След броени часове в САЩ ще се проведе инаугурацията на новия президент Доналд Тръмп. Но още от сега световните медии, блогърите и политическите анализатори прогнозират, какво реално може да направи Тръмп по въпроса за прекратяването на войната в Украйна?

Разбира се, че за 24 часа няма да стане! Няма да стане, най-вероятно и за 100 дни или дори за половин година.

Защо?

Защото в предварителните си обещания да спре войната в Украйна за 24 часа, Тръмп показа, че не разбира за какво става дума. Мисля, че и сега няма ясна представа какво иска да направи и какъв ще е резултатът.

Той мисли като американец, но Зеленски и Путин не са американци! Те повече мислят като азиатци, отколкото като американци, или дори европейци.

Единият се надява, че ще го спаси САЩ и лично Тръмп, а другият на нищо не се надява.

Ако ти като президент на европейска (така бих искал да мисля) страна се надяваш, че проблемите в твоята страна и между двете воюващи държави, ще бъдат решени от президента на друга страна, тогава кой е държавният глава на тази страна?

Днес всички говорят за евентуални преговори между САЩ и Руската федерация и между Украйна и РФ с посредничество на САЩ, а, възможно, и с Китай. Ако искаме да разберем с какво може да свърши цялата тази история, трябва да анализираме т.н. "виртуални преговори" между тези страни.

С какви преговорни позиции излизат те?

Украйна
1. Украйна от самото начало на войната ясно заяви, че Русия трябва да си оттегли войските от страната ни до границите от 1991 година, т.е. тогава, когато Украйна обяви своята независимост и бе призната от международната общност. Да си оттегли войските си от Крим и Донбас. Тогава войната ще загуби всякакъв смисъл и ще се прекрати.

2. Украйна през цялото време на руската инвазия моли Запада и САЩ да "закрият" украинското небе от руските ракети и самолети. До ден днешен – само разговори и обещания. От 4 хиляди и 700 самолета, с които разполагат НАТО и САЩ предоставиха на Украйна само 10. А колко военна техника стои и не се използва на базите в САЩ и която може да бъде предоставена на украинските военни? Много от европейските партньори, в т.ч. и САЩ предоставиха на Украйна оръжие, което вече почти не се използва в техните армии, а самите те си обновяват военната техника.

3. Искането на Украйна да бъде приета в НАТО и ЕС по "бърза процедура" не срещна консенсусно разбиране сред европейските страни и САЩ, които говорят, че вратите в НАТО и ЕС са отворени за Украйна, но страната дори не бе поканена за да започне преговори по тези въпроси. В следваща статия "Трудният път на Украйна към НАТО и ЕС" ще обсъдим този проблем по-подробно. Проблемът не е толкова лесен както се вижда от пръв поглед.

4. Разбира се, че Украйна поставя въпроса за възстановяването на Украйна и иска Русия да си плати за това, т.е. репарации.

5. Украинците искат реални гаранции от западните партньори и САЩ за своята безопасност, затова поставят въпроса за приемането на страната в НАТО и ЕС, или поне да се подпишат двустранни споразумения с водещите европейски държави, което е реализирано в определена степен. Макар, че Будапещкия меморандум е определена юридическа база за даване на такава подкрепа на Украйна в случай, че бъде нападната от трета страна или дори заплашена. Гарантите бяха САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия. С Китай и Русия всичко е ясно що за "гаранти" са. Така че в този смисъл САЩ, Англия и Франция си изпълняват обещанията и помагат на Украйна.

Русия
1. Още от самото начало на руската инвазия, след окупацията на Крим и провеждането на т.н. "референдум" Русия постави условие Украйна да признае Крим за руски. След като окупира Донбас - поиска Украйна да признае т.н. "Луганска народна република" (ЛНР) и "Донецка народна република" (ДНР) и да внесат съответни изменения в украинската конституция и да приемат закон за особен статус на този регион. Разбира се, че украинците не признаха тези квази републики и няма да ги признаят, но през 2016 година Върховната рада на Украйна прие закона за особения статус на Донбас и се съгласи да се проведат местни избори, подчертавайки, че ратификацията ще е след като Русия си изтегли войските от тази територия и изборите ще се проведат по украинските закони.

