В последната седмица от зимния януари тази година, част от Българската диаспора в Хамбург, в KleineGartenVerein, отпразнува Бабинден – празника на женското начало, женската грижа и живот. Един от най-жизнеутвърждаващите празници в традиционния календар на българите, съхранен и предаван през поколенията от времето на езичеството, който и днес продължава да се развива. „Бабата“- акушерка, опитната възрастна жена, помогнала да дойдат живи и здрави рожбите на бял свят е носител и на събираната през вековете народна мъдрост за природата и вселената в човешката общност. Днес Бабинден е загубил доста от своите практики, но пак се празнува от по-възрастните жени. В днешния ден се отбелязва като ден на акушерките и лекарите, които се грижат за младите родилки и майки.
В тази зимна вечер българите засвидетелстваха своето уважение и почит към нея, „Бабата“, пазителката на човешкия род.
Организатори на празника бяха семейство Радостина и НиколайМинчеви и Таня Пенева. Водещ на тържеството бе Радостина Христова, народна певица във Фолклорната група „Дамасцена“ в Хамбург, която от 3 години набира все по-голяма популярност. Младата певица откри вечерта с народната песен „Лиляно моме, Лиляно“, на клавира ѝ акомпанираше музикантът Живко Георгиев. Последва нейния разказ за това как се е празнувал някога този ритуал: „Според традицията бабата ставала рано и посещавала домовете на децата, които е изродила през годината. Преди изгрев слънце майките с деца до 3-годишна възраст наливат от чешмата прясна вода, в котлето пускат стрък босилек или здравец – символ на здраве и благополучие“… Тази вечер в просторната и топла зала с българи бе направена възстановка на ритуала с „измиването на ръцете“ на бабата: Със сапун и кърпа, младите майки отиват в дома на бабата- акушерка, където извършват „ритуално поливане“. Всяка жена подава на баба Цветана Писанова сапун и полива ръцете ѝ с вода. Измиването на ръцете е ритуал, показващ уважение и почит към нея и ценностите, които тя олицетворява. Даряват в с „пешкир“ – кърпа. Баба Цветана хвърли с шепите си вода нагоре, подскачайки три пъти като изрече: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ В знак на благодарност тя избърса мокрите си ръце в полите на младите невести, за бъдат плодовити и да раждат по-лесно. В ролята на“ младата майка с дете“ се вживя Таня Пенева. След като прие даровете, баба Цветана изми лицата на децата, защото се е вярвало, че водата от бабините ръце в този ден притежава особена пречистваща сила. Хамбургската баба спази и обичая като окади с тамян и керемида под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията в повечето случаи имат сексуален символичен смисъл. След поклони и целуване ръката на баба Цветана, всички се събраха на богатата трапеза с пресни погачи, печени кокошки, вино и ракия. Разчупи се пита за здраве. Веселието продължи с народни хора, танци и приятни разговори, които подчертаха силата на женската солидарност.
Тази вечер присъстващите се потопиха дълбоко във водите на българския фолклор – докосна ги още един празник, посветен на светецът на лозарите Трифон Зарезан. Празник, който има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живели траките. И отново познание за обичаите и ритуалите на този празник, за Трифон Зарезан като утвърдител на хубавата българска традиция и молба за добра реколта, за здраве и берекет през цялата година. Виното, този символ на живот, здраве и плодородие присъстваше и тази вечер. Зарязването на лозите, тази ритуална игра и магическо действие, чрез което се цели да се предизвика плодородие и закрила се осъществява на 3 етапа: служба в църквата, ритуал на лозето и самия празник – разказа отново водещата Радостина Христова...В направената възстановка тази вечер бе показано зарязването на три пръчки, от три различни краища на лозето и поливането им с вино.В ролята на Трифон Зарезан бе избран най-опитния лозар Любен Въчев. Пръчките, свити на венец върху главата на стопанина бяха съпроводени с благословията, която има силата на заклинание : „Както тече мъзгата по лозите, тъй да тече виното по бъчвите.“ И отново песни и хора, и ръченица в прослава на винения елексир . За да се знае, че е жив духът на Дионисий- богът на плодородието и веселието, който носи оптимизъм и вяра в утрешния ден.
Хорото - този свещен елексир за душата и тялото, завещано ни от древните траки, който съединява човека и космоса и сега създаде една малка вселена от енергия, мистична атмосфера и магия. Доказаха го танцуващите Право тракийско хоро, Дайчово, Еленино и ръченица българи, които за пореден път открехнаха верността и силата на българския фолклор. Различните игри, вицове и смешки доказаха още веднъж, че българите имат свободен дух и неувяхващо чувство за хумор. Тази вечер те играха, пяха и се смяха от сърце заедно, гледайки с оптимизъм на света. Защото традициите и хуморът са онази сила, които ни пазят като народ. Които ни помагат да се надсмеем над себе си и да се взрем по-дълбоко в себе си.
В общата атмосфера на радост поетесата и журналист Христина Въчева, автор на шест книги с поезия, и белетристика и няколко международни признания поздрави присъстващите със свои стихотворения.
Български традиции в Хамбург! Запомняща се вечер с тяхната светлина и сила! С уважението към тях и свежото чувство за хумор и смях, българите отново почувстваха своята вътрешна сила и достойнство като нация, която пази и развива ревностно своята идентичност и култура извън пределите на родината.
Христина Въчева
