Съдебната реформа в България приключи преди да е започнала. През 2023 г. управляващата „сглобка“ между ГЕРБ и ПП-ДБ с помощта на ДПС прокара реформи в Конституцията и няколко закона, които трябваше да гарантират, че главният прокурор няма да е всесилен, т.е. няма да може да отменя всеки акт на прокурор, няма да може да разпорежда на всеки и ще има механизъм, по който да му бъде търсена отговорност.

Година по-късно Конституционният съд (КС) отмени почти всички текстове, засягащи т.нар. съдебна реформа. Така от посочените по-горе три точки остана само една – тази за евентуалната отговорност на главния прокурор. Макар да нарече механизма за разследването неясен до степен да е неприложим, КС все пак не го отмени.

Така се оказахме в ситуация да имаме действащ специален или ad hock прокурор, който поне на теория може да образува дело срещу главния прокурор. Стига да намери достатъчно данни за извършено престъпление. До момента това не се е случило.

Междувременно „реформата“ продължи по стара българска традиция – да се приема закон, насочен към конкретен човек. Така набралият инерция към шефското място в прокуратурата Борислав Сарафов бе спрян от парламента. Настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) пък бе лишен от възможността да избере следващ главен прокурор. Всичко това обаче по никакъв начин не решава проблемите на правосъдната система, а само ги отлага.

В същото време политическите партии като че ли не обръщат внимание на това как т.нар. специален прокурор работи и по-скоро как не работи. Всъщност, да се обърне внимание на ad hock прокурора се оказа много трудна задача поради една проста причина. Специалният прокурор Даниела Талева, която бе назначена на този пост от ВСС в края на 2023 г., просто отказва всякаква публичност.

Иначе казано – да откриеш прокурор Талева е почти невъзможна задача. Да ѝ зададеш въпрос – също. Ако все пак се опиташ, ще ти отговори някой друг.

За нейната работа обществеността научава по обиколни пътища. А и те, както се оказва, са доста стръмни. Един пример са неуспешните опити да се получат някакви данни чрез Закона за достъп до обществена информация. Там отказите са категорични с обяснението, че тези разпоредби не важат за досъдебни производства. Т.е. един прокурор не е задължен да дава информация за висящи разследвания, макар и те да са от особен обществен интерес.

Но тук дори не става дума за отговор. В момента специалният прокурор работи по такъв начин, че въпросите като че ли изобщо не стигат до нея. Всъщност, отговорите се подписват от заместника на главния прокурор. Това е доста странно като се има предвид, че специалният прокурор има правомощия да разследва именно заместник главния. Тоест, на въпросите до разследващия отговаря онзи, който в един момент би могъл да се окаже разследван.

Тук обяснението може да се търси и в начина, по който бе създадена фигурата на специалния прокурор. Още от самото начало стана ясно, че някои детайли са били пропуснати от депутатите, умишлено или не.

След назначаването на Талева за специален прокурор се разбра, че тя няма работно място. Такова в крайна сметка бе осигурено от прокуратурата, което бе наистина странно. Появиха се дори въпроси дали, ако специалният прокурор иска да излезе в отпуск, трябва да получи разрешение от главния – от човека, когото уж би трябвало да разследва.

Какви са причините за тези абсурди? Специалният прокурор е прокурор, а българското законодателство познава само една такава фигура – тази на прокурора, чийто началник е главният. Тоест, след като имаме още един вид прокурор, той би следвало да има правата и задълженията на вече познатия.

Връзката проверяван-проверяващ не се изчерпва до тук. Специалният прокурор не разполага със своя администрация, няма дори публично известен телефон, нито пък имейл, на който може да бъде потърсен за връзка. Системата функционира така, че всеки сигнал стига до него по обиколен път. Това се случва през Върховния касационен съд. Там се решава дали един сигнал трябва да бъде насочен към специалния прокурор или към обикновен такъв за произнасяне и евентуално образуване на дело.

Дефицити от самото начало

„Механизмът за разследване на главния прокурор е със заложени в себе си дефицити“, коментира пред Mediapool Андрей Янкулов, бивш прокурор и зам.-министър на правосъдието, а в момента – старши правен съветник в организацията „Антикорупционен фонд“.

