Един от най-великите български спортисти в историята днес празнува своя 60-и рожден ден.
Лекоатлетът Христо Марков е истинска легенда в своя спорт, като се превърна в емблема в дисциплината троен скок.
Той е олимпийски шампион от Игрите в Сеул през 1988 година, световен шампион в Рим през 1987-а и от световен шампион в зала от Париж 1985-а.
Марков има още европейска титла в Щутгарт през 1986-а и европейска титла в зала през 1985 година в Атина.
Във визитката му са записани още европейски рекорд на троен скок със 17.92 м през 1987 г и олимпийски рекорд в дисциплината със 17.68 м през 1988 г.
След края на кариерата си Христо Марков постига успех и като треньор чрез олимпийското злато на Тереза Маринова в Сидни през 2000 година.
(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“)
Снимка: Bulgarian Olympic Team
„На олимпиадата в южнокорейската столица Христо стъпва в сектора с реномето на властелин в дисциплината, притежаващ световната и европейската титла. Очакванията са големи, но и... потенциалът му е неограничен. Шампионът на планетата е готов на всичко, за да грабне и олимпийското златото. За беда точно тогава е силно притеснен от здравословен проблем.
„Появиха ми се екземи по стъпалата на краката и по дланите - припомня си с кисела гримаса Христо. - Може да е било от тайпинга, който правих тогава, защото с отлепването на лентите падаше и повърхностен слой кожа. А може да било просто от стрес или от свръхнапрежение, защото веднага след олимпиадата този проблем изчезна."
Марков преминава без проблем квалификациите - покрит норматив с 16.91 метра във втория опит и осигурено място във финала. Решителният ден обаче не започва по най-добрия начин. Дори напротив. „Точно тази сутрин се разчу за допинг обвиненията към нашите щангисти - разказва Христо. - Напрежението в българския стан беше ужасно и едва ли не всеки правеше предположения. Повечето от тях - песимистични. Исках да се скрия, да се отделя от шумотевицата и за това с треньора се измъкнахме рано-рано от олимпийското село към стадиона."
Финалът в дисциплината започва гръмко - с олимпийски рекорд на руснака Александър Коваленко - 17.42 м. След него в сектора за своя първи опит излиза Христо Марков. Преди да се засили на пътеката, до трапа за отскок каца бял гълъб. Стои няколко секунди и отлита, за да даде път за шампионския опит на българина. И той взривява 80 000 на трибуните. Нов олимпийски рекорд - 17.61 метра и така радостта на Коваленко трае само няколко минути. Този опит просто зашеметява конкуренцията! Съперниците така и не преодоляват шока и не намират отговор на убийствените 3 крачки на българския диктатор в сектора. И така триумфално Христо Марков изковава единственото липсващо му злато от големите форуми.
„Помня всичко с подробности - откровен е приземилият се на Олимп скачач. - Секунда по секунда какво се е случило - подготовките, засилките, скоковете, реакциите... Както и белия гълъб на пътеката, който бе като някаква приказно знамение за мен."
В родината триумфите му се приемат еуфорично и неслучайно медиите го коронясват през 1987 и 1988 година за „Спортист №1 на България“.
Христо единствен в българската атлетика печели олимпийски титли и като състезател, и като треньор. Също и единствен световен шампион и на открито, и в зала при мъжете." Преди месец Марков беше избран за атлет №1 на България на столетието
