Какви ще се последиците за Европа от търговската политика на Тръмп

Все още не е заглъхнало ехото от доклада на Марио Драги за това как да се повиши конкурентоспособността на Европейския съюз. „Достигнахме точката, в която без действия ще трябва да направим компромис или с нашето благосъстояние, или с околната среда, или със свободата ни“, каза бившият италиански премиер и управител на ЕЦБ на пресконференция в Брюксел в средата на миналия септември, добавяйки: „Това ще бъде бавна агония“.

Планът за конкурентоспособност на ЕС, изложен в доклада „Бъдещето на европейската конкурентоспособност: Стратегия за конкурентоспособност на Европа“, се основава на около 170 предложения, препоръчва годишни инвестиции в размер на 750-800 млрд. евро, съвместни дългове и реформи за борба с изоставането от конкуренти като САЩ и Китай.

„Единственият начин Европа да стане по-продуктивна е да се промени радикално“, но опасенията относно осъществимостта, финансирането и въздействието върху конкурентното бъдеще на ЕС остават.

Много се писа и изговори от представянето на доклада „Драги“ досега. Масло в огъня в последно време наля встъпващият след дни в длъжност като президент на САЩ Доналд Тръмп, лансирайки намерение за водене на силно протекционистична политика.

Тръмп заплаши да увеличи митата до 60 процента върху вноса от Китай и 10 до 20 процента върху вноса от други търговски партньори, включително Европейския съюз. По този начин САЩ биха пренебрегнали ангажиментите си към Световната търговска организация и също така биха зачеркнали значителната либерализация, достигната през последните 80 години, с потенциално голямо отрицателно въздействие върху световната икономика, обобщи преди месец независимата група за анализи „Брюгел“ (Bruegel).
Въпросът бе сред главните, които форумът за Централна и Източна Европа (The Central & Eastern European Forum 2025) разглежда във Виена по време на юбилейното си 30-о издание на 14-и и 15 януари. Организатор на събитието е INVISSO.

На последиците от американската търговска политика върху еврозоната отдели място в анализа си по време на форума управителят на Австрийската централна банка (АНБ) и член на Европейската централна банка проф. Роберт Холцман.


Последици от евентуална търговска война

Проф. Холцман се спря на последиците от тарифната политика на САЩ (при Тръмп) върху еврозоната (конкретно). Резултатите, според него, ще са: големи разходи за внос, по-малък износ заради митата и нарастване на несигурността по отношение на търсенето и производителността, което може да свие инфлацията. Холцман обаче изтъкна, че според други анализи резултатът по отношение на инфлацията е неясен - възможно е различно тълкуване за този показател в еврозоната.
Американската тарифна (ограничителна) политика би намалила БВП в еврозоната с 0,2% през 2025 г. и с 0,6% през 2026, според анализа на АНБ. През 2027 г. отражението намалява с -0,1%. Заедно с очаквания „отговор“ на ЕС, общият резултат ще е -0,4% през 2026 г., -0,8 и -0,2% за 2027 г. В търговската (митническа) война, ако страната А е въвела тарифни или нетарифни (квотни) ограничения, то страната Б й „отмъщава“, като налага свои. Във всички случаи БВП намалява все повече.

Холцман разглежда и отражението върху инфлацията в зоната на еврото. Тук движението е надолу и нагоре. Докато американските мита (по прогноза на АЦБ) ще свият инфлацията с 0,2% през 2025 г., то „отговорът“ ще доведе до нарастване на индекса на потребителските цени с 0,1%. През 2026 г. спадът ще и по двата показателя, с резултат общо намаление с 0,5% - 0,3% заради въздействието на въведените мита и с още 0,2% заради ответните мерки. През 2027 г. митническата политика на САЩ ще донесе ръст на инфлацията с 0,2% (заради тарифните ограничения) и с още толкова заради европейския отговор.

Управителят на Австрийската централна банка разглежда и влиянието на митническите ограничения върху самите Съединени щати.