За тези дефицити си има причина. Фигурата на специалния прокурор бе създадена не чрез промени в Конституцията, а с нови текстове в НПК. Което означава, човекът на тази длъжност задължително попада в категорията с прокурори, такава, каквато я познаваме. Това е така заради т.нар. „монопол върху обвинението“, който по Конституция е в прокуратурата. Иначе казано – според съществуващата система никой друг, освен прокурор, не може да повдигне обвинение. Да проведат разследване могат и други – полицаи, следователи или разследващи инспектори от антикорупционната комисия. Но да внесе обвинителен акт в съда и да го поддържа, може само прокурор.

Тоест, ако си представим, че е нужен по-адекватен механизъм за разследване, той задължително минава през промяна в Конституцията, защото би следвало да даде и на друг извън прокуратурата правомощието да обвинява. Поправки в Конституцията обаче се приемат трудно, а както се видя от решението на КС – могат и да бъдат скоростно отменени. Затова фигурата, която имаме в момента, може би е възможно най-доброто.

„Няма как в един закон да се разпише кой къде ще седне, кой ще му осигури деловодство, законът не може да влиза в абсурдни детайли. Тук трябваше ВСС да си влезе в ролята и да осигури адекватно настаняване“, казва Янкулов пред Mediapool по повод битовите проблеми на специалния прокурор.

Истина е, че след назначаването на Талева се появи въпросът кой следва да ѝ осигури работно място. Това в крайна сметка бе направено от главния прокурор, което бе поредният, но не и последният абсурд в тази история.

Кой пази пазача?

Винаги, когато се създава подобен механизъм и на човек на определен пост се дават големи правомощия, неизбежно стои въпросът с контрола. В случая със специалния прокурор обаче като че ли този въпрос не е стоял пред създателите му. Вярно е, че ако този прокурор внесе в съд обвинителен акт, неговата работа ще бъде проконтролирана от съда, т.е. ще има присъда – осъдителна или оправдателна. Контролът обаче се изчерпва до тук. Няма задължение за някаква публичност, няма и начин той да бъде питан какво работи.

„Това е до такава степен абсурдно, че чак е смешно“, казва адвокат Николай Хаджигенов пред Mediapool.

Според него механизмът с ad hock прокурора в нашенския му вариант „изначално не е мислен да работи“.

„Не може да създаваш правен механизъм около един човек. Трябва да има механизъм, за който няма никакво значение кой е човекът“, казва той.

Хаджигенов допълва, че най-добрият вариант е „максимална публичност, за да има някакъв граждански контрол“.

Проблемът с публичността

Към момента няма почти никаква публична информация за това какво работи специалният прокурор. Всъщност, истината е, че за нейната дейност се разбра от една абсурдна служебна бележка, издадена на главния прокурор Борислав Сарафов. Този документ се появи в процедурата по избор на главен прокурор. Тя бе прекратена след като парламентът прие поправки в Закона за съдебната власт, но преди това Сарафов представи всички необходими документи. Един от тях бе въпросната служебна бележка. Та във въпросния документ, именуван „удостоверение“, е записано следното:

„По постъпилите срещу него сигнали са извършени проверки, по които не са установени данни за извършени престъпления. Няма висящи и неприключени наказателни производства“.

Толкова за публичността на работата на специалния прокурор. Извън това са правени няколко опита да се получат отговори. Но както е известно, Талева няма телефон, имейл и администрация. И не отговаря на въпроси.

Този абсурд води най-малкото до подозрение и недоверие. А това не е никак добре, особено когато става дума за толкова важен пост като този на главния прокурор.

И все пак – работи ли?

Единственият публично известен акт на специалния прокурор Талева е постановление за отказ да се образува разследване за имотното състояние на Сарафов и неговото семейство. Този документ е достъпен само защото бе публикуван от разследващия сайт Bird.bg, а не поради внезапен порив за публичност от страна на институциите.

За какво става дума? През лятото на 2023 г. на специалния прокурор е изпратен сигнал по повод имущественото състояние главния прокурор и негови близки – синът му Боби Сарафов, майка Вената, бившата съпруга Евгения, братовчеди и др. Става дума за имоти в Драгалевци, Божурище и София. Част от тях са използвани като апортна вноска за създаването на фирма на Сарафов-младши.

По време на проверката Талева установява, че имотите са получени по наследство – някои от майката на Сарафов, а други са купени с цел да останат за сина, тъй като главният прокурор и бившата му съпруга имали такава договорка. В един от случаите Сарафов продава свой наследствен апартамент и дава парите на бившата си съпруга, която пък купува друг, който трябва да остане за сина им.

