Банкерът и политик Илан Шор, който е използван от Русия за дестабилизиране на ситуацията в Молдова, знае как да се отблагодарява на своите покровители. Той е създал схеми за плащане на руски компании, за да заобикалят санкциите. Нещо, в което е майстор: в Кишинев го обвиняват в „кражбата на века“ – изнасянето на 1 милиард долара от банковата система на страната, което постави Молдова на ръба на фалита.
В партньорство със санкционирани руски субекти Шор създава посреднически фирми, пише Bloomberg въз основа на анализ на публично достъпни документи. Тези фирми трябва да помагат за организирането на международна търговия и разплащания, заобикаляйки санкциите, наложени от Съединените щати.
Поради санкциите руските компании все по-често са принудени да се обръщат към посредници, за да извършват плащания за трансгранични транзакции. Шор се вписва добре в тази схема. Заедно с „Промсвязбанк“ (основният кредитор на руския военно-промишлен комплекс, която е под едни от най-строгите американски санкции), той създава фирмата A7. Обещава да помогне с трансгранични плащания. По време на създаването на компанията през септември учредителните документи показват, че Шор притежава 51% от акциите, а „Промсвязбанк“ - 49%. Бизнес партньор в едно от начинанията на Шор потвърдил пред Bloomberg, че той е съсобственик на A7.
Дъщерното дружество A7-Agent се управлява от Шор, показват неговите учредителни документи, а дейностите му включват финансови и консултантски услуги, търговия на едро и съдействие при обмен на горива, метали и химикали.
Шор е създал и друга компания, „Ексим интернейшънъл“, заедно с държавната корпорация ВЕБ.РФ, която също е включена в множество западни санкционни списъци: партньорите притежават съответно 75% и 25% от акциите. Ексим се позиционира като „публично-частно партньорство... [за] подпомагане на експортно-импортни операции."
Според Банката на Русия 95% от банковия сектор на страната вече е под санкции. Самите банки и множество посредници се опитват да създадат схеми за заобикаляне на ограниченията, така че компаниите да могат да продължат да плащат за трансгранични транзакции, включително закупуване на компоненти и технологии, необходими за производството на оръжия.
В обява за работа на уебсайта HeadHunter „Ексим“, „амбициозна и бързо развиваща се компания, която предоставя поддръжка в експортно-импортни операции“, търси банкови специалисти, по-специално за „привличане на средни и големи бизнес клиенти към нашия монопродукт (трансгранични плащания)". A7 търси „Главен служител по трансгранични разплащания“. Компанията се представя като „амбициозен проект във финансовия сектор, стартиран от системно важна държавна банка“. Обявата гласи: „Ние създаваме бъдещето на международните плащания, осигурявайки навременни и гарантирани трансгранични плащания за руски компании, работещи на световния пазар."
Ако такива транзакции включват щатски долари, американски финансови институции или американски лица по някакъв начин, това би било пряко нарушение на санкциите, казва Алън Карташкин, специалист по санкциите в адвокатската кантора Debevoise & Plimpton. Но дори ако се използват различни от долари валути, криптовалути или бартер, такива транзакции могат да предизвикат вторични санкции съгласно изпълнителната заповед на Джо Байдън от декември 2023 г., отбелязва той: „Рискът за всички замесени чуждестранни финансови институции би бил много висок."
От октомври 2022 г. Шор и съпругата му, руската певица Жасмин, са под санкции на САЩ за дейности, насочени към дестабилизиране на Молдова. Включен е и в санкционните списъци на ЕС и Великобритания.
През 2017 г. Шор беше осъден в Молдова на 7 години и 6 месеца затвор за участието си в най-шумния банков скандал (през 2023 г. след обжалване срокът беше удължен на 15 години). През 2014 г. от банковата система в чужбина са изтеглени 1 млрд. долара, което се равнява на 12% от БВП. В резултат бюджетният дефицит на правителството нарасна до 8% от БВП.
Шор избяга в Израел (и след това се премести в Русия), но продължи политическата си дейност в Молдова, създавайки партията „Шор“. От 2020 г. руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) работи активно с него и партията му, като е осигурявала и финансиране, показа мащабно разследване на The Washington Post. През март 2021 г. политически технолози, наети от ФСБ, дойдоха в Молдова и започнаха да позиционират Шор като партия на „конкретното действие“, популистка в „буквалния смисъл на думата“, „променяща живота на хората към по-добро“, се посочваше в отчет на ФСБ.
През октомври 2022 г., след поредица от антиправителствени демонстрации, молдовските власти арестуваха 24 души, включително членове на „Шор“, по обвинения в незаконно финансиране на протестите. Разследващите иззеха 20 чувала с пари на стойност 3,5 милиона леи (около 181 000 долара), съобщиха от прокуратурата.
През 2024 г. според молдовските власти Шор и руските разузнавателни служби са участвали в масово купуване на гласове в навечерието на президентските избори и гласуването за включване в конституцията на разпоредба за желанието на Молдова да се присъедини към Европейския съюз. Само през септември 15 милиона долара са били внесени в страната, за да бъдат предадени на активисти, свързани с Шор. Общо в схемата са участвали около 130 000 граждани, или 5% от населението.