Растежът на американския БВП съществено ще спадне заради увеличение на цените и намален експорт. Негативното влияние върху растежа на БВП може да редуцира инфлацията през 2026 г.

И така, АНП прогнозира, че заради така очертаната митническа политика растежът на БВП на САЩ ще намалее с 1,7% (-1,2% заради въведените тарифи плюс -0,5% от предприетото „отмъщение“). През 2026 г. тарифите ще повлияят положително на растежа - с +0,5%, но отговорът на засегнатите страни (вкл. ЕС, Китай) ще балансира, смъквайки нарастването дори с малко повече - с -0,5%. През 2027 г. САЩ ще се почувстват по-добре по този показател, икономическият растеж ще е изцяло в положителна територия, като благодарение на митата ще добави допълнително 0,7% (от които само 0,1% от „отмъщението“ на засегнатите).

По отношение на инфлацията - евентуално влизане в сила на така очертаната тарифна политика ще вдигне инфлацията в САЩ с 0,8% през 2025 г., като влиянието заради възможния отговор на засегнатите страни ще е -0,1%. През 2026 г. прогнозата на АЦБ е за намаляване на инфлацията в САЩ с 0,4% (-0,3 и -0,1%). През 2027г. приносът към индекса на потребителските цени по прогноза ще увеличение с почти 0,2% (само заради тарифите).

Така наред с нарастващото геополитическо напрежение и финансовата уязвимост заради високите дългови нива, анализът на проф. Холцман отбелязва търговската политика и по-големият протекционизъм (на президента Тръмп) като водещи рискове пред света, увеличаващи несигурността в него.
 

На търговската политика по време на конференцията акцент постави и Bank Austria (от групата на UniCredit). В анализ на банката конкретно за Централна и Източна Европа се казва, че регионът може да бъде изложен на рискове от протекционистичната политика, като се има предвид отвореността на неговите икономики.

Банката отбелязва, че в Словакия например външната търговия е 180% от БВП, в Словения - 160%, в Чехия - 140%, България почти 120%, Румъния малко над 80%.


Графики: UniCredit

В същото време поръчките за износ през 2024 г. са спаднали най-силно в най-отворените икономики. България - макар да е силно отворена икономика, изглежда най-много пощадена от спадналите поръчки за износ.


Графики: UniCredit

Ако се върнем към анализа на „Брюгел“, експертите дават някои препоръки за европейската стратегия в отношенията ѝ към САЩ.

  •     ЕС трябва да опита да избегне налагането на мита. Това може да включва предложение за разглеждане на мерки за улесняване на двустранната търговия и за сътрудничество в областта на икономическата сигурност, като същевременно се изясни, че всички търговски мерки, приети от ЕС, ще бъдат в съответствие с правилата на СТО. Това предложение трябва да бъде подкрепено с надеждна заплаха за ответни мерки, която може да бъде приложена, ако САЩ решат да наложат мита върху износа на ЕС („отмъщението“ което АЦБ анализира - б.р). Ответните мерки може да приемат формата на „списък“ - ЕС ще увеличи тарифите си върху целия износ на САЩ до същото ниво като тарифите на САЩ, с изключение на продуктите, внесени от САЩ, идентифицирани като решаващи (критични) за ЕС.
  •     ЕС трябва да действа за запазване на функционираща многостранна търговска система, основана на правила, включително за уреждане на спорове, и трябва да продължи да се стреми към реформа на СТО. За тази цел ЕС трябва да създаде коалиция от държави, ключови играчи от Глобалния север и Глобалния юг, готови да се включат в това начинание.
  •     ЕС трябва да разшири своята мрежа от двустранни и регионални преференциални търговски споразумения. Приоритет трябва да бъде ратифицирането на споразумението с Меркосур, но ЕС трябва също да се стреми да подобри търговските си отношения с Обединеното кралство и Швейцария и да засили допълнително партньорствата в Индо-тихоокеанския регион и с Африка.

 

Източник: business.dir.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини