Лоялността се цени повече от квалификацията и опита

В бъдещото правителство на Росен Желязков почти няма кандидат министър, който да не е имал вземане-даване с прокуратурата, някои дори са успели да я осъдят. Други са просто дялани политически камъни, пасващи на всякакви „дупки“. Трети нямат нито опит, нито образование за поста, за който са избрани, но пък са верни партийни кадри, чието най-силно качество е сляпа лоялност.

Номинираният за премиер Росен Желязков, депутат от ГЕРБ,  е роден през 1968 г. в София. Завършва право в Софийския университет, а политическата му кариера започва в Столичната община още преди Бойко Борисов да стане кмет. През 2009 г. Желязков е назначен за главен секретар на Министерския съвет при първото правителство на Борисов. През 2013 г. се оказа обвиняем за т.нар. афера „Костинброд“. Според прокуратурата, Желязков, като главен секретар на Министерския съвет, не е упражнявал контрол върху своите подчинени, които е трябвало да следят отпечатването на бюлетините за парламентарните избори от 2013 г. През 2015 г. обаче съдът оправда напълно Желязков още на първа инстанция, а прокуратурата не протестира решението. Така аферата „Костинброд“ приключи.

В края на 2014 г. Желязков стана съветник на Борисов, който вече беше започнал втория си премиерски мандат (2014 - 2017). След това той последователно ръководеше Държавната агенция „Електронно управление“ и Комисията за регулиране на съобщенията. Между есента на 2018 и пролетта на 2021 г. Желязков беше транспортен министър в третия кабинет (2017 - 2021) на Борисов и депутат в последните шест парламента. Бе председател на 49-ото Народно събрание, като често прокарваше спорни решения на ръба на правилника, поради което бе свален в последните дни на предишния парламент по настояване на ПП-ДБ и БСП, и с гласовете на „Възраждане“ и ИТН. През юли 2024 г. той отново беше кандидат-премиер, но тогава правителството му не мина.

Томислав Дончев носи общите негативи от управленията на Борисов, макар да се пази от скандали. Името му бе замесено в скандала с тефтерчето на бившия шеф на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси Филип Златанов за оказван натиск за отстраняване на хора. Около управлението на еврофондовете през годините имаше редица скандали като скандала тъщи за къщи, като Дончев косвено е носил отговорност за проблемите като вицепремиер. Управлението на еврофондовете бе и една от първите теми, по които „Продължаваме промяната“ се опита да атакува предшествениците си с твърдения за злоупотреби при одитите на проектите. В крайна сметка тези твърдения не бяха доказани в съда.

Дончев поема вицепремиерския пост с ресор еврофондове в критичен момент. България е на ръба тотално да се провали с плана за възстановяване със замразено второ плащане и забавено предоговаряне на проблемни реформи и инвестиции. Дончев има опит с ресора, а министерство на иновациите, което ще оглави, движи огромни проекти и по ПВУ, и по оперативните програми. Може да се очаква, че Дончев ще започне веднага с процеса на предоговаряне на плана.

Евентуалният вицепремиер Атанас Зафиров (53 г.) е дългогодишен депутат. Кариерата му в БСП започва в средата на по-миналото десетилетие в родния Бургас, след това незабележимо, но неотклонно катери партийната йерархия. През 2020 г. влиза в екипа на Корнелия Нинова като зам.-председател по коалиционната политика. През последната една година отношенията им рязко се влошиха, а след свалянето на Нинова стана временен председател на БСП, поделяйки де факто властта с Борислав Гуцанов. Изявявал се е като русофил, включително обявявайки се срещу санкциите срещу Русия при войната с Украйна. Завършил е три магистратури - „Национална сигурност“, „Финанси“ и „Български език и история“. Председател на управителния съвет на федерацията по ръгби.

