Бившият финансов министър Асен Василев публикува видео, в което обяснява как България всеки ден плаща по 1 милион лева на Турция, без значение дали ползва или не газовата й инфраструктура, но отказва да сложи подобна такса за българската инфраструктура, която е останала единствената точка, през която се доставя руски газ за Европа.
Ето и основните твърдения на Василев:
Ние сме входната врата, през която газът от Русия влиза в Европа. Българската газопреносна мрежа е конструирана изключително компетентно и е уникална. Тя е кръгова. Независимо от коя и към коя точка се подава газ, той може да тече във всички посоки. Може да дойде от Турция и да мине към Румъния или от Румъния да мине към Турция.
Идеята на Южен поток беше да дойде тръба от Русия, която при Варна да се включи и по нашата газопреносната мрежа да продължи към Сърбия, а оттам Унгария, Австрия и Германия. Този проект не се реализира по една просто причина - той не отговаряше на Третия енергиен пакет, който забранява да има тръба само за един конкретен достатвчик. Идеята е, че ако има тръба, тя трябва да може да се ползва от различни доставчици, а не да има само един доставик на газ.
След отпадането на Южен поток, ойто не се реализира, се построи т. нар. Турски поток или Балкански поток, който направи компресорните станции, които бяха в посока към Турция да работят обратно.
В резултат на товва имаме следните количества, които можем да получаваме и да разпращаме: От Турция и Гърция можем да поучаваме около 28 млрд. кубически метра газ на година. За сравнение нашето потребление е окколо 3 млрд. куб. м. на година. Тоест около 25 милиарда можем да изпращаме на съседни нам държави. По посока Сърбия по двете връзки, които имаме, можем да изпращаме около 15 млрд. куб. м. на година. Към Румъния можем да изпращаме около 16 млрд. куб. м. на година, въпреки че там има едно стеснение, което предстои да се разшири.
Това означава, че тези 28 млрд. куб. м. капацитет, които имаме от юг, ние можем да ги напълним с какъвто си искаме газ - с втечнен газ от САЩ или Катар, с газ от Азербайджан, с газ от Русия, а има варианти и за втечнен газ от Норвегия и Алжир. Пълна диверсификация.
В момента за износ се ползват и двете посоки - и към Европа, и към Румъни, Молдова и Украйна.
За Сърбия и Унгария ние сме единствената алтернатива. Те няма откъде другаде да получат газ, освен по връзка през Германия, която е много скъпа.
Това ни поставя в изключително ключова позиция, която ни позволява да извличаме ползи и да наложим такси за ползването на нашата инфраструктура, каквито Германия беше наложила, например.
Ако сложим сходни на гермаснките такси това означава приход за България от около 1,5 млрд евро или 3 милиарда лева на година за газа, който транспортираме към Сърбия. Тези пари се плащат от Газпром и от ползвателите от Сърбия и Унгария. Това е национално решение, което не противоречи на европейското законодателство.
Договорът с Боташ
Правителството на Гълъб Донев подписа договор с турската компания „Боташ“, който не е за количества газ, а е за ползване на турската газопреносна мрежа. Този договор ни задължава ние да плащаме 1 милион лева на ден, независимо дали я ползваме или не. Този договор е за 13 години напред по 1 милион на ден, на цени, които са с 50-60% по-високи от пазарните, например от цените, по които ползваме същите терминали в Гърция.
Този договор е доста неизгоден за България и е направен така,че много трудно мможе да се развали. И затова трябва да помислим как трябва да се уплътни с доставки на газ.
Таксата, която плащаме на Турция е 9 долара на мегаватчас. Таксата, която България получава за газа, който преминава по нашата инфраструктура е 1-1,5 долара на мегаватчас или 6-7 пъти по-малко. Слагането на такава такса ще ни позволи поне отчасти да бъде премахната вредата, която е направена с договора с „Боташ“.
Европа започна политика за намаляване на зависимостта от руски газ и всички други доставки вече са прекъснати. Остана само точката на българо-турската граница.
