В няколко области частните клиники изпреварват държавните по приходи от здравния фонд

Шест болници са реализирали по над 100 млн. приходи от Здравната каса за 2024 г. или общо близо 760 млн. лв, показват данните за заплатените от здравния фонд суми към 31 декември 2024 г. Три от болниците са държавни, а другите три – частни. Държавните болници с над 100 млн. лв. постъпления от НЗОК са пловдивската университетска болница „Свети Георги“ (180.2 млн. лв), спешната болница „Пирогов“ (133.9 млн. лв.) и варненската университетска болница „Света Марина“ (111.4 млн. лв.). Трите частни болници с по над 100 млн. лв. приход от НЗОК за миналата година са столичните „Софиямед“ (120.3 млн. лв), „Токуда“ (110.3 млн. лв.) и пловдивската „Пълмед“ (103 млн. лв.). Две от трите частни болници са от една верига, собственост на бизнесмена Михаил Тиков, а „Токуда“ е от групата на „Аджибадем Сити Клиник“.

Още две частни болници от веригата „Сърце и Мозък“ на групата „Търговска лига“ и Военномедицинска акедемия им „дишат във врата“, като още в края на 2025 г. може да достигнат приходи от 100 млн. лв. За миналата година „Сърце и мозък“- Плевен е реализирала 91.2 млн. лв. приходи от НЗОК, „Сърце и мозък“-Бургас- 83.6 млн. лв и ВМА – 84.8 млн. лв. Общо деветте болници имат постъпления от над 1 млрд. лв. от НЗОК, което е една четвърт от общия разход на Здравната каса за болнична помощ в размер на 4 млрд. лв.

Източник: Данни на НЗОК за заплатени здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по лечебни заведения към 31.12.2024 година.

До миналата година само три болници имаха постъпления от НЗОК над 100 млн. лв. - „Света Марина“, „Свети Георги“ и „Токуда“.

Ръстът на болничните обороти отразява миналогодишния бум в броя на хоспитализациите след отмяната на лимитите на лечебните заведения от Конституционния съд. Концентрацията на толкова голям финансов ресурс само в няколко болници в общо 5 града на страната – София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен за пореден път показва неравномерното разпределение на болничните ресурси. Същите пет области генерират близо 70% от разходите за болнична помощ на НЗОК или над 2.6 от общо 4 млрд лв. На тези места от една страна е съсредоточен пациентският поток и от друга медицинските кадри, като по този начин лечебните заведения в по-слабо финансираните области нямат нито нужния брой специалисти, нито достатъчно пациенти, за да се издържат. Тази тенденция се засилва в последните години на фона на 341 болници, които постоянно се разрастват.

Оборотът от 100 млн. на само една от споменатите болници мастодонти се равнява на разходите на цели три области като Смолян, Кюстендил и Кърджали, които с техните десетки лечебни заведения усвояват от НЗОК от порядъка на по 33-35 млн. лв. годишно.

С бюджет за болнично лечение под 100 млн. лева за 2024 г. са общо 19 от 28 области на страната.

Интересно е и съотношението публични-частни лечебни заведения. В няколко области частните лечебни заведения вече концентрират между 50 и 70% от болничния ресурс на НЗОК. Това означава, че те успяват да привличат повече пациенти и медицински специалисти и да генерират по-високи приходи от клинични пътеки спрямо държавните и общинските болници, които по места западат.

В няколко области частните болници изпреварват държавните

Пример за такава област е Бургас, където от 27 болници и медицински центрове на договор с НЗОК, има 10 по-големи частни лечебни заведения: „Бургасмед“, МБАЛ „Сърце и Мозък“, МБАЛ „Дева Мария“, МБАЛ „Лайф Хоспитал“, МБАЛ „Маджуров“, в това число няколко диализни центрове и санаториуми. Стойността на извършените медицински дейности в тези частни лечебни заведения е приблизително 191 млн. лв или около 70% от общите разходи за болнична помощ на РЗОК-Бургас в размер на 280.5 млн. лв. Частаната болница „Сърце и Мозък“ с приход от 83.6 млн. лв. от НЗОК е с два пъти по-големи постъпления от областната УМБАЛ Бургас (41.8 млн. лв), а „Бургасмед“ (38.5 млн. лв.) и „Дева Мария“ (34 млн. лв.) са на крачка зад държавната болница.

