Експерименти с деца и принудителни спирали за жените в Гренландия: тези два скандала илюстрират проблематичното отношение на Дания към Гренландия. Сега и Доналд Тръмп иска да се възползва от обтегнатите отношения.
Преди три години един подкаст на датската обществено-правна медия DR освети един тъмен епизод от гренландско-датската история - т.нар. скандал със спиралите. Журналисти разкриха, че на хиляди - основно непълнолетни гренландки - задължително са били поставяни спирали през 1960-те и 1970-те години, за да им бъде попречено да забременяват. Всичко това се е случвало по нареждане на Дания.
От 1953 година Гренландия, която основно е населена с местното инуитско население, не е официално датска колония. Островът обаче не е независима територия, а датска провинция. Едва от 1973 година Гренландия има собствен парламент и правителство. И макар оттогава страната до голяма степен да е автономна, а от 2009 година да има и правото на самоуправление, тя продължава де юре да е част от Дания.
„Спомням си ужасните болки, които изпитвах“
С принудителната контрацепция Дания тогава цели да ограничи броя на родените извънбрачни деца в Гренландия, както и ръста на населението като цяло. Хенриете Бертелсен си спомня как тогава заедно със свои съученички е ила заведена в лекарския кабинет, без родителите ѝ да са информирани. „Някои момичета плачеха още в чакалнята“, разказва тя в интервю за ДВ. „Бяхме толкова млади и още нямахме отношения с момчета. Спиралите, които ни поставяха, бяха предназначени за възрастни жени. Спомням си какви ужасни болки изпитвах.“
Бертелсен и други засегнати миналата година заведоха дело срещу датската държава. Те настояват за обезщетения и официално извинение. Защото поставянето принудително на тези спирали им е причинило здравословни проблеми и травми. „Не получаваме никаква психологическа подкрепа от държавата. Ако все пак търсехме помощ, трябваше да плащаме сами за част от нея“, оплаква се гренландката.
Спорните политики на Дания към Гренландия
Скандалът със спиралите е още една тема, която натоварва обтегнатите отношения между Гренландия и Дания. Друг скандал, който стана публично известен в края на 1990-те, е свързан с експеримент с 22 гренландски деца, започнал през 1951 година. Момичета и момчета на възраст между шест и осем години, произлизащи от семейства с проблеми, са дадени на приемни семейства в Дания, за да се запознаят с културата и езика. След това те трябвало да се върнат в Гренландия, за да помогнат за нейната „модернизация“.
Американските апетити към Гренландия могат да накарат Дания да прeoсмисли отношението си към жителите на острова
Социалният експеримент се провалил: децата така и не се върнали при родителите си, а попаднали в домове за сираци в Гренландия. Шест останали в Дания, където били осиновени. Голяма част от участниците в експеримента развили психични проблеми, а половината починали още в млада възраст.
Скандалите с „експерименталните деца“ и спиралите демонстрират спорния подход на Дания към населението на Гренландия. Те следват тогавашната идея на датските политици „да наложат на инуитите датския начин на живот“, казва културологът Ебе Фолквардсен.
Продължение на колониализма?
Гренландия и Дания са свързани обществено и културно, а стандартът на живот на гренландците ще се повиши, ако са част от кралството - с тези аргументи Копенхаген оправдава п ред ООН присъединяването на най-големия остров в света.
„Датската страна дълго твърди, че има най-добрите намерения - да помогне на гренландците“, обяснява Фолквардсен. Но и до днес управлението от Копенхаген и икономическата зависимост от малката европейска държава се възприема от голяма част от местното население като продължение на колониалните структури. Не малко от 57 000 души, които живеят в Гренландия, настояват за пълна независимост.
Още преди встъпването си в длъжност, Доналд Тръмп изпрати демонстративно сина си на посещение в Гренландия Снимка: Emil Stach/REUTERS
По-добре със САЩ, отколкото с Дания?
Точно от тези настроения се опитва да се възползва и Доналд Тръмп. Новоизбраният американски президент от месеци предявява претенции към острова, който е богат на природни богатства и има важно геополитическо значение в Атлантическия океан. Според Тръмп придобиването на Гренландия би помогнало за гарантирането на сигурността на САЩ и на целия свят. За първи път през 2019 година той направи предложението да купи Гренландия от Дания.
По-добре с Вашингтон, отколкото с Копенхаген? Не съвсем. Гренландският премиер Муте Егеде вече отхвърли възможността Гренландия доброволно да се присъедини към САЩ. Местните власти са отворени към задълбочаване на партньорството, но само дотам. „Не искаме да сме датчани. Не искаме и да сме американци. Искаме да сме гренландци“, заяви Егеде.
Според Фолквардсен американските апетити км Гренландия всъщност могат да са продуктивни - ако например накарат Дания да преосмисли отношението си към 57-те хиляди, които живеят на острова. Този процес не започва от вчера. Дискусиите за постколониалното отношение на Копенхаген се засилват в последните години, а преработването на събития като експеримента с децата и скандала с контрацептивите играят важна роля. Фолквардсен смята, че „двойнствената и тревожна ситуация“, в която гренландците се намират напоследък, и която накара Дания да увеличи военното си присъствие в региона, „може да отвори прозорец, в който Гренландия най-накрая да наложи отдавна очакваните промени“.
