Висшите съдии искат информация от ЦИК от машините в други четири секции
Конституционният съд (КС) изненадващо поиска да бъде направена графична експертиза в три секции, както и да получи информация от ЦИК за гласуване с машина в други четири секции и изборните книжа от 14 секции в различни избирателни райони. Това става ясно от определение на съда от вторник.
КС прие експертизата, която извърши повторно преброяване в 1777 секции и провери протоколите в други 442, за да установи дали броят на недействителните бюлетини в тях съвпада с реално подадените. Миналата седмица съдиите са изслушали вещите лица и са приели заключенията им, които обаче още не са ясни.
Днес обаче и без да става ясно защо точно, КС назначи още една експертиза – този път графична, която да установи дали знаците за отбелязване на вота върху бюлетини в три секции са поставени от един човек. Става дума за секции в избирателните райони Враца, Монтана и Плевен. Бюлетините, които се проверяват са в секция 060800027, 06 Врачански изборен район, секция 122400033, 12 Монтана изборен район, секция 152400205, 15 Плевенски изборен район.
Експертизата е възложена на три вещи лица от Националния институт по криминалистика към Министерството на вътрешните работи – Виолин Цветков, Ирена Андреева и Васил Бачев. Те имат срок до 30 януари 2025 г., за да представят заключението си.
Освен това КС изисква от Централната избирателна комисия (ЦИК) информация за началото на гласуването, за времето, в което е извършено всяко гласуване, и за края на гласуването с машина в четири секции (090800006, 090800007, 090800016 и 090800038) от 09 Кърджалийски изборен район и две избирателни секции (321180541 и 32110533) извън страната. Съдът посочва, че информацията следва да е достъпна от регистрационните файлове на машините.
От ЦИК са изискани и изборните книжа от серия от секции в Бургаски (020400053; 020400148; 020400149; 020400194; 020400261), Кърджалийски (090200015), Пернишки (143200013), Пловдивски (172600026), 23-ти МИР София (234615013; 234610009), Старозагорски (273100115; 273600017; 270700016) и Търговищки изборен район (283500133).
„СЕГА“ припомня:
Преди Конституционният съд да се произнесе по изборния процес, той няма да решава други дела. Това каза само преди дни председателят му Павлина Панова в интервю за БНР. Тя обясни, че все още съдът е далеч от постановяването на решението по делото за парламентарните избори на 27-и октомври м.г. Съдия Панова обаче не се ангажира със срок за произнасяне.
„През последните години има засилено очакване към КС, това рефлектира и върху броя на делата“, каза тя и обясни, че броят им никога никога не се е случвал в историята за толкова години. „Очевидно КС трябва да решава с юридически средства политически проблеми и спорове в държавата. Ние не избираме делата, които да разглеждаме. С каквото бъдем сезирани, с това трябва да се занимаваме и съответно - да се произнасяме“, коментира тя.
Съдия Панова обясни, че експертите по делото за изборния процес са се справили безупречно и в определения им срок - 10 януари.
„Изслушването на експертизите е само част от доказателствената дейност, който извършва КС. Ние сме изискали доказателства от ЦИК, предстои да изискаме и нови. Когато съберем всички доказателства по делото - както експертните заключения, така и писмените доказателства - ще бъдат съвкупно преценени и ще си направим изводи относно фактите по делото. Въз основа на тези факти ние ще постановим и крайния резултат“, каза съдията.
По думите ѝ абсолютно прибързано е било заключението на експерта Красимир Калинов за политическата партия, която очаква да събере необходимите, за да премине бариерата от 4%. „Този експерт е един от 22-мата експерти, които работеха по делото. Той не може да е запознат с експертизите на останалите експертни групи. Дори самите ние не знаем каква картина ще се получи в резултат на цялостната преценка. ... Невярна е и информацията, публикувана в някои медии, кои партии от колко гласове ще се лишат“, каза Панова.
Преди време конституционният съдия Янаки Стоилов очерта обхвата на проверката, която ще извърши съдът. В 1777 секции ще се сравнят подадените действителни гласове с тези, които са вписани в протоколите; след това ще се сравнят машинните гласове в протоколите с паметите на машините; накрая ще се направи оценка дали изборните протоколи от тези секции са съставени според изискванията на закона. В други 442 секции ще се проверят недействителните бюлетини. За тези две задачи вече са формирани екипи от експерти, които очакват да получат изборните материали на въпросните секции от общините.Стоилов посочи, че е възможно в резултат на проверката да се променят подадените гласове за всички политически сили, не само за „Величие“, на която не достигнаха едва 21 гласа, за да влезе в Народното събрание.