парламентът да гласува нови промени в закона, или ограничението от шест месеца за временно изпълнение на длъжността да бъде отменено. Това може да се случи само за седмица, както видяхме.

Защо изчезна опозицията във Висшия съдебен съвет?

Не би трябвало във Висшия съдебен съвет да се говори за управляващи и опозиция, защото това не е парламент. Вероятно имате предвид гласовете в малцинство, за да бъдем прецизни в изказа. Защо почти изчезнаха? Вероятно заради много старателен подбор, например на парламентарната квота. Успешен подбор. Има и друга страна. Заради всяването на страх и налагането на идеята колко е удобен конформизмът. Говоря за някаква част от членовете, които през първите години от нашия мандат имаха смелостта да застават на принципни позиции.
Отстояването на различно мнение е изключително изтощителна работа. Обезкуражаващо изтощителна. Да не остана погрешно разбрана, аз никога не правя това самоцелно, а по убеждение. Особено демотивиращи са случаите, при които знам, че определено решение ще бъде взето, въпреки моите аргументи. Този процес е съпроводен с подмятания, с лични нападки. Имаше време, когато месеци наред аз лично бях обект на медийни атаки, ожесточени, съпроводени с крайно враждебно отношение вътре в съвета под формата на обиди, заплахи, опит за контролиране, включително за отстраняване. Това беше още през първата година от мандата и периодично се повтаряха през годините. Смея да твърдя, че тези неща се отразиха на поведението на някои от членовете на съвета.

Хората често клякат. Има ли мнозинство сред съдиите, които да желаят промяна?

Не мисля, че може да става въпрос за мнозинство. Броят на съдиите, които открито говорят за проблемите и необходимостта от промени, все повече намалява. Това е в резултат на тези процеси, за които преди малко говорих.
Как ще продължи да се променя съдебната власт през следващите години?
Това е много труден въпрос. Аз, за съжаление, пак трябва да повторя, че развитието на съдебната власт е в голяма степен обусловено от развитието на политическите процеси в страната. Въпреки обявяването за противоконституционни на преобладаващата част от промените в Конституцията с решението на Конституционния съд от юли миналата година, има много въпроси, които могат да бъдат решени на законово ниво. За това обаче трябва да има политическа воля.
Със сигурност системата не може да бъде реформирана отвътре. Това вече е постулат и не издавам някаква тайна.
С някакви странични дребни мерки на законодателно ниво, установяване на различни практики се стига до точно обратния ефект. Все повече се насажда апатията сред съдиите, безразличие към въпросите, свързани с управлението на съдебната система.

Говорейки за това, само един съдия от Върховния административен съд гласува против незаконното удължаване на мандата на председателя на съда. Вие какво си помислихте, когато разбрахте за това гласуване?

Tрябва да направя няколко уговорки тук. Първо, аз смятат, че заемащите длъжността председател на върховен съд или главен прокурор не могат да продължават да изпълняват тази длъжност след изтичането на мандата. В този смисъл аз съм разочарована от виждането на съдиите в съда, че може досегашният председател след изтичането на мандата му да бъде назначен за изпълняващ длъжността председател. Аз разговарях с доста колеги, които ми казаха как са схванали нещата. Те казаха, че всъщност при тях е бил поставен следният въпрос от г-н Чолаков: Съгласни ли сте аз да се съглася пред Съдийската колегия да бъда определен за временно изпълняващ длъжността след изтичане на мандата. Съдиите са отговорили: Да. Тук идва по-големият проблем. Даден е този отговор, въпреки че Конституцията не допуска това.
Всъщност, аз пак ще се позова на разговорите си със съдии от ВАС, а и на външни наблюдения. Съдиите в този съд харесват Георги Чолаков за председател поради ред причини. Освен това никой от съдиите не се е почувствал достатъчно подкрепен, за да се кандидатира за председател на съда. Вие си спомняте вероятно предишната процедура за избор на председател на Върховния административен съд. В нея участваха двама кандидати. Кандидатът, който не бе избран, бе съдия Соня Янкулова, която сега е конституционен съдия. Тя беше подложена на ожесточени атаки и медийно поругаване, включително и нерегламентирани способи за оказване на влияние. Малко хора са готови да се подложат на подобно нещо. Особено след като са наясно, че не биха могли без предварителна уговорка да бъдат избрани.

Възможна ли е шокова терапия, която да рестартира чувството за свобода и справедливост в съдебната система?

Това се очертава едва ли не като единственият възможен изход към настоящия момент – някаква драстична законодателна промяна и последваща промяна в практиката.
На първо място имаме изключително сериозна нужда от законова регламентация за начина, по който да се избират членовете от професионалната квота във ВСС. Ако се разреши гласуване по електронен път, трябва да се предприемат спешни мерки за изработването на нова система за гласуване, защото сегашната показа възможности за манипулиране.
Допускате ли, че масовото уволнение е възможен вариант за промяна?
Това не е възможен вариант в България, въпреки че може да доведе до съществена промяна в системата. Но нека да не се заблуждаваме. Трябва да имаме сериозни резерви към прилагането на такъв способ, защото той може да изчисти системата от гнилите ябълки, но може да се използва и за изгонване на всички неудобни магистрати, които са отявлени говорители против статуквото. Това е опасен способ, но е прилаган, например в Албания. Във всички случаи е въпрос на нормативно решение, а след това на човешкия фактор.