Бюджетният дефицит, а не инфлацията е новият проблем пред България за въвеждането на еврото, твърдят източници на Mediapool, запознати с преговорите с европартньорите. Поводът са съмненията на политици и икономисти, че новото правителство умишлено саботира усилията за въвеждане на единната валута, което лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов категорично отрече.
Българските власти са получили ясен знак от Брюксел, че страната няма да получи „зелена“ светлина, докато не увери Еврогрупата, че бюджетният дефицит устойчиво ще бъде под 3% от БВП. И в момента еврозоната се бори с достатъчно свои държави членки, които са фискално недисциплинирани.
Към момента България няма изготвен проектобюджет за 2025 г., който да представи на Брюксел, нито фискална рамка за следващите години. Не е ясно и дали евентуалните мерки за стабилизиране на публичните финанси, които ще се наложат за вкарване на дефицита в граници, ще съберат достатъчно политическа подкрепа от новото крехко парламентарно мнозинство.
На всичкото отгоре на този етап не е сигурно дори дали България изпълнява критерия за бюджетен дефицит за 2024 г. Служебното правителство обяви по-рано този месец, че декември е приключил с касов дефицит от около 6.1 млрд. лв. или 3% от прогнозния БВП. За целите на еврото обаче се следи не касовият дефицит, а този на начислена основа (с включени поети задължения за разходи), който обаче се изчислява и обявява от Евростат с известно закъснение. Преди два дни бяха обявени данните към 30 септември 2024 г., според които България има дефицит за третото тримесечие от рекордните 8.7%, а на годишна база - 5.6%. Ако финалната статистика за годината отчете „дупка“ в бюджета от над 3%, България може да има проблем и с изпълнението на този критерий.
Освен това ЕК и ЕЦБ не гледат на Маастрихтските критерии чисто математически, а се оценява дали изпълнението им е устойчиво във времето, както подчерта в интервю за бТВ в петък министър Теменужка Петкова. Затова не би имало смисъл България да подава искане за оценка, без да са ясни основните актуални фискални параметри.
Ако България подаде искане за извънредна оценка „на своя глава“, без координация с Брюксел и без на дипломатическо ниво да е получила висока увереност за положителен резултат, крайният резултат може и да не бъде добър, защото финалното решение е на евроинституциите и на държавите от Еврогрупата.
Малко след средата на февруари (на 17 или 18 февруари) предстои изслушване пред Еврогрупата на българския финансов министър. Вероятно именно за да представи в Брюксел рамката на проектобюджета за 2025 г., Теменужка Петкова обяви срок до 14 февруари за изготвяне на финансовия план. Само ако тогава тя успее да представи убедителен за европартньорите проектобюджет, България ще може да подаде искане за извънредна оценка с високи шансове за успех, твърдят източниците на Mediapool.
По процедура ЕК и ЕЦБ обичайно оценяват страната, подала искане, между февруари и май. До април тя трябва да има верифицирани от Евростат данни за бюджетния дефицит и дълга. Инфлацията също се отчита към март-април. Проверява се и законодателството. Ако страната кандидат отговаря на всички тези условия за еврозоната, решението за присъединяване се гласува около средата на годината и влиза в сила от 1 януари на следващата година.