Русия не си изкара войските от територията на Донбас и организира избори в тези псевдо-републики. На 24 февруари 2022 г., след като нахлуха на в Украйна и бомбардира цялата й територия, след като бяха превзети нови територии - част от Запорожка и Херсонска области, Москва вече ги приема за руска територия. Разбира се, че този въпрос няма дори и да бъде предмет на разговори в бъдещите евентуални преговори.

2. Въпросът за НАТО и ЕС. Русия категорично се противопоставя за влизането на Украйна в НАТО и прави всичко това да не се случи, подкупвайки политическите елити на отделни европейски страни, да заемат и защитят руската позиция. Постигнаха си целта, защото и американците и европейците ясно дадоха да се разбере, че не очакват в близко бъдеще Украйна да стане член на евроатлантическия пакт.

Путин има по-далечни цели. Той самият призна, че за него няма значение, кога Украйна ще стане член на евроатлантическия блок - след 5, 10 години, или утре. Той преследва друго - САЩ да си ликвидира военноморските бази в Европа и Балтийския регион и да се оттегли по този начин от европейския континент.

3. Русия иска Украйна да е неутрална страна. Държи Киев никога да не поставя въпроса да бъде член на някой отбранителен съюз (освен ОДКБ, естествено), да си оттегли войската от Запорожка и Херсонска област и да съкрати въоръжените сили до 85 хиляди души. Виждайки, че САЩ и Европа не са последователни относно собствените си позиции относно Украйна, Путин ще настоява и може да постигне целта си Украйна да си остане неутрална и де факто без армия. И той с гордост, обявявайки края на т.н. СВО ще обяви пред руското общество, че основните й цели са постигнати (Украйна - няма да стане член на НАТО и народът на Донбас ще бъде "освободен от киевския нацистки режим").

4. Обаче, главната стратегическа цел на Кремъл е да разцепи Европа (което се случва) и да отдалечи САЩ от Европа (което може да се случи), поне във военната област, ако американците намалят своето участие в НАТО.

Европейците започват да осъзнават цялата опасност, която идва от Русия. Неслучайно новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте каза, че ако Европа не се противопостави сериозно на руската заплаха, европейците ще бъдат принудени да учат руски език или да избягат в Нова Зеландия.

Опасявам се, че могат да не успеят и тогава вместо Нова Зеландия, Русия като най-голяма по територия страна в света (17 млн. кв. км), ще предостави на европейците учебници по руски език и ще ги изпрати да го учат в Сибир, Магадан, на Колима, Якутия, или в най-добрия случай - в "руската Скандинавия" - Карелия и Колския полуостров...

Ще си почиват вместо на топлите и слънчеви плажове на Нова Зеландия - на брега на Северния ледовития океан!

САЩ
Доналд Тръмп има претенцията да бъде главен преговарящ между Украйна и Русия. Дано да успее! Макар че досега той не се слави с опита на успешен преговарящ. В предишния си мандат той се опита да влее нова кръв във външната политика и активно се втурна да оправя нещата в Азия. За пръв път се срещна с лидера на КНДР Ким Чен Ун с надеждата да го убеди да се откаже от ядрената си програма.

Какъв обаче е резултатът? Северна Корея излезе от договора за неразпространение на ядреното оръжие.

След това последваха още редица бездарни дипломатически актове. Например договорките с талибаните в Афганистан, довели до позорното бягство на американските военни от Афганистан. Същото бе и в Сирия. Излизането на САЩ от коалицията остави в ръцете на Путин съдбата на сирийците.

Т.н. "мирен план" на Тръмп официално още не е представен, но определени маркери, изказани предварително както от самия Тръмп, така и от неговите евентуални съветници, позволяват да направим определена схема на евентуалната позиция на новата администрация в САЩ по отношение както към Украйна, така и към Русия.

