Съветът на ЕС по външни работи съобщи, че днес е приел решение за подновяване на санкциите срещу Русия заради войната в Украйна. Санкциите остават в сила до 31 юли.
Икономическите санкции срещу руската страна бяха въведени през 2014 г. и бяха значително разширени от февруари 2022 г..
Санкциите включват ограничения върху търговията, финансите, енергетиката, технологиите и стоките с двойна употреба, промишлеността, транспорта и луксозните стоки. Те обхващат също забрана за внос или трансфер на морски суров петрол и определени петролни продукти от Русия към ЕС, изключване от системата SWIFT на няколко руски банки и спиране на дейностите по излъчване и лицензите в ЕС на няколко подкрепени от Кремъл канала за дезинформация.
В официалното съобщение се отбелязва, че ЕС остава в готовност да приеме допълнителни мерки при необходимост.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас написа в социалната мрежа „Екс“, че днешното решение ще лиши Москва от приходи, с които да финансира войната срещу Украйна. Русия трябва да плати за щетите, които нанася, допълни Калас.
Очевидно в последния момент единствената страна, противопоставяща се на санкциите срещу Русия - Унгария - е оттеглила възраженията си. От съобщението засега не става ясно при какви условия е станало това.
Унгарският премиер Веиктор Орбан заплашваше на практика да взриви санкциите.
Въпросът бе от изключителна спешност. Ако санкциите не бяха удължени до полунощ на 31 януари, те щяха да изтекат. Тогава не само нямаше да се прилагат строгите търговски ограничения срещу Русия, но и замразените руски активи на обща стойност почти 200 милиарда евро изведнъж отново щяха да станат достъпни за Путин. Цялата стратегия на ЕС в отношенията с Кремъл след нападението над Украйна през февруари 2022 г. бе поставена на карта, особено като се има предвид, че е предвидено лихвите от замразените активи да се използват за помощ за Украйна, пише по-нататък изданието.
Миналата седмица Виктор Орбан се възмути от „лицемерието“ на политиката на ЕС, която отхвърля евтината руска енергия и по този начин приема сериозни щети за европейската икономика. Основният му враг са уж елитарните, безродни „брюкселски бюрократи“ начело с председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, коментира „Зюддойче цайтунг“. Ето защо сега той иска да продължи своята „операция за превземане на Брюксел“ с помощта на своя идол Доналд Тръмп. Под това той има предвид завземането на властта от десни националистически партии и правителства. Сега обаче Орбан очевидно е в противоречие с Тръмп по-специално по въпроса за санкциите - въпреки че беше обявил, че ще се ориентира по действията на американския президент.
„Спрете тази безумна война“, написа Доналд Тръмп в собствената си мрежа „Трут соушъл“ по адрес на ръководителя на Кремъл Владимир Путин. Той заплаши, че ще наложи „високи налози, мита и санкции“, ако Путин не отстъпи.
По държавното радио премиерът Орбан изброи условията, при които Унгария ще подкрепи 16-я пакет от санкции на ЕС срещу Русия, посочи Ройтерс. Първо, Киев трябва да отвори отново газопровода, който беше затворен в началото на годината и по който преди това се транспортираше руски природен газ за Централна Европа, включително Унгария. Орбан заяви, че Украйна трябва също така да спре да атакува с военни средства алтернативния маршрут, по който Унгария в момента получава руски газ - газопровода „Турски поток“, минаващ през Балканите. Накрая Орбан поиска гаранции, че Украйна няма да спре потока на петрол от Русия, който идва в Унгария през Украйна по тръбопровода „Дружба“.
„ЕС не може да влиза в режим на паника всеки път, когато някой каже нещо в Будапеща“, каза дипломат пред „Евронюз“. „Научихме се да правим ясна разлика между това, което чуваме в Будапеща, и това, което се случва в Брюксел."
