Точно преди 80 години бяха освободени затворниците на един от най-големите нацистки лагери на смъртта - Аушвиц-Биркенау в Аушвиц. Създаден е от авторитарния режим на диктатор-канибал, който искаше да управлява света и в крайна сметка беше победен. Но времето ще покаже, че диктаторите се прераждат и човечеството не може да се отпусне.
Хана Аренд, германо-американски теоретик на политическата наука, историк, един от най-важните мислители на 20-ти век, изследващ произхода на тоталитаризма, пише: правителствените структури, създадени от Сталин и Хитлер, представляват „абсолютно нова форма на управление“ които вероятно ще се появят отново в различни други форми в бъдеще. Тя също предупреди, като каза, че „всички идеологии съдържат тоталитарни елементи“.
Думите й бяха пророчески. Точно 67 години след като Хитлер стана райхсканцлер на Германия, Путин стана президент на Русия на 7 май 2000 г.
Няма да описвам две много сходни олимпиади, няма да коментирам сериозното издание „Тайм“, което с разлика от 70 години определи и двамата диктатори за хора на годината. Без да прибягваме до задълбочен анализ на историческите и социални причини, довели тези човекоядци на власт, фактът, че това е станало възможно благодарение на официалното разрешение както на германското, така и на руското общество, остава неоспорим.
Според справедливата оценка на Лариса Якубова, доктор на историческите науки и член-кореспондент на Националната академия на науките, формално на диктаторите им трябва точно такова население, което се страхува дори от собствената си сянка. Липсата на съпротива срещу тоталитарната диктатура, която отнема права и свободи на обществото, води до катастрофални последици.
Какво общо можем да видим днес, когато огнището на войната в сърцето на Европа през 21 век придобива все по-катастрофални последици?
Редно е да се каже, че вероятно късно, едва през 2008 г., някои изследователи във връзка със събитията в Грузия започнаха да правят аналогии между двамата диктатори. Именно тогава руското ръководство започна хладнокръвно да изпълнява своя план, който отдавна беше обявен в различни официални документи.
През 2008 г. научихме, че Русия има специални права в привилегированите зони в постсъветското пространство. Първата война в Грузия стана заявление за преразглеждане на системата на международните отношения. Тази конкретна война, ако прибегнем до аналогии, приличаше на анексирането на Судетската област от Хитлер през 1938 г.
Европейските и американските лидери се потопиха в множество други глобални и вътрешни проблеми, пренебрегвайки тази агресия с надеждата, че това ще бъде краят й. И това, разбира се, стана стимул за по-нататъшни анексии от страна на „събирача на руски земи“ и „възстановителя на СССР“ Путин.
През февруари 2010 г. беше обявена нова руска военна доктрина, а през февруари 2013 г. нова външнополитическа концепция. Там ясно се казва, че Русия си запазва правото да защитава руското население извън нейната територия.
Като напълно зависими от собствените си психични разстройства, диктаторите са абсолютно необходими да създадат система от зависими и лоялни към тях хора. По този начин, според същата Хана Аренд, лоялността към лидера се превръща в основен критерий за повишение. Амбициозните членове на партията се състезават помежду си, за да изразят своята лоялност, а около лидера се развива култ към личността.
Не е ли така сега в Русия? Не виждаме ли днес всемогъщ лидер? Дори да не е особено компетентен и членовете на най-близкото му обкръжение са наясно с недостатъците му, те остават лоялни към него от страх, че цялата структура на властта ще рухне без него.
Веднъж дошли на власт, според Аренд, тоталитарните движения са изправени пред сериозна дилема да спазят обещанията си. Те решават този проблем, като влизат в постоянна борба с външни и вътрешни врагове, реални или въображаеми, за да могат да кажат, че в някакъв смисъл все още не са придобили необходимата сила, за да изпълнят обещанията си.
Тоест тоталитарните правителства трябва постоянно да се борят с враговете си, за да оцелеят. Тоест и Хитлер, и Путин са използвали създаването на образ на външна и вътрешна заплаха за вътрешно използване и поддържане на собствената си неограничена власт.
Путин, подобно на Хитлер, прекара дълго време в подготовката на страната за война, отстрани малко противници и създаде мощна пропагандна машина. Именно пропагандата става почти основната им опора и оправдание за постоянните войни. През 1938 г. Германия анексира Австрия, наричайки това „обединение“. Както и в Крим, там беше проведен псевдореферендум за легитимиране на аншлуса.
След това Хитлер анексира Судетската област, обяснявайки това, за да защити правата на германците, живеещи в региона. Ситуацията не прилича ли на началото на войната в Донбас през 2014 г.?
През 1939 г. нацистка Германия нахлува в Полша, а през февруари 2022 г. Русия започва пълномащабна война в Украйна. И двамата диктатори се опитаха да представят агресията си като защита срещу нападение. От гледна точка на съвременния фюрер съществуването на Украйна в нейните съвременни граници е неприемливо, така че украинската суверенна държава, както той вярва, в случай на успех може да нанесе удар по геополитическата сигурност на Русия. Тази версия, както и мястото, откъдето се е подготвяла атаката срещу Беларус, чуваме и днес.
Разбира се, имаме нужда от нещо повече от фактите, свързващи тези два режима. Имаме нужда от план, за да оцелеем и да победим диктатора. Но все пак, преди да спомена края на едната и да предскажа неизбежния край на другата, ще спомена още нещо важно за разбирането на родството на двете диктатури.
Към януари 2025 г. войната в Украйна продължава почти 11 години. В същото време фазата на пълномащабна агресия вече е достигнала 2 години и 11 месеца. По отношение на мащаба на загубите, вложените ресурси и продължителността, разбира се, тя все още не е най-смъртоносната сред войните, познати на човечеството. Въпреки това определено се нарежда като най-бруталния акт на насилие на 21 век.
Аз не избирам пътя на историка. Дали бях прав, когато казах за началото на Третата световна война - ще кажат нашите потомци след сто години. Но вече днес е очевидно, че войната, започната от параноичен, психично болен фюрер, има всички шансове да заеме своето място на пиедестала на най-ужасните събития в човешката история. Дали ще бъде точно така зависи от това какъв път ще избере Украйна и цялото цивилизовано общество. Изберете точно сега, на бойните полета на руско-украинската война.
В момента е трудно да се разбере в кой исторически паралел се намира Путин днес. Само едно е ясно - войната продължава. Това не е шега, не е съвпадение, не е грешка, не е кошмар. Сама по себе си тя няма да отиде никъде и няма да се разсее. И както във всяка война, можете да спечелите или да загубите. Защо да дадем предпочитание - зависи само от нас. Трябва да сме заедно в тази битка срещу канибалския диктатор. Това е силен враг, срещу който както Украйна, така и целият демократичен свят трябва да обедини всичките си сили.
Защото докато Западът продължаваше да се страхува от „червените линии“ на Путин и да чете молитва за необходимостта от избягване на ескалация, Китай, Северна Корея и Иран вече се обединиха около Русия. Протакането на демократичните страни при предоставянето на необходимото количество оръжия на Украйна доведе до промяна на ситуацията на бойното поле. Навлязохме в състояние на продължителна война, изходът от която тепърва предстои. Най-новите технологии се появиха на преден план, които вече стават решаващи и ще променят глобалната сигурност на бъдещето.
Днес украинците се борят срещу тиранията, но дали тази война ще се ограничи само в Украйна е нещо, което трябва да тревожи целия демократичен свят. И действайте!
Разбира се, диктаторският режим е по-подходящ за война. Такъв режим може бързо да изпрати милиони хора да копаят окопи, да произвеждат снаряди и дронове. При диктатурата сигурно никой не би посмял да избегне мобилизацията. Диктаторските режими знаят как да мобилизират всички ресурси за водене на война.
Но точно (и историята потвърждава това) това, което диктаторските режими не могат да направят, е да не правят фатални грешки. Там, където всичко се решава от един човек, няма място за други мнения. Следователно за Хитлер решението да нападне СССР по-късно ще стане фатално. Решението на Путин да атакува Украйна през 2022 г. също ще бъде фатално благодарение на нашите невероятни усилия.
Във войната с този диктатор ние трябва не само да оцелеем, но и да реализираме нова стратегия, чиято цел е не само да контролираме ситуацията на бойното поле, но и да формираме система за жизнеспособност на страната и преход към нови технологични решения.
Тази война вече е различна. Затова не просто издръжливостта, а решителният и навременен отговор на новите предизвикателства ще бъде ключът към нашата Победа.
Слава на Украйна!
Валери Залужний, Посланик на Украйна в Обединеното кралство, бивш главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна
Превод ФрогНюз
