Май 1996 г.: хлябът изчезва от магазините. Дни по-късно: фалират банки, хората губят спестяванията си, а Жан Виденов громи чорбаджиите от трибуната. От никъде не се вижда лъч надежда за нормален живот.

Предстоят зърнена и банкова криза, но властта убеждава народонаселението, че изход има и хубавото предстои. И то наистина предстои - под натиска на улицата и под дъжд от камъни премиерът Виденов и правителството му си тръгват. А БСП е драматично разединена.

Голям наивник и сухар - тези две определения са залепнали като папски печат върху Жан Виденов, който става 45-ия премиер на България една 36-годишен. Управлява държавата от 25 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г., но за тези две години и 19 дни страната преживя хиперинфлация, зърнена и банкова криза. А политическата му кариера ще се запомни с Виденовата зима и утопичните му идеи, неприложими при съвременни условия.

Снимка: Капитал

Демонизиран от свои и чужди, по-късно Жан Виденов е принуден да напусне и БСП, партията, която го направи премиер и свой лидер. Едната от причините за провала му вероятно е липсата на опит в държавните дела, но по-важната е неумението му да се справя с котерията в партията, която умело се възползва от неопитността му и го превърна в изкупителна жертва на собствения си неутолим апетит за власт и икономическо влияние.

Декември 1996 г., Жан Виденов току що е подал оставка като лидер на БСП и министър-председател. Негов наследник начело на БСП става Георги Първанов.  Снимка: Георги Георгиев-Джони

Резултатът: Жан Виденов обърна гръб на политиката и се отдаде на научна кариера като преподавател в частния Европейски колеж по икономика и управление в Пловдив. Студентите му го определят като строг, безкомпромисен и взискателен и твърдят, че си разбира материята - управление на европейските проекти. По-късно колежът е закрит, а доц. Виденов - съкратен.

Жан смята убедено, че не е бил „кукла на конци“ за разлика от други премиери - например Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски. Най-малко на влияние според него се е поддавал Иван Костов.

Снимка: Интернет

Политиката обаче съблазни Виденов отново, но за кратко, защото новото му начинание „Ляв съюз за чиста и свята република“ не успя да се наложи сред левите избиратели. Освен това е идеолог на младежката радикална комунистическа организация „Че Гевара“.  

Кой е Жан Виденов

Жан Виденов е роден в Пловдив на 22 март 1959 г. Завършва Пловдивската английска гимназия, а през 1985 г. – специалност „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт по международни отношения с арабски език. Като студент - през 1983 г., е приет за член на Българската комунистическа партия, преименувана по-късно в Българска социалистическа партия. Избиран е по време на следването си във вузовския комитет и в градския комитет на ДКМС. В V курс от следването си е капитан на отбора на института по бридж, който печели първенството на Москва.

От 1985 г., след дипломирането си, Виденов работи в Пловдив – в предприятието „Биотехника“ и по-късно в „Автоелектроника“.

Година по-късно вече е на ръководна длъжност в ДКМС. В началото на 1990 г. е избран за член на Висшия партиен съвет на БСП, а през ноември същата година – за член на неговото председателство. През 1991 г. на конгрес е избран за председател на БСП с подкрепата на неговия предшественик Александър Лилов.

Бил е сътрудник на тоталитарната Държавна сигурност от 1988 до 1990 г. с агентурно име „Дунав“, в качеството си на съдържател на явочна квартира.

През ноември 1994 г. БСП печели парламентарните избори за 37-ото Народно събрание с 43,5% от гласовете и взема 125 мандата. СДС има 69 депутати, коалицията „Народен съюз“ на ДП-Стефан Савов и БЗНС на Анастасия Мозер печели 18 места, ДПС - 15 и Българският бизнес блок на Жорж Ганчев - 13.

След победата на БСП на парламентарните избори през 1994 г. апаратчикът Виденов, без никакъв управленски опит оглавява правителството, в което има четирима вицепремиери - Дончо Конакчиев, Румен Гечев, Светослав Шиваров и Кирил Цочев. Министри са Васил Чичибаба, Любомир Начев, Георги Пирински, Георги Костов, Димитър Костов, Димитър Павлов, Георги Георгиев, Илчо Димитров, Климент Вучев, Мими Виткова, Минчо Коралски, Младен Червеняков, Стамен Стаменов и Румен Овчаров.

