Всички сайтове, които продават вейпове, извършват незаконна дейност и следва да бъдат санкционирани от КЗП

От известно време насам понятието „вейп“ и „вейпинг“ се наложи като по-популярно име на „електронните цигари“. Електронните цигари обаче всъщност представляват широка категория изделия, включващо десетки видове, подвидове и компоненти. И със сигурност нямат нищо общо с устройствата за нагряване на тютюн, които са съвсем друга категория.

На 1 януари 14-годишно момче почина след падане от високо в Плевен, след като пушило незаконен вейп, съдържащ наркотично вещество. Важната дума тук е „незаконен“. И бидейки такъв, той не е обект на настоящата статия. Законните вейпове обаче са, и заслужават дефиницията за тях да намери своята публичност, за да може и новините за тях да не са плод на набиращата все по-висока скорост дезинформация.

Според закона у нас електронните цигари са „изделия, свързани с тютюневите“ - причината е, че не съдържат тютюн, а работят с течност за изпаряване. Регулацията у нас е изключително строга и следва изцяло европейската директива.

Продажбата на вейпове, както и на всички тютюневи и свързани изделия, на лица под 18 г. е категорично забранена в България. Онлайн продажбата и рекламата също са строго забранени - това включва всички сайтове, предлагащи или рекламиращи вейпове, независимо от съдържанието - те са незаконни. Изрично е забранена продажбата на електронни цигари от щандове за самообслужване и автомати за продажба (вендинг машини), както и на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи, както и на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.

Продажбата на вейп може да се осъществи в магазин само при следните условия: ако физическият обект е получил специално разрешение за търговия с тютюневи или свързани изделия, издадено от митническите органи; ако продуктите не са поставени точно до касата на магазина, така че клиентът да може сам да ги вземе; ако купувачът е над 18 години.

Един такъв продукт може да бъде пуснат на пазара само, ако производителят или вносителят е подал специално Уведомление до отговорните държавни органи в Общия портал на Европейската комисия (ЕК) за целите на докладване на всички съставки и добавки в течностите 6 месеца преди пускане на пазара.

Всяко изделие, за което няма Уведомление, е незаконно.

Във въпросния документ трябва да фигурира: списък на съставките, които се съдържат в изделието, и на емисиите в резултат на използването му, за всяка марка и за всеки тип, включително техните количества; токсикологичните налични данни за съставките и емисиите на изделието, включително при нагряване; информация за дозите на никотина и абсорбирането му; описание на съставките на изделието; описание на производствения процес и подробна информация за идентификация на производител и вносител.

Всяка държава, включително и България поддържа Публичен регистър на уведомените електронни цигари – ето и българският. Ако дадено изделие не присъства в публичния регистър, то е незаконно.

Строго регулирани са самите течностите, с които работят електронните цигари - те могат да съдържат само следните съставки: вода, пропилен гликол, растителен глицерол, ароматни добавки, никотин.

Опаковките на електронните цигари, които са от вида „изделия, свързани с тютюневите изделия“ също трябва да покриват строги изисквания. На тях задължително да има здравно предупреждение, заемащо 30% от повърхността и от двете страни на опаковката. Те не могат да съдържат имена, знаци или други елементи, които да указват даден вкус или мирис, но НЕ Е забранено продуктите да имат вкусове и аромати.

Трябва да има и инструкция за употреба и безопасност.

Щом е толкова строг законът, тогава къде е проблемът?

Като се имат предвид действащите и очевидно изключително строги законови изисквания у нас, проблемът е в правоприлагането и в някои случаи в размера на санкциите (в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните изделия е предвидена санкция между 2 000 и 5 000 лв. за неспазване изискванията за продажба и реклама на тютюневи и свързани изделия). Контролен орган за прилагане изискванията на горепосочените изисквания е Комисия за защита на потребителите (КЗП).

Същинският проблем тръгва от липсата на ресурси и капацитет на КЗП и невъзможността да се организират редовни и изчерпателни проверки в магазините или онлайн. Предвид абсолютната забрана за продажба на вейпове онлайн - всички сайтове, които продават вейпове извършват незаконна дейност и следва да бъдат санкционирани.

Допълнително, ако бъде установено, че се продават вейпове без бандерол, в този случай контролен орган е Агенция „Митници“, защото всички течности за електронни цигари, със и без никотин, са акцизни продукти съгласно Закона за акцизите и данъчните складове.

Служители на териториалните дирекции на Агенция „Митници“ могат да извършват проверки и при установяване на нарушения, т.е. акцизни продукти без бандерол, могат да налагат имуществени санкции на търговците, както и да отнемат издаденото разрешение за търговия с тютюневи изделия, каквото търговският обект трябва а има, за да продава вейпове. Санкциите за държане, предлагане, продажба или превозване на акцизни стоки без бандерол са описани в закона и могат да са в размер на двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв., указва Законът за тютюна, тютюневите и свързаните изделия.

Защо е толкова важно нещата да се казват с истинските им имена?

Медийните реакции, започнали като съобщения за трагичния случай от началото на януари, постепенно се превърнаха в лавина от статии с акцент върху цялата вейпинг категория, без да правят ясно разгранчение между вейп със забранено наркотично вещество и законна електронна цигара, вписана в Публичния регистър.

Стигна се до там експерти да обсъждат ефектите от вейпинга, без това да има отношение към актулната тема и внушавайки на аудиторията убеждението, че на пазара в страната всичко е нелегално.

Да, непълнолетните не трябва да имат достъп до никотинови продукти и с тази мисия трябва да са ангажирани всички – индустрия, държава, родители. Но е важно ситуацията на пазара – както с нейните проблеми, така и с нейните позитиви, какъвто е например намалената вреда на електронните цигари спрямо обикновените тютюневи цигари за пълнолетните пушачи, които иначе биха продължили да пушат, да бъде описвана обективно и коректно от всички участници в процеса – регулатори, анализатори, ескперти, медицински лица и не на последно място журналисти. И нека не се забравя, че в България над 35% от населението пуши обикновени цигари, а едва под 2% ползват електронни цигари, и е жалко, че насаждането на страх от вейпинга практически промотира традиционното тютюнопушене.