Гроздан Караджов има сериозен опит в сектор транспорт и съобщения и поема пост, който бе спряган за него още при кабинета на Кирил Петков. Караджов е заемал поста главен секретар в транспортното министерство, оглавявал е като депутат ресорната комисия, има професионален опит в областта на съобщенията. Беше член на Гражданския съвет на Реформаторския блок и така стана за първи път депутат. След това бе депутат и от ИТН.

В кабинета на Кирил Петков той бе министър на регионалното развитие и вицепремиер. Хаосът с пътищата и замразяването на плащанията заради дълги проверки бе една от причините за разпадането на кабинета „Петков“. Тогава ПП обвиниха Караджов и ИТН, че искат да раздадат пари на свои фирми. Малко по-късно излъченият от ПП регионален министър Андрей Цеков предложи същите мерки и се разплати със същите фирми, без никой да протестира.

Старата поговорка „Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет“ може и да започва така: „Роди ме, мамо, в ГЕРБ....". Защото цялата трудова кариера на евентуалния бъдещ министър на външните работи Георг Георгиев (33 г. ) е свързана с партията. Той не е работил нищо извън политиката. Като студент по политология Гергиев е сътрудник на евродепутатите Андрей Ковачев и Моника Панайотова, на 23 години става депутат (2014 г.), през май 2017 г. без нито ден опит или стаж вече е зам.-министър на външните работи. Малко преди това се случва нещо знаменателно  - на Сирни Заговезни той и Цветан Цветанов целуват ръка на Бойко Борисов:

Обаче Георгиев определено изпревари Цветанов, тъй като целува височайшата ръка и в личния живот - през 2022 г. Борисов му е кум на сватбата с журналистката Виолета Манчева.

Георгиев е общо 6 пъти депутат, дългогодишен лидер на ГЕРБ - Младежи. Това, общо взето, е кратката му, но наситена професионална биография. С нищо никога не се е отличавал, освен скучновато, но прилежно да декламира партийните тезиси. През 2021 г. BIRD пише, че Георгиев строи къща с 300 кв. м. РЗП в софийското село Лозен, като в имотната му декларация не се открива сума, която да покрие строежа. Георгиев отвръща, че източници са два кредита, продадени семейни имоти и личен труд.

Красимир Вълчев е сред най-добрите познавачи на образователната система. Известен е и като добър финансист. Дълги години беше главен секретар в МОН, а в третото правителство на ГЕРБ бе и министър на образованието. В парламента оглавяваше просветната комисия. По негово време бе измислен мащабният механизъм за издирване на отпадналите от училище деца, който действа и до днес с акцент върху задържането им в клас. Тогава започна и голямото увеличение на учителските и преподавателските заплати. Вълчев започна и политиката по ограничаване на приема на масовите направления в университетите като икономика, администрация и управление и туризъм за сметка на дефицитните за бизнеса инженерни специалности, усъвършенствайки методиката за оценка на качеството в университетите.

Валентин Мундров запазва поста си министър на електронното управление от служебното правителство, като е бил и зам.-министър в министерството, което сега ръководи. Преди това има стаж в държавната фирма „Информационно обслужване“, работил е по е-системата на НЗОК.

Номинираният за здравен министър Силви Кирилов познава отвътре и болничната система, и министерството - бил е шеф на столичната Александровска болница, а също и директор на Агенцията по трансплантации. Като шеф на трансплантациите бе уволнен от сегашния конституционен съдия Десислава Атанасова, която тогава беше здравен министър. Причините - твърде малък брой трансплантации, се коментираха като произволни, а изтъкваните от Атанасова данни бяха оборени. Кирилов е ръководил и две частни болници - „Доверие“ и „Уни Хоспитал“. Познава здравното осигуряване, тъй като е бил шеф на „Здравноосигурителен фонд Европа“. По специалност е уролог. Депутат на ИТН в няколко Народни събрания.

Бъдещият министър на туризма Мирослав Боршош има дълга политическа кариера. Тя тръгва от СДС и се прехвърля в ГЕРБ преди 20 г. с включването на Боршош в комитета за издигането на Бойко Борисов за кмет на София. След това Боршош става издадел. През 2014 г. г. е назначен за директор на НДК. Три години по-късно е уволнен от ресорния министър Лиляна Павлова. През 2018 г. срещу него е повдигнато обвинение за умишлена безстопанственост.