Напълно възможно е Тръмп в началото на новия си мандат да се обади и на Путин, и на Зеленски, за да ги запознае с подробностите на своя план, да постави условия за прекратяване на войната.

Не съм сигурен, че и Киев и Москва ще приемат категоричния тон на американския президент. Въпросът дори не е в какъв дух ще са изявленията на стопанина на Белия дом.

1.Разбира се, че Тръмп иска да спре войната като такава. Но спиране на военните действия, не означава мир или дори примирие. Това означава замразяване на военните действия и то не се знае до каква степен. Още през периода 2014-2021 г. в съответствие с Минските съглашения и двете страни нееднократно спираха военните действия, оттегляха тежката техника и дори се опитваха да водят някакви преговори. Но това не спря войната, а напротив - ескалира я, както показаха събитията 24 февруари 2022 г. И тук Русия се прояви като истински агресор и светът се оказа в ситуация, когато може да се разрази трета световна война. Тръмп изрази мнението си, че разбира загрижеността на Москва за приближаване на НАТО към границите на Русия и затова предприе превантивни мерки, поставяйки украинската страна в положение на "виновник", със своето желание да се присъедини към НАТО. Изводът на Тръмп беше категоричен: Украйна никога няма да стане член на НАТО. Европейските лидери ужким не са против, но нямат съгласие помежду си относно евроатлантическите перспективи на украинците: може би след войната, а може в близките 25 години, а може би и никога.

2.Тръмп може да предложи създаване на т.н. "специални административно-териториални зони", като временно решение, провеждане на референдуми и провеждане на избори, където населението на Донбас да се определи с кого искат да живеят - с Русия или с Украйна. Но понятието "населението на Донбас" е доста условно. Който искаше да замине в Украйна, го направи, който искаше да отиде в Русия, също го направи. Третите предпочетоха да заминат за чужбина. Кой остана? Стари хора, декласирани елементи, освободени от затворите. Хора, на които им дадоха оръжие да защитават родния си Донбас и част от младежите, които бяха мобилизирани и изпратени на фронта в т.н. батальони на ЛНР и ДНР. Обаче кремълското ръководство дори няма да обсъжда този въпрос, защото те смятат тези територии присъединени към Руската федерация и че те са част от нея. Путин и неговите хора никога няма да се съгласят да отстъпят някакви територии, още повече че по време на военните действия те окупираха т.н. "нови територии", т.е. част от Запорожката и Херсонска област. Така че политиката "отстъпки на територии в замяна на мир" изглеждат нереални.

3.Американският президент иска руснаците да се откажат от сухопътния коридор към Крим, което малко вероятно да стане, освен, ако украинците не предприемат контранастъпателни действия и не освободят тези територии. Но това иска сериозна подкрепа от западните партньори и доставка на ново по-мощно въоръжение. Това можеше да стане още през лятото на 2022 г.,когато украинските въоръжени сили успешо контраатакуваха руските войски, които бяха принудени да отстъпят сериозни територии (до 125 хил. кв. км). И главнокомандващият Валерий Залужни искаше тази помощ за ВСУ, но не я получи от САЩ и НАТО. Затова контранастъплението се провали и двете страни влязоха в период на т.н. позиционна война, който продължава вече почти три години и може да продължи още дълго време с перспектива да се превърне в формата на арабско-израелския конфликт.

4.Още в самото начало на предизборната надпревара Тръмп, надявайки се да спре войната за 24 часа, каза, че ще се обади на Зеленски и ще му каже да спре военните действия. Иначе Америка нямало да му даде "нито цент военна помощ". След това щял се обади на Путин и също да му каже да спре военните действия, иначе ще даде на Украйна толкоз оръжие, ако не го направи. Звучи като приказка от "Лека нощ, деца"!