Любомир Начев - министърът на вътрешните работи, се прочува с публикуването в началото на 1996 г. на списък с 2315 обвиняеми с висящи дела. През май на с.г. е принуден е да подаде оставка след огромен скандал. Докато се развлича в компанията на манекенки, в столичния квартал „Люлин“ са застреляни трима полицаи. На 13 октомври 2006 г. се самоубива, но не се разбират мотивите му за крайното действие.

Правителството се води коалиционно на Демократичната левица, в която влизат БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК „Екогласност“.

Твърди се, че кабинетът е така подбран, че да не дразни опозиционерите в БСП Андрей Луканов и Александър Лилов.

На среща с президента Желю Желев при получаване на мандата.  Снимка: Интернет

Съпругата му Каталина е в бизнеса с българското розово масло. Имат един син - Васил.

Както ще стане ясно по-късно, идеите му са близки до утопичния социализъм.

Неудобният и за свои, и за чужди

Жан Виденов не говори за грешките си и опитите да върне страната във времето на Тодор Живков. Предпочита да обвинява следващите премиери, особено представителят на социалистите Сергей Станишев, че са предали интересите на България.

На 7 октомври 2012 г. в предаването „Всяка неделя“ Жан Виденов заявява, че най-много се дразни от дебелоочието и демагогията. Като демагог упреква наследника си на „Дондуков“ 1 и в БСП Сергей Станишев заради въвеждането на плоския данък, а пример за дебелоочие е да „провалиш преговорите с труден партньор като руснаците и да твърдиш, че следващите са ти виновни“ - намекът отново е за Станишев и неговите партньори.

„Позитано“ измени на идеите си, измени на начина, по който хората разбират тези идеи. Измени на защитата на малкия човек и на подозрението към големия, богатия, силния. Този, който е с чувство за безнаказаност. Европейската левица страда от абсолютно същото и затова е в упадък“, коментира той.

Като причина за „отлъчването си“ от БСП Виденов изтъква невъзможността си да се пригоди към системата, в която БСП се помъчи да се впише. Червената аристокрация определя като „едно от най-уродливите черти на българското общество“. А по въпроса за края на прехода смята, че тезата за приключването му е извадена от „едни момчета“, за да отпразнуват своята ненаказуемост.

„Според мен грешните икономически решения от 90-те години са водоразделът, на който трябва да се търсят разбойниците на прехода. Търсеше се едно лично забогатяване и едно ново икономическо бъдеще за страната по един абсолютно авантюристичен начин. И това се правеше съзнателно. Всички важни решения за България се взеха 1990 г. пролетта - за мораториума върху външния дълг, за плаващия курс на лева и за безпределната кредитна експанзия, която доведе до това, че Тодор Вълчев (тогавашен гуверньор на БНБ) даде банкови лицензи на сульо и пульо“, казва Виденов.

По думите му това е довело до спирането на инвестициите, послушание на международната арена и неразчитане на вътрешни, български фактори за нов растеж и преструктуриране на икономиката. Именно банковата криза, предначертана през 90-та година, е довела до неговото отстраняване като премиер. Ролята на Тодор Вълчев е, че е правил, каквото му се каже. „Послушна маша беше (12:32) на икономистите около (Андрей) Луканов“.

15 г. след като вече не е премиер, Виденов твърди, че далавери - с или без негово знание, не са правени. Независимо от факта, че е наричан кукла на конци нищо не е излязло черно на бяло.

„В България имаше сериозен ресурс зад граница. Ресурс, който се контролираше с идеологическа и всякаква друга преданост чрез заплаха от репресия, ако се злоупотреби с народната пара. Тези ресурси останаха без всякакъв контрол“, обяснява той Виденов разграбването на България.

По думите му Андрей Луканов не е имал власт над т.нар. червени куфарчета. Луканов имал склонност да участва в рисковани игри, дори с удоволствие го е правил. „Смел и безотговорен човек“, гласи определението на Жан Виденов. Първо взема решение, после се грижи за аргументите, допълва Жан и сочи като пример наложения от Луканов мораториум върху плащания по външния дълг.