През 2021 г. Йорданка Фандъкова назначи Боршош за заместник-кмет по културата. От ноември 2023 г. той е общински съветник в столицата. Като такъв той се прочу като автор на едни от най-съмнителните казуси в общината. Миналата година се опита да предизвика скандал с твърдението, че кметът Васил Терзиев се готви да строи паркинги под училища и детска градина. Впоследствие се разбра, че става дума за индикативен списък, в който се включени обекти с устройствени планове, приети още във времената, когато ГЕРБ тотално контролираше София. Впоследствие групата на Боршош гласува в подкрепа на този списък. В края на годината  бъдещият министър на туризма се опита да раздуха напрежение и с твърдението, че коледната елха на София не е укрепена добре и има опасност всеки момент да падне.

Номинираният за правосъден министър Георги Георгиев също е тясно свързан със Столичния общински съвет, на който бе председател до есента на 2023 г. Преди това бе шеф на финансовата комисия и не се отличаваше особено сред останалите общинари. Това се промени през септември 2021 г., когато лично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска оставката на дотогавашния шеф на СОС Елен Герджиков с обвинението, че не рекламира достатъчно постиженията на партията в столицата. След това на сцената излезе Георгиев, който бе избран за нов пръв сред равни в общинския съвет.

Подобно на Мирослав Боршош, престоят на Георгиев в СОС също ще се запомни с нееднозначни изказвания и действия. Например с рязка смяна на мнението по отношение на разрешения за строителство, които общината първоначално дава, а след граждански протести отнема. В мандата на миналия СОС Георгиев първо бе поддръжник на проекта на издателя Петьо Блъсков за застрояване на зелена площ в ж.к. „Мусагеница“. Дълго време Георгиев и колегите му от ГЕРБ защитаваха тезата, че всичко около този строеж е в реда на нещата и че той трябва да започне. След като обаче живеещите в квартала месеци наред не спряха да протестират срещу застрояването на градинката, шефът на СОС изведнъж смени тона и дори оглави групата за преговори с недоволните. А накрая си приписа заслугата за спирането на обекта.

Преди местните избори Георгиев бе спряган за избранника на Борисов за наследник на Йорданка Фандъкова. В крайна сметка обаче кандидат на ГЕРБ стана Антон Хекимян, а скоро след това Георгиев се прехвърли в парламента.

Кандидатът за социален министър Борислав Гуцанов е на 57 г. и е възпитаник на Висшето военноморско училище „Н. Й.Вапцаров“ във Варна, както и на Военната академия „Г.С. Раковски“ в София. Баща му Гуцан Гуцанов дълги години е командир на Подводния флот на Военноморските сили на България.
Борислав Гуцанов е бивш председател на Общинския съвет на Варна. Съпредседател  на ПГ на „БСП-Обединена левица“ в настоящото НС.

Неговото име нашумя при полицейската операция „Медузите“ през 2010 г., проведена от тогавашния вътрешен министър на ГЕРБ Цветан Цветанов. Тогава Гуцанов беше арестуван при зрелищна акция в дома си, пред очите на двете си деца - на по 5 и 7 години. Заедно с него, с белезници се оказаха още трима души, между който Даниел Славов, известен и като Дидо Дънката. Тогава властите обявиха, че са пресекли схема за изготвяне на документи с невярно съдържание и злоупотреби с общинския бюджет при закупуването на автобуси за общинския автотранспорт във Варна. През май същата година Гуцанов излезе от ареста и пусна жалба в Страсбург.  От обвиненията не излезе нищо и делото бе прекратено. Накрая Гуцанов осъди България в Страсбург за 40 000 евро.

Гуцанов е задържан и в началото на 1999 година в качеството си на директор на корабна компания заедно с шеф на варненски банков клон по обвинения за отпуснати кредити без обезпечения. И това дело бе прекратено.

Гуцанов дълги години бе в остър конфликт с вече бившата лидерка на БСП Корнелия Нинова, която неуспешно се опита да го махне от лидерското място във Варна.

Предложеният за вътрешен министър Даниел Митов беше външен министър във второто правителство на Борисов от квотата на коалиционния му партньор Реформаторски блок. В началото на политическата си кариера той беше член на Демократи за силна България (ДСБ), която днес е част от коалицията ПП-ДБ.

През декември 2017 г. Софийска градска прокуратура внесе срещу Даниел Митов обвинителен акт за престъпление по служба заради договор, който е сключен по негово време и е нанесъл финансови щети на външното министерство. По-късно обвинението беше променено в злоупотреба с доверие. През април 2020 г. Митов беше окончателно оправдан и осъди прокуратурата за 25 000 лв.

Той за пръв път стана депутат от ГЕРБ след изборите на 4 април 2021 г. Оттогава неизменно е народен представител от партията във всеки следващ парламент, като се издигна и до зам.-председател на ГЕРБ.

През пролетта на 2021 г. беше издигнат за кандидат-премиер, но ГЕРБ не можа да направи правителство.

През 2024 г. Митов беше предложен за служебен външен министър от служебния премиер Димитър Главчев, но президентът Радев отказа да го назначи и в крайна сметка Митов оттегли кандидатурата си. Така Главчев оглави и Външно.

64-годишният кандидат за министър на околната среда Манол Трифонов Генов е завършил  Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Руска филология“. Притежава магистърска степен от Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов със специалност „Управление на бизнеса“. Бил е шеф на ВиК-Пловдив и зам.кмет на Асеновград. Народен представител от БСП от 2014 г. досега.

Той беше обвинен от прокуратурата, че през март 2017 г. е дал 100 лева на таен свидетел по делото за купуване на гласове за него и БСП в Асеновград за предсрочните парламентарни изобри. Делото бе вкарано и в съда, но накрая Софийски градски съд оправда Генов. Осъден обаче беше другият човек, който бе обвинен заедно с депутата от БСП. Генов осъди прокуратурата за 18 000 лв. обезщетение.

Иван Иванов, кандидат за министър на регионалното развитие и благоустройството, е „дялан камък“ на БСП. Бивш общински съветник, депутат в няколко парламента, през 2021 г. стана министър на земеделието в кабинета на четворната коалиция.

С дипломи по история и право, син на служител на ДС, вербовчик, през 2013 г. премиерът Пламен Орешарски го назначи за зам.-министър на вътрешните работи, но часове по-късно го уволни, след като тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев обясни, че смущаващи данни, изнесени в медиите, не позволяват Иван Иванов да работи в МВР. Информацията бе, че е работил за силовата групировка СИК и е бил шеф на клона й в Шумен. Тогава от БСП пратиха писмо до медиите, в което поясниха, че като студент Иванов е продавал застраховки, за да се издържа, но „това по никакъв начин не го свързва с управление на СИК или с организирана престъпност. Девет години по-късно Иванов без проблем стана министър на земеделието.

Теменужка Петкова, номинирана за министър на финансите, беше енергиен министър в две правителства на Бойко Борисов. Звездата й в ГЕРБ изгря по времето, когато вицепремиерът Симеон Дянков я издигна за шеф на Агенцията за държавна и финансова инспекция. Под нейно ръководство АДФИ направи големи разкрития за безобразията около АЕЦ „Белене“. През 2013 г. при кабинета „Орешарски“ Петкова бе отстранена от агенцията и стана част от най-приближените хора на Борисов.

По време на нейното министерстване в енергетиката съдбата на АЕЦ „Белене“ претърпя серия обрати, за да се стигне до решението за окончателно прекратяване на „гьола“. Бе построен спорният газопровод „Балкански поток“, който в момента е ключов за руския газ и за интересите на „Газпром“ и на Кремъл. Бе тайно подписана и укрита т.нар. Газова пътна карта, която бетонира руското влияние в българската енергетика (документът и до днес се издирва).

Петкова има дълъг стаж в Народното събрание. Лидерът на ГЕРБ неизменно я включва в преговорните екипи по важни политически теми.  

Земеделският министър Георги Тахов може да запази министерското си кресло в новия кабинет на ГЕРБ. През април 2024 г. бе назначен за служебен министър на земеделието и храните на мястото на Кирил Вътев. Преди това в продължение на две години Тахов бе изпълнителен директор на фонд „Земеделие“.

Той бе спряган за човек на Пеевски. Депутатът от ПП-ДБ Стела Николова дори го написа в свой пост във фейсбук: „Министърът на земеделието сменя поголовно директори на горски стопанства, а всички знаем #Кой има интерес от това“.

Иначе Тахов има дългогодишен опит в Националната агенция за приходите. В системата на данъчната администрация е още от 1996 г., като стига до заместник-директор на Териториална дирекция - Пловдив.

Номинираният за министър на енергетиката Жечо Станков е типичен партиен кадър на ГЕРБ. Работил е като маркетинг директор и консултант по енергийни проекти, но кариерата му тръгва нагоре, след като през 2009 г. е избран за общински секретар на ГЕРБ в Бургас, след това и за общински съветник на ГЕРБ в Бургас. Той е съосновател и секретар на „Българска асоциация компресиран природен газ“. През 2015 г. е назначен за зам.-министър на енергетиката във второто правителство на Бойко Борисов. Бил е и председател на Българския енергиен холдинг. Станков бе кандидат за министър на енергетиката в несполучилия проектокабинет на Мария Габриел с мандата на ГЕРБ-СДС, който бе предложен през март 2024 г.

Петър Володиев Дилов, номиниран за министър на икономиката от ИТН, е най-загадъчната фигура. Единствената информация за него е, че работи в БНБ в Банков надзор. „24 часа“ уточни, че е на 40 години. Започнал е работа на 27 г. в БНБ и това е единственото му работно място до момента. Там отговаря за сътрудничеството с Европейската централна банка по приемането на България в Европейския валутен механизъм РМ II.

Атанас Запрянов ще запази поста военен министър, който той заема в служебния кабинет на Димитър Главчев. Той влезе в политиката, като стана зам.-министър по време на второто правителство на Борисов, когато военен министър беше лидерът на БЗНС Николай Ненчев.

Запрянов е възпитаник на Висшето военно училище във Велико Търново, Военната академия по свръзките „Будьони“ в Санкт Петербург и на Военната академия „Г. С. Раковски“ в София. Работил е на различни длъжности в Генералния щаб, където се издига до зам.-началник през 2003 г.

През 2006 г. става военен представител на Българската армия в НАТО. През 2009 г. е представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО. Година по-късно преминава в резерва, като от 2010 до 2013 г. е съветник на министъра на отбраната в първия кабинет на Борисов - Николай Младенов.

За пореден път актьор ще оглави министерството на културата. Мариан Бачев, роден 1976 г. в София, е близо до Слави Трифонов вече почти двайсет години. От 2007 г. работи в „Шоуто на Слави " в bTV, а след 2019 г. в реинкарнацията му „Вечерното шоу на Слави Трифонов“ в 7/8 ТВ.

Завършил е „Актьорство за драматичен театър“ в класа на проф. Надежда Сейкова, а после и магистратура по „Мениджмънт в сценичните изкуства“. Започва работа в театъра в Габрово, после в Шумен, следвани от 5 години в Театър „София“, а през 2005 г. преминава на свободна практика. Познат е като пеещ актьор с много изяви в мюзикъли, от години се занимава и с озвучаване на филми и сериали – и като актьор, и като режисьор на дублажа. От 2015 г. до днес ръководи Театрална Работилница „Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт“ за деца и юноши.

Има четири номинации за „Аскеер“ и награда за талантлив млад актьор „Иван Димов“.