Талева стига до извода, че прокурорът Сарафов няма никакво участие в нито една от сделките, а в някои случаи и не е знаел за тях, нито пък се е познавал с продавачите. Не е установена негова намеса или „неправомерна употреба на служебно положение“, както пише в постановлението за отказ да се образува дело.

Всъщност, това е втора проверка на имуществото на семейството на Сарафов. Първата е от 2019 г. и е направена от закритата вече специализирана прокуратура. Изводите са същите.

Едно интервю и „Осемте джуджета"

Талева (или онзи, който я подписва и носи отговорност за изявленията й) все пак намери за необходимо да отвърне на нарастващите критики и недоумения. Появи се нейно интервю във в. „24 часа“, в което се опита да обясни как е работила по сигналите. От него стана ясно, че тя не смята за проблем факта, че бившата съпруга и синът на Сарафов са получавали заплати от транспортната фирма „Юнион Ивкони“, която на всичкото отгоре е публично известна с близостта си до политически фигури и партии. Доколко този детайл е проверяван, не става ясно, защото Талева е категорична:

„Тук ми се струва важно да изясним, че получаването на заплата няма как да е престъпление, т.е. това дори не следва да се проверява. Противното би било злоупотреба с право“.

Талева дава малко повече подробности по казуса „Осемте джуджета“, който е може би най-големият скандал в съдебната система през последните десетина години. От разследванията на антикорупционния фонд се разбра, че бившият следовател Петьо Петров-Еврото е имал изградена мрежа за влияние в съдебната система, чрез която се „оправят“ или пък създават проблеми. Скандалът започна още през 2020 г. с разказа на бизнесмена Илия Златанов за зловеща схема за кражбата на бизнеса му с благословията на прокуратурата.

Докато неин началник беше Иван Гешев, срещу Петьо Петров-Еврото нямаше никакви действия. Едва след като се разбра, че Гешев ще се раздели предсрочно с поста си, срещу бившия следовател бе образувано дело, но той изчезна и според официалната версия все още се води в неизвестност.

Когато оглави прокуратурата през лятото на 2023 г., Сарафов обяви, че развитието на „Осемте джуджета“ е ключово за бъдещето на институцията. Междувременно обаче в публичното пространство се появиха негови снимки от ресторанта на Петьо -Еврото и така новият главен прокурор се оказа директно забъркан в аферата. Той се оправда, че това било сценарий за злепоставянето му, организиран от Гешев, защото именно той го извикал в ресторант „Осемте джуджета“, очевидно с цел да го компрометира. Тази версия обаче се разминава сериозно с казаното от Талева в интервюто ѝ. Тя заявява следното:

„Разпитах абсолютно всички магистрати, които са посещавали този ресторант. От разпитите единствено безспорно установеният факт беше, че няколко пъти Сарафов действително е посещавал заведението, но няма преки очевидци, които да са го виждали да пребивава насаме с бившия му колега Петров, нито помежду им да е имало някаква размяна на книжа и други предмети“.

Т.е. от този цитат се разбира, че посещенията са повече от едно, което пък противоречи на тезата за еднократно появяване там, при което са направени снимките „компромат“. Макар да няма публично достъпно постановление по тази проверка, от интервюто на Талева се разбира, че най-вероятно и тук заключението е за липса на престъпление.

„По конкретния казус лично прегледах всяко едно от веществените доказателства. Възложих изготвянето и на експертизи. Всичко, което е събрано по случая, е проверено и анализирано по два пъти, преди да се стигне до изготвянето на заключение“, завява тя.

Казусът с делото срещу Еврото получи доста интересно развитие след като Сарафов оглави прокуратурата. Първоначално образувано в районната прокуратура на София, то бе иззето от горестоящата градска. Оказа се, че по него има показания срещу самия Сарафов, но това производство бе набързо прекратено с обяснението, че е било образувано неправомерно и то само с цел да се навреди на Петров, тъй като бившият главен прокурор Гешев подозирал, че някогашният следовател му е писал заплашително писмо. Прокурорът, образувал първото производство, сам стана обвиняем. А самото дело бе преформулирано в такова за измама. Досега то не е започнало в съда. Петров продължава да е в неизвестност. А за показанията срещу Сарафов вече никой не говори.