„Аз съм политическият автор на паричния борд като хирургически скалпел, който да отстрани тумора в банковата система. И ги (БСП) предупреждавах, че това е десничарска мярка, която много лесно може да доведе до това да нямаш никаква индустриална политика, което се и случи... Че и плосък данък въведохме най-накрая за резил“, обяснява той.

В замяна на въвеждането на плоския данък Сергей Станишев е получил добра перспективна кариера на международен чиновник, обяснява Виденов.

Убийството на Андрей Луканов

На 2 октомври 1996 г. бившият премиер Андрей Луканов е застрелян пред дома си. В интервю от май 2021 г. синът му Карло Луканов потвърждава на практика думите на Виденов, че баща му не се е интересувал от пари.

„В битов план парите никога не са вълнували баща ми. Нямаше отношение към тях. Всеки, който е работил с него и го познава по-добре, може да го потвърди. Даже можеше да тръгне за някъде и да се окаже, че няма пари в себе си. Никога не го е влечала и собственост“, казва Карло.

За убийството на родителя си научава в Москва, където по онова време е на работа. Съобщава му го майка му. Кой е подбудителят за този акт и до днес не е ясно. Карло Луканов се съмнява в групировката „Орион“ (за нея по-надолу), „защото те бяха в открита война с баща ми. Той ни беше споделял, че тези хора няма да се спрат пред нищо, дори да го убият, но някак си не ни се вярваше“.

„Баща ми им пречеше. Те бяха обсебили Жан Виденов! Теглиха много кредити, които явно нямаха намерение да връщат; всички тия далавери с парите на Чорни... Баща ми ги наричаше мародери и смяташе, че ако БСП иска да запази лицето си, трябва да се разграничи от тях и сама да свали Жан Виденов. Баща ми затова и остана в България. Той имаше по това време покана да замине за Щатите, за да пише книга за разпадането на соцлагера. След това трябваше да отиде и в Русия, за да събира материали. Но така и не я започна. Остана, защото искаше да съдейства БСП да свали Жан Виденов!", казва синът на Андрей Луканов.

Той е категоричен, че Виденов определено носи вина за убийството, като е създал условия това да се случи и се е обградил със съмнителни хора. По думите му Жан Виденов е напакостил много и на страната, и на БСП.

Веднага след убийството на Луканов тръгна следният виц:

Каталина, жената на Виденов, го буди сутрин:

- Айде, Жан, седем и половина е, време е.

Жан не помръдва.

Половин час по-късно Каталина пак го разтърсва:

- Жан, ставай веднага, осем часа е, ще закъснееш за работа!

Виденов само се протяга и промърморва нещо.

Малко по-късно Каталина влетява в стаята и крещи:

- Жан, Жан, ставай веднага! Убиха Луканов!

- Леле, кога стана девет без петнайсет!, рипнал Виденов.

Времето на кризите

Според изследване на Института за пазарна икономика некомпетентната финансова политика на кабинета „Виденов“ довежда страната до тежка икономическа криза. Привърженици на Виденов пък обясняват фалита на банките с тяхното източване по време на правителството на Любен Беров и на некомпетентната политика на БНБ по отношение на лева.

Факт е, че по времето на управлението на Жан Виденов изтича отсрочката за отлагане погасяването на лихвите по външния дълг, сключена от правителството на Филип Димитров. Виденов не успява да договори нова отсрочка, а България е неспособна да продължи плащанията по дълга. Стига се до спад в кредитния рейтинг на страната и начало на финансова дестабилизация.

Правителството на практика спира реформите за преход към пазарна икономика и вместо това се ориентира към социално икономическа политика. Което Кабинетът „Виденов“ претворява в нов опит за въвеждане и модифицирана форма на централно планиране, чиято цел е да съживи държавните предприятия. Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18,9% през 1994 г. до 49% през 1995 г. и до 52,4% през следващата година.

Освен това комбинацията от контролирани цени на произведената продукция и световни цени на влаганите ресурси води до влошаване на финансовото състояние на онези държавни предприятия, чийто производствен процес се основава на внос на ресурси. Те стават губещи. Но правителството не само не спира прякото им субсидиране, а оказва силен натиск върху държавните банки да ги кредитират. Стига се дотам министърът му на промишлеността Климент Вучев да издаде заповед предприятията да не плащат задълженията си към банките.

