Първият ТЕЦ в България (ТЕЦ София), предназначен за населението, е построен малко след края на Втората световна война, през 1949 г. Изненадващо е, че този ТЕЦ е изграден с американска, а не руска технология. Технологията на основните ТЕЦ-ове в България все още е от тази епоха.

Според данни на Световната здравна организация (СЗО), България е на трето място в света по смъртност, причинена от замърсяването на въздуха. Всяка година у нас по тази причина умират около 8 500 души. Въпреки негативното влияние върху природата и човека, България продължава да разчита на своите ТЕЦ-ове, които произвеждат една от най-скъпите електроенергии в Европа.

България продължава да изостава с трансформацията на енергийната си система, докато Европейският съюз за първи път през 2024 г. бележи огромен напредък, като слънчевата енергия изпреварва въглищата. През 2024 година в ЕС 11% от общата електроенергия е произведена от слънчева енергия, докато делът на въглищата спада до 10%, според доклад на мозъчния тръст Ember. Това е ясен знак за ускорената трансформация към устойчиви енергийни източници.

Контраст между България и ЕС

Тази тенденция обаче рязко контрастира с реалностите в България, където зависимостта от въглищата остава значителна. Въпреки че делът на възобновяемите източници в ЕС се увеличава – достигайки 36.4% през януари 2025 г., страната ни продължава да разчита на въглища за голяма част от енергийното си производство. Данните показват, че българската енергийна борса поддържа високи цени, доближаващи се до тези в страни със значителен дял на изкопаемите горива.

Защо България изостава?

Докато страни като Германия, Франция и Испания инвестират масово в слънчеви и вятърни мощности, България сякаш е зациклила в опитите си да балансира между енергийна независимост и климатичните цели на ЕС. Въглищните мощности продължават да доминират, а политическата воля за поетапното им ограничаване остава слаба. Освен това България вече е загубила стотици милиони евро от европейски фондове, предназначени за енергиен преход, и е под риск да загуби още милиарди.

Сравнение със слънчевата енергия в ЕС

Слънчевата енергия в ЕС заема все по-голям дял, въпреки сезонните колебания. В България обаче слънчевите мощности остават под 4% от общото производство на електроенергия през зимния период. Това показва липса не само на инсталирани капацитети и технологии за съхранение, но и на дългосрочна стратегия за енергийна трансформация.

Икономическа и екологична цена

Забавянето на България в енергийния преход води до значителни екологични и икономически последици. Средната цена на електроенергията на българската борса IBEX през 2024 г. е 102.55 евро/MWh – значително над средните стойности за страни като Франция (58.02 евро/MWh). Това е резултат от високия дял на въглищата и нарастващите разходи за емисии на парникови газове.

ЕС вече е наложил по-строги регулации и цели за намаляване на въглеродните емисии, но България изглежда неспособна да се адаптира към новата реалност. Вместо да използва наличните европейски фондове за инвестиции в чиста енергия, страната остава блокирана от лобистки интереси и липса на решителност.

Време за промяна

Европейският пример показва, че преходът към възобновяеми източници е не само възможен, но и икономически изгоден. България трябва спешно да увеличи инвестициите в слънчеви, вятърни и акумулиращи мощности, да насърчи енергийната ефективност и да ограничи зависимостта си от въглища. В противен случай страната рискува да се изолира икономически и политически в рамките на ЕС.

В крайна сметка, България може да остане и без ТЕЦ-ове заради високите производствени разходи, но същевременно ще е пропуснала възможността да използва европейските фондове за „справедлив преход“ към зелена енергия. Това би било огромна загуба както за заетите в индустрията, така и за икономиката на страната.

Статистика за производството на електроенергия в Европа през 2024 г.

• Слънчева енергия: 11% от общото производство на електроенергия в ЕС.
• Вятърна енергия: 17%, с ръст спрямо предходните години.
• Въглища: 10%, отбелязвайки спад заради затваряне на въглищни централи.
• Ядрена енергия: 23%, оставайки стабилна в общия енергиен микс.
• Газ: 18%, като основен източник за преходния период.
• Възобновяеми източници (включително хидроенергия): 36.4%, отбелязвайки значителен напредък.

България има какво да научи от европейския опит, за да гарантира икономическа и екологична устойчивост в бъдеще.