Плевен е друг голям университетски и областен град със значително присъствие на частни капитали в болничната помощ. От 17 лечебни заведения, които имат договор с НЗОК през 2024 г., 6 са частни болници: МБАЛ „Авис Медика“, МБАЛ „Св. Панталеймон“ - Плевен, УМБАЛ „Света Марина“-Плевен, МБАЛ „Сърце и Мозък“-Плевен, Специализирана болница по кардиология-Плевен, МБАЛ „Света Параскева“. Тези 6 частни болници са формирали приход от клинични пътеки в размер на 147.5 млн. лв. или приблизително 60% от общия разход за болнична помощ за областта, който възлиза на 240.3 млн. лв. И тук частната „Сърце и Мозък“ изпреварва по приходи държавната университетска болница „Георги Странски“.

Друга област с голяма концентрация на частни лечебни заведения е Пловдив, където през 2024 г. от 46 лечебни заведения по договор с НЗОК, има 20-тина частни болници и центрове. Сред по-значимите частни играчи на пазара за болнични услуги в Пловдив са: УМБАЛ „Каспела“, МБАЛ „Мед Лайн Клиник“ АД, „Пълмед“, „Централ Онко Хоспитал“, „Еврохоспитал“, „Селена“, „Паркхоспитал“, МБАЛ „Света Каридад“, МБАЛ-Медицински комплекс „Свети Иван Рилски“. Частните лечебни заведения в Пловдив през миналата година са реализирали приходи от над 320 млн. лв. от НЗОК, което е точно 50% от общия разход на РЗОК-Пловдив за болнична помощ в размер на 645.4 млн. лв.

В София също има десетки частни лечебни заведения, но поради високия брой държавни и общински болници, някои от които са специализирани и с уникална за страната дейност, все още над 50% от обществения ресурс от над 1.2 млрд. лв. за миналата година е концентриран в публичните болници. Появата на нова голяма частна болница в София в следващите години, каквито апетити има, обаче би обърнала тенденцията в полза на частните болници.

В област Пазарджик от 14 лечебни заведения, които работят с НЗОК през 2024 г., 8 са частни - МБАЛ „Здраве“ – Велинград; МБАЛ „Хигия“ Пазарджик, МБАЛ „Хигия-Север“, УМБАЛ „Пълмед“-Пазарджик; „Дъчмед Диализа“, „Уни Хоспитал“-Панагюрище, „Фърст диализис“, МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ ООД гр. Пещера. Тези частни структури са усвоили 104 млн. лв. от НЗОК или близо 70% от общия разход за болнична помощ в областта, който възлиза на 153.7 млн. лв. Тук следва да се направи уточнението, че най-голям приход реализира „Уни Хоспитал“ (60.5 млн. лв), но значението на тази болница не е само регионално, тъй като в нея се лекуват и пациенти от София, Пловдив и страната. Болницата е публично-частно партньорство между Община Панагюрище и „Асарел-Медет“ АД, където частният инвеститор е с мажоритарно участие.

В област Русе има 8 лечебни заведения за болнична помощ на договор с НЗОК, от които 3 частни болници от една верига, собственост на бизнесмена Кирил Панайотов: многопрофилната „Медика Русе“, специализираната кардиологична болница „Медика кор“ и Специализирана болница по физикална и рехабилитационна медицина „Медика“. Трите частни лечебни заведения са получили от НЗОК през 2024 г. за лечението на пациенти 69.2 млн. лв. За сравнение общо разходите за болнична помощ на РЗОК-Русе са 141.6 млн. лв., което нарежда Русе сред областите в страната, където половината обществен ресурс се усвоява от частни структури.