Високите лихви на банките дават възможност на много хора да печелят от вложенията си. Играта с лихвите обяснява и популярността на финансовите пирамиди, чието рухване е прелюдия към последвалите събития. Липсата на контрол върху търговските банки им позволява да отпускат необезпечени заеми, които длъжниците не могат или не искат да върнат.

Банките разчитат на рефинансиране от БНБ, но когато не го получат – фалират, а длъжниците им се превръщат в „кредитни милионери“. Банковата система рухва в началото на 1996 г., инфлация и хиперинфлация скачат, като за първите четири месеца на 1997 г. достига до 438%.

Кабинетът „Виденов“ е принуден да преразгледа програмата си и да вземе решение за закриване или приватизиране на губещите предприятия. Но това е съпътствано от скандали кои от предприятията да бъдат ликвидирани и всичко замира. Успешна е само сделката за приватизация на комбината за калцинирана сода в Девня.

Идва времето на т.нар. масова приватизация, при която срещу специални бонове всеки българин може да получи дял от държавните предприятия. Ефектът е мижав, защото самите приватизирани предприятия нямат ресурс за модернизация, за да се превърнат в печеливши, а боновете отиват в приватизационните фондове. Така че хората не печелят нищо.

1996 г. е годината на източване на държавни предприятия от икономически групировки, застанали на входа и на изхода им - загубите се покриват от държавата, а печалбите отиват за групировката. Правителството предлага и закон за работническо-мениджърски дружества (РМД), но не успява да го приложи. Това прави правителството на ОДС с премиер Иван Костов.

С това проблемите на кабинета „Виденов“ не свършват. През пролетта на същата година избухва още една криза - зърнената. Износът на зърно е либерализиран, но се оказва, че е изнесено повече от допустимото зърно. Хлябът започва да не достига, а правителството не се решава да използва пазарните механизми за преодоляване на кризата, тъй като това би повишило цената на хляба.

В разгара на кризите се провежда пленум на БСП, който продължава над 20 часа. Всъщност именно тогава започва и традицията на дългите пленуми на партията в търсене на решения.

Въпросният пленум е важен, защото на практика започва началото на края на ерата „Виденов“. Социалистическата партия е разделена драматично по въпроса за управлението на страната. В Националния съвет се чуват гласове за оставката на Жан Виденов, която той не иска да подаде. Чуват се и опустошителни критики за водената от кабинета политика и БСП взима решение да свика конгрес.

На 21 декември 1996 г. наистина се провежда конгрес, на който Виденов е принуден да подаде оставка. Начело на БСП е избран Георги Първанов.

Аферата „Орион"

Управлението на Жан Виденов се свързва и с аферата около приятелския кръжец „Орион“. През 1996 г. бизнесменът Майкъл Чорни превежда на ЦКБ 6 млн. долара, половината от които трябваше да положат основата на Българската земеделска и промишлена банка - т.нар. банка на „Орион“.

Във въпросния кръг влизат синът на бившето червено величие Мирчо Спасов - Румен Спасов, агнешкият крал от Ловеч Николайчо Кривошиев - по онова време собственик и на 49% от партийния вестник „Дума“, Красимир Райдовски, Любомир Коларов, Веска Меджидиева, Ангел Василев.

В аферата са навързани и оплетени в банкови преводи изредената дружина и фамозният дилър Павел Тренев, както и видни имена от властта и опозицията. Тренев е подсъдим за източването на ЦКБ, но се разбира, че вероятно се намира в Чикаго. Остава загадка в какво качество Тренев е наредил превода на парите, след като не е бил упълномощен. След като срещу него започва разследване, той се укрива, а през 2001 г. е открит случайно при полицейска операция срещу кражбата на автомобили в столичния кв. „Дружба“. Делото срещу него започва 3 г. по-късно. Тренев е освободен от ареста и потъва.

Кръстник на израза „приятелски кръг“ става именно Жан Виденов. А вътрешната му опозиция Андрей Луