По три от тях вече се водят дела, съобщи министърът на икономиката
Комисията за защита на потребителите (КЗП) е предявила в съда 10 колективни иска срещу фирми за бързи кредити заради това, че не са се съобразили с предписанията за отстраняване на неравноправни клаузи в договорите със своите клиенти. По три от тези искове Софийски градски съд вече е образувал дела. Предстои комисията да предяви още 4 колективни иска.
Това съобщи министърът на икономиката Петър Дилов в парламента в отговор на депутатско питане.
Министър Дилов информира, че през последното тримесечие на 2024 г. КЗП е проверила 357 договора с общи условия на различни фирми за бързи кредити, в които е открила 1147 неравноправни клаузи във вреда на потребителите.
Комисията е направила предписания за отстраняване или коригиране на тези клаузи в 14 дневен срок. В 85% от случаите фирмите за бързи кредити са изпълнили предписанията, а за тези, които не са се съобразили с препоръките, са заведени колективни искове, съобщи икономическият министър.
„Комисията не разполага с правомощия да обяви тези клаузи за нищожни и да ги отмени. Това, което може да направи, е да заведе дела“, каза Дилов.
Наскоро от КЗП обявиха, че откритите неравноправни клаузи са добре замаскирани в договорите, които сключват фирмите за бързи кредити с потребителите. Най-често нарушенията са непълна и подвеждаща информация във формулярите, с които се кандидатства, начисляване на различни и прекомерно високи такси, които водят до надвишаване на законовите ограничения за лихвите и ГПР, тежки неустойки за просрочия, включително разваляне на договори и обявяване на предсрочна изискуемост и др.
От КЗП отказват да посочат фирмите-нарушители, като посочват, че това може да бъде сторено от съда след образуването на съдебните производства.
Преди седмица от действията на КЗП се оплакаха от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), в която членуват една дузина фирми за бързи кредити при над 120 опериращи на пазара. От АОНК обвиниха КЗП в популистки действия срещу легалните участници на пазара, докато делът на нелегалните се разраства.
Припомняме, че стартът на проверките на фирмите за бързи кредити от страна на КЗП след многобройни жалби бе обявен още преди две години. Реално обаче работата е свършена през втората половина на 2024 г., след като се смени ръководството на комисия и начело застана Мария Филипова.
Според браншовата асоциация „председателят на КЗП внася хаос в потребителското кредитиране“ и „работи срещу легалния бизнес, отваряйки пространство за лихвари и полузаконни практики“. „Наблюдаваме пълно неразбиране на нашата индустрия и действия на регулатора, търсещи единствено евтина популярност, а не решаване на проблеми“, посочват от АОНК. Те изтъкват други проблеми в сектора като заблуждаващата реклама, отдаването на „лицензи под наем“ и оказването на натиск срещу кредитополучателите.
От асоциацията дори изтъкват, че КЗП оказва натиск срещу небанковите кредитни компании и изисква от фирмите, които функционират на светло, корекции, които или са несъществени, или противоречат на законодателството на Република България.
„Разбирам недоволството, че на някои хора не им харесва да се придържат към закона, но ще им се наложи да свикват, че годините на заобикаляне на закона с прикрити като неустойки възнаграждения за избягване на тавана на ГПР приключиха“, отговори председателят на КЗП Мария Филипова.
Припомняме, че по подобен начин тя бе обвинена в популизъм и некомпетентност и от мобилните оператори, след КЗП наложи забрана за едностранно вдигане на цените и поиска Комисията за регулиране на съобщенията да отнемат лицензите на трите големи телекома за редовно погазване на законодателството за защита на потребителите. Административният съд в София отмени забраната на КЗП, а КРС обяви, че няма причини за отнемане на лицензи.
