Когато не си запознат с историята, е възможно да попаднеш в положението на британските и френските крале от времето на революциите. На Тръмп му се случи нещо подобно. И Путин е изправен пред тази опасност. От Е. Дайнов.
„За да произведем хора, способни да имат съществен принос към обществото“, пише големият британски образовател Джон Хенри Нюман през 1852 година, „те трябва да бъдат учени на история и литература, които да ги запознаят с моралното зло, което се случва на пропадналите човешки същества."
Диктаторски настроените индивиди, освен че са пропаднали човешки същества, не са запознати нито с историята, нито с литературата. Затова всички диктатори повтарят грешките на своите предшественици, което пък е причината повечето от техните диктатури да не ги надживяват.
Кралят и данъците
За разлика от Доналд Тръмп, например, Нюман е разбирал дълбокия смисъл на британската, американската и френската революции – на онези дълбоки преобразувания, които в крайна сметка водят до демократичния ред, в който имаме щастието да (продължаваме да) живеем. А този смисъл опира до данъците: кой ги събира, от кого ги събира и за какво ги харчи.
Английската революция, известна като „гражданска война“, започва в момента, в който крал Чарлз I се запознава със законовите ограничения, налагани върху парите (събрани от данъци), които парламентът му дава. Чарлз отказва: как може някакви си там простолюди да ограничават суверенната му воля? Парламентът на свой ред изригва: никой не може да нарушава закона, какъвто и крал да е. Следва революция.
Стотина години по-късно нещо подобно се повтаря в Америка, тогава съставена от британски колонии. Британският крал увеличава данъците, но отказва срещу това да обещае някаква автономия на американските си поданици. Следва революция. Пак данъците – и по-точно, отказът на аристократите да започнат да плащат такива – е в основата и на революцията във Франция, случила се едно поколение след американската.
Какви ги върши Тръмп
Доналд Тръмп вероятно не е чувал за всичко това. И внезапно се оказа в положението на британските и френските крале от времето на революциите. Става дума за неговата заповед, която тези дни спря всички плащания „надолу“ от федералния бюджет на САЩ, т.нар. федерални помощи. Проблемът е, че по закон той е длъжен да харчи тези пари (събрани от данъци), тъй като Конгресът (парламентът) ги е гласувал и оформил в закон. Работата на президента е да поддържа законите. Но според Доналд Тръмп той не е обичаен президент, а – крал. Неговата воля стои над законите. Буквално: прави, каквото си иска.
При предишните си внезапни хрумвания – депортацията на мигранти, уволнения на прокурори, спирането на помощи за други държави – Тръмп успя да избегне бунтове, тъй като, макар противозаконни, тези хрумвания не се намесваха пряко в данъците.
Последното му хрумване обаче е „кралско“, тъй като прави точно това. И бунтът на всички равнища в САЩ тръгна – освен, разбира се, при републиканците в Конгреса, които демонстрират, че подмазвачеството и страхът не са български патент. Освен тях обаче скочиха всички: губернатори, прокурори, съдии, граждански организации. И ето, че федерален съд във Вашингтон временно блокира искането на Тръмп за спиране на федералните помощи.
Путин явно е забравил тези важни моменти
Бившият приятел – напоследък като че не толкова – на Тръмп, руският президент Владимир Путин, явно също пренебрегва историята и литературата. Ако беше обърнал внимание поне на историята, той щеше да знае, че Русия сравнително лесно се разпада след загубена важна война.
След тежката загуба на Кримската война, започнала по времето, когато Нюман пише за ползата от историята, Русия е на ръба на разпада. Започват революционни брожения и селски бунтове. Разпадът е отложен от реформите на Александър Освободител, които обаче бързо потъват в руската кал. За отвличане на вниманието, през 1904 година Русия тръгва на война срещу Япония, която губи в рамките на няколко месеца. Следва революцията от 1905 година, която на практика не е потушена и продължава да тлее, независимо от опитите нещата отново да бъдат укротени с реформи, които обаче отново бързо затъват. Следват позорните поражения на руската армия в Първата световна война, последвани от Октомврийската революция и разпада на империята. Болшевиците успяват да я съберат отново и са спасени по време на Втората световна война от масираната помощ на англичаните и американците. Следва обаче нахлуването в Афганистан през 1979 година, което води до още една загубена война и ново разпадане на империята, този път под името СССР.
Най-важното нещо, на което историята учи, е следното: на всеки две-три поколения в недрата на събитията започва мощен прилив, който бута нещата в определена посока; и няма отделна човешка воля, била тя на крал или на диктатор, която да може да спре този прилив. А най-малко способни да го спрат са онези крале и президенти, които нямат никаква представа нито за история, нито за литература.