Изследвания започват да разкриват впечатляваща картина.

Как са били построени египетските пирамиди, дълго време остава загадка. Построени като гробници за фараоните преди повече от 4000 години, над 100 от тях все още съществуват. Най-голямата – Великата пирамида в Гиза, първоначално е била висока 147 метра.

Тя е съставена от около 2,3 милиона каменни блока, всеки от които тежи между 2,5 и 15 тона. Блоковете е трябвало да бъдат транспортирани до строителния обект и повдигнати на място с техниките, достъпни по онова време. За сравнение, това е равносилно на вдигането на двуетажен лондонски автобус до върха на катедралата „Свети Павел“ няколко милиона пъти.

„Все още има дебати между учените относно точния метод за издигане на тези тежки блокове на толкова голяма височина“, казва д-р Иман Гонейм (Eman Ghoneim), професор в Университета на Северна Каролина в Уилмингтън, САЩ.

Въпреки това, наскоро проведени изследвания помагат да се попълнят част от липсващите елементи в пъзела. Най-широко приетата теория е, че са използвани рампи за повдигане на блоковете, заради останки от наклонени конструкции, открити близо до някои от пирамидите. Но стръмността на тези рампи е била предмет на спорове.

През 2018 г. д-р Роланд Енмарш (Roland Enmarch), старши преподавател по египтология в Университета на Ливърпул, и неговият екип правят пробив, откривайки рампа, издълбана в скала в кариерa в Хатнуб, в Източната пустиня на Египет, важен източник на алабастър, използван в пирамидите.

Повърхността на рампата е по-стръмна от очакваното, с наклон от над 20% (преди това се е смятало, че рампите в Древен Египет не са надвишавали 10%). Екипът е изучавал надписи в кариерa, които датират от времето, когато е построена Великата пирамида, което предполага, че подобна рампа е могла да бъде използвана за изграждането на пирамидата.

„Ако рампата не е много стръмна, ще се изисква рампа с толкова огромни размери, за да се стигне до върха на Великата пирамида, че това би било по-голям инженерeн подвиг от самото строителство на пирамидата“, отбелязва Енмарш.

Срокове за строителството

Планирането и строителството на пирамида вероятно също е било подчинено на ограничения в сроковете. Средната продължителност на живота в Древен Египет е била 35 години, а строителството на пирамида обикновено започвало в началото на управлението на даден фараон. Смята се, че Великата пирамида в Гиза е завършена за 20 години.

Франк Мюлер-Рьомер (Frank Müller-Römer), археолог от Института по египтология и коптология в Мюнхен, Германия, е разработил своя теория за това как са били изграждани пирамидите, която взема предвид времето за строителство, наличните инструменти и методите за строителство, както и инженерните принципи.

Кредит: Frank Müller-Römer; Feststellungen zum Bau der Pyramiden im Alten Reich

Предложени са различни конструкции на рампи, като например спираловидна форма около външната страна, прави рампи, издигащи се по всяка страна, или наклонени пътеки във вътрешността на пирамидата. Въпреки това Мюлер-Рьомер е убеден, че няколко рампи, разположени по външната страна на структурата, са били използвани от всички четири страни.

„Моята теория предлага логично решение за строителството на пирамидите в най-краткия възможен срок“, смята Мюлер-Рьомер.

Кредит: Frank Müller-Römer; Feststellungen zum Bau der Pyramiden im Alten Reich

Възможно е също така да са били използвани други техники, като лостове, кранове и макари. В скорошно изследване, публикувано в PLoS ONE, Ксавие Ландро (Xavier Landreau) от Paleotechnic, частен изследователски институт в Париж, Франция, и неговите колеги предлагат, че хидравлична подемна система е можела да бъде използвана при строителството на Стъпаловидната пирамида на Джосер, най-старата от пирамидите. (вж „Най-старата египетска пирамида е била построена с хидравлична система“)

Напречно сечение север-юг на стъпаловидната пирамида и общ изглед на мрежата от тунели около северната яма. Кредит: X. Landreau et al.

В пирамидата на Джосер има съоръжение, което не се среща в други пирамиди - вертикална шахта, гигантска по ширина и дълбочина, която е покрита с купол отгоре. Кредит: Paleotechnic

Те изследвали терена на заградена конструкция наблизо и стигнали до извода, че вероятно става дума за малък язовир, от който водата се е вливала в канали, а след това в шахти вътре в пирамидата. Система с плувки можела да се използва за повдигане на камъни през някои от шахтите, като се променя нивото на водата.

Някои експерти обаче се съмняват в правдоподобността на теорията. Мюлер-Рьомер твърди, че тя противоречи на предишни археологически доказателства. Разследванията на пирамидата на Джосер предполагат, че постройката е била изградена на няколко етапа – първоначално като мастаба (правоъгълна гробница с плосък покрив), която по-късно е разширена слой по слой в първата стъпаловидна пирамида.

Енмарш също не е убеден. Той не вярва, че такава хидравлична система би могла да повдигне камъни на височина от 60 метра – височината на пирамидата на Джосер.

„Нищо в статията не подсказва, че египтяните са могли да приложат налягане в хидравличните системи, което в съвременни условия вероятно би позволило това“, коментира проф. Енмарш.

Модерни техники за сканиране

Съвременни техники за сканиране също се използват за изследване на вътрешната структура на Великата пирамида в Гиза, което може да доведе до по-добро разбиране на нейното строителство.

Изследователи от проекта ScanPyramids, ръководен от екип на университета в Кайро, Египет и Института за иновации и опазване на наследството (HIP) във Франция, използват неинвазивни методи, като проследяване на частици, наречени мюони, които преминават през стените на пирамидите, за да търсят скрити пространства вътре.

През 2017 г. те откриват огромна кухина над Голямата галерия – тесен проход, използван за достъп до погребалната камера на фараона. Все още не е ясно дали кухината е имала множество функции, но се смята, че е помогнала за разпределението на тежестта на скалата над галерията. (вж „Намериха таен коридор в Хеопсовата пирамида“)

Учените изследват празното пространство, което се намира точно зад северната страна на Голямата пирамида. Кухината се намира зад V-образна структура, която се вижда отвън (h). Възможните места на другата кухина, открита през 2017 г., са отбелязани в червено и зелено. Посочени са известните камери, като Камерата на царицата (b), Голямата галерия (c) и Камерата на фараона (d). Кредит: S. Procureur et al/Nature Communications 2023

 Идентифициране на транспортните линии

Също така се поставя въпросът как работниците и материалите са били транспортирани до обектите. Река Нил е била основният воден път за превоз на стоки по онова време. Но въпреки че изследванията подсказват за съществуването на древни ръкави на Нил или канали наблизо, тяхното точно местоположение и размер са били неясни. (вж „Някога Нил е бил достатъчно близо до Гиза, за да носи камъните за изграждането на пирамидите“)

Затова Гонейм и нейните колеги решават да ги открият. Те първо заснемат сателитни изображения, използвайки радарни вълни, които могат да проникнат през пясъка около пирамидите, за да разкрият следи от заровени реки и древни структури.

С помощта на тази техника те откриват 64-километров древен ръкав на Нил. Части от него са близо до 31 пирамиди, което предполага, че са били активни по време на строителството на пирамидите.

Реконструкция на вече несъществуващия ръкав на река Нил. Кредит: Alex Boersma/ Proceedings of the National Academy of Sciences (2022).

Екипът провежда и наземни проучвания, събира почвени проби и ги анализира, което потвърждава картографираните от космоса данни.

„Нашето откритие дава информация за метода на транспортиране на масивните блокове, използвани за пирамидите“, отбелязва Гонейм.

„С течение на времето река Нил е променила своето течение и разклоненията ѝ са изчезнали, защото са били засипани с наноси. Все още има области в горните и долните течения, които трябва да бъдат картографирани, и това е нашата следваща цел“, добавя Гонейм. „Още нямаме цялостна картина."

Древни писмени свидетелства

Още едно откритие, което хвърля светлина върху строителството на пирамидите, са откъси от записи, написани от хора, участвали в самото строителство.

Между 2011 и 2013 г. фрагменти от папируси с дневници, описващи дейностите на работниците при Великата пирамида в Гиза, са открити от Пиер Тале (Pierre Tallet), професор по египтология в Университета Париж-Сорбона, и неговия екип в Уади ал-Джарф, близо до бреговете на Червено море. (вж „Древен документ разкрива как е построена пирамидата в Гиза“)

Енмарш смята тези документи за най-важното откритие в 30-годишната си кариера в изучаването на Древен Египет, тъй като те оборват по-фантастични теории, като например участието на извънземни.