След това се появиха заявления от страната на тръмпистите, че ще се опитат да спрат войната за 100 дена, а може би и половин година. А това предполага сериозно увеличаване на военната помощ на Украйна. От планираните 183 млрд. долара Украйна не получи около 100 млрд. Програмата ленд-лийз така и не заработи при Байдън. Последно той хвърли 1,5 млрд. долара на Украйна, за да каже, че си изпълнил обещанията. Имайки предвид, че европейските страни за последните години си намалиха разходите за своите военни бюджети, което също може да обясни защо военната помощ за Украйна не беше такава каквато очакваха украинците. САЩ също намалиха военните си разходи, но имат достатъчни резерви да попълнят военния пакет за Украйна. Путин всичко това добре го знае.

5. На украинците най-накрая им дойде на ум, че те могат да се надяват на самите себе си, затова си възстановяват възможностите на своя ВПК. Повече от 30% оръжието, което Украйна исползва във войната е местно производство. Възстановиха си ракетната програма: противокорабните ракети Нептун, морските дронове, които почти унищожиха руския Черноморски флот. Конструкторско бюро "Южное" разработва различни проекти за развитието на ракетна и реактивна техника за нуждите на своите въоръжени сили.

Активно се разработва и т.н. лазерно оръжие. Украинският лазерен комплекс "Тризуб" по своите възможности отстъпва само на Израел, а след Украйна вървят Великобритания, САЩ и Русия. Украйна днес е водещ производител на дронове, особено на стратегически, които достигат до военни бази и нефтохранилища далеч навътре на територията на Русия. 

Това е нормално, защото украинците трябва да разберат, че в близко бъдеще, имайки си работа със съсед като Русия, те ще трябва да живеят като държат в едната си ръка плуга, с който дя произвеждат хляб, а в другата - автомат, с който да спират нашествениците.

Изводи
Намерението на Тръмп да донесе мир в Украйна, ми напомня желанието на лорд Чембърлейн да донесе мир на Европа през септември 1938 г. Той се похвали пред британците, че го е направил, а мирът не изтрая и година. На 1 септември 1939 г. Хитлер започна Втората световна война. Тръмп също ще може да се похвали пред американците и европейците, че е спрял войната в Украйна. Но докога това може да продължи? През 1938 г. след т.н. Мюнхенския сговор западните страни (Англия и Франция) продадоха Чехословакия на Хитлер заради собственото си спокойствие. Няма ли днес европейците и САЩ да направят същото по отношение на Украйна, отстъпвайки я на Путин заради собственото си спокойствие?

Оценявайки евентуалните възможности на американския президент да спре руската агресия срещу Украйна, следва да имаме предвид следното. Въпросът не е само желанието на Тръмп. САЩ би трябвало да разберат, че тяхната абсолютна световна хегемония вече не е абсолютна истина, което може да се характеризира и като криза на лидерството. По петите на американците ги следват китайците. Поднебесната империя стана най-голямата икономика в света. Или като обичат да казват одесчани: "Китай не е първата икономика в света, но и не е втората". САЩ и Китай вече си делят световната икономика. А на третото място идва Индия. Т.е. центърът на тежестта на глобалното лидерство постепенно се измества към Азиатско-тихоокеанския регион, който контролира повече от 60-65% от световната икономика. И Тръмп това го разбира. Неслучайно той се обърна към Китай да повлияе на Путин. Дори покани китайския лидер Си Дзинпин да вземе участие в инаугурацията на 20 януари тази година.

Светът е вече друг, с нови играчи- Това не е светът след студената война и разпадането на СССР, когато САЩ получиха уникална възможност да играят ролята на световен лидер. Днес са необходими нови подходи за разрешаването на руско-украинската война, а не "ще им се обадя по телефона".

За американците през XXI век главната заплаха ще идва от Китай и затова една от задачите на правителството на Тръмп в стратегически план ще е сдържането на Китай в световната им надпревара. В този контекст администрацията на новия президент ще разглежда забавянето на руско-украинската война като заплаха за САЩ в геополитически план и може да открие нови възможности за Китай, затова той ще се опита на всяка цена да спре войната. 

Дано да успее!

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Автор на OFFNews. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.