Актьорите от Родопски драматичен театър ще играят "Албена" в памет на изключителната Емилия Ованесян. Постановката на режисьора Делян Илиев ще бъде на на 28 януари, от 19:00 час
В ролите на Йовковите герои ще се преваплатят актьорите Божана Мановска, Асен Левов, Борис Хаджийски, Преслава Георгиева, Васил Читанов, Димитър Димитров, Искра Йосифова, Мариан Бозуков, Никола Орешков, Боряна Иванова, Миряна Найденова, Стефка Барбудова, Румен Митев.
Селото на нашия живот създава Албена след Албена. След всяко съзидание, обаче, то трябва да почне да я съди и да ѝ се възхищава едновременно, съвсем по фарисейски. Когато не я виждат, я хулят; когато я виждат, я боготворят. Самото ѝ физическо присъствие има чудодеен ефект върху тях. Албена е енергия, от която имаме нужда. И като всяка енергия, тя не може да изчезне, трябва да се пренасочва отново и отново.
Албените са изкушение за селото на живота. Изкушение за добро и красиво в едно, за нравствения идеал – калокагатия. Това е и гравитацията към непознатото. Защото е непознато, искат да я убият с камъни. Защото са се поддали на изкушението, искат да я спасят. А бумтенето на метафизическия часовник-воденица отмерва изтичащото време до следващия цикъл, до следващата Албена.
Емилия Ованесян посвети живота си на театъра. От 1981 г. беше неразделна част от трупата на Родопския драматичен театър “Николай Хайтов”. Със своя талант и всеотдайност тя създаде над 100 запомнящи се роли, сред които Жената в “Човешки глас” от Жан Кокто, Ермена в “Щуро племе” от Славе Македонски, Нора в “Нора” от Хенрик Ибсен и Бланш в “Трамвай Желание” от Тенеси Уилямс. Нейното превъплъщение като Аркадина в “Чайка” на А. П. Чехов ѝ донесе престижната награда “Аскеер” през 1994 г., като тя стана първата актриса извън столицата, удостоена с това отличие.
Освен като изключителна актриса, Емилия се изявяваше и като режисьор на множество спектакли, сред които “Пъзелът”, “Драскотини от дъжда” от Яна Добрева, "С Чарли в сърцето" и “Албена” от Йордан Йовков.
Последна роля на Емилия беше в постановката “Бившата мис на малкия град”, представена само дни преди трагедията.
Днес, година по-късно, ние продължаваме да скърбим за загубата на Емилия. Нейният дух и принос към театралното изкуство ще останат завинаги в нашите сърца и на сцената, която тя толкова обичаше, казват от драматичният театър.
.