„Показва се, че това е било мащабно логистично начинание, но в крайна сметка просто строителен проект“, разказва Енмарш.

Дневникът, който разкрива историята на строежа на Голямата пирамида в Гиза, построена в чест на фараон Хуфу (по-познат с гръцкото си име Хеопс), е написан в йероглифи, а негов автор е човек на име Мерер (Merer), описал себе си като отговорник за екип от над 200 души при строежа, разказват археолозите Пиер Тале и Грегори Мароар (Gregory Marouard).

В продължение на много месеци учените са дешифрирали написаното. Мерер е записал историята през 27-мата година от царуването на Хеопс. Записките му показват, че тогава вече Голямата пирамида е била пред завършване, а голяма част от оставащата работа е била фокусирана върху изграждането на конструкцията от варовик, с която е облицована пирамидата.

Групата работници под ръководството на Мерер е транспортирала варовик с лодка по река Нил на разстояние около 18 км от Тура, в близост до днешно Кайро, и е бил докаран до мястото на строежа на Голямата пирамида, с лодки по течението на река Нил.

В дневника се казва също, че строителството е било наблюдавано от везира Анкаф (Ankhhaf), полубрат на фараона Хеопс. Везир (тжати) е висш служител в древен Египет, който служи пряко на фараона.

Част от древния документ, който разкрива как е била построена най-голямата пирамида в Гиза. Източник: Egyptian Ministry of Antiquities

Според папирусите менюто на работниците е включвало фурми, зеленчуци, птиче и друго месо, разказва Пиер Тале. Освен, че са хранени здравословно, в папирусите пише, че членовете на работния екип редовно са получавали платове, които „вероятно са се смятали за един вид пари по онова време“, обяснява Тале. (вж „Кой е построил египетските пирамиди?")

Освен това служители на високопоставени длъжности, които са участвали в изграждането на пирамидите, „може да са били дарявани със земя“, разказва Марк Ленер (Mark Lehner), директор на изследователския институт за Древен Египет (AERA) в Масачузетс. Историческите сведения показват, че понякога в Древен Египет чиновниците са награждавани със земя, възможно е да е раздавана и на чиновниците, участващи в строителството на пирамидите.

Транспортиране на колосална статуя. Кредит: Wikimedia Commons/Louvre Papyrus 66, 1. 19; Schow, Chartapapyracea, § 4,11. 11, 12

Вместо да го смята за мистерия, Енмарш разглежда строителството на пирамидите като изумително постижение, постигнато с голям брой работници и воля за успех. Той смята, че текущите разкопки на селищата на работниците пред Великата пирамида в Гиза ще бъдат ключови за разкриването на нови детайли за организацията на строителния процес.

„През последните няколко десетилетия придобиваме все по-добра представа за това, какво вероятно се е случвало“, казва той. „Сигурен съм, че [археолозите] ще продължат да откриват наистина завладяващи неща“.

Справка:

    Feststellungen zum Bau der Pyramiden im Alten Reich; Frank Müller-Römer; Erschienen 2020 auf Propylaeum-DOK; DOI: https://doi.org/10.11588/propylaeumdok.00004717; URL: http://archiv.ub.uni-heidelberg.de/propylaeumdok/volltexte/2020/4717
    On the possible use of hydraulic force to assist with building the step pyramid of saqqara; Xavier Landreau, Guillaume Piton, Guillaume Morin, Pascal Bartout, Laurent Touchart, Christophe Giraud, Jean-Claude Barre, Cyrielle Guerin, Alexis Alibert, Charly Lallemand; PLoS ONE, 2024; https://doi.org/10.1371/journal.pone.0306690
    Nile waterscapes facilitated the construction of the Giza pyramids during the 3rd millennium BCE
    Hader Sheisha, David Kaniewski, Nick Marriner, Morteza Djamali, Gamal Younes, Zhongyuan Chen, Gad El-Qady, Amr Saleem, Alain Véron and Christophe Morhange
    PNAS 29, 2022, 119 (37) e2202530119; https://doi.org/10.1073/pnas.2202530119

Източник:

We might finally know how the pyramids were built, Science Focus

Who built the Egyptian pyramids?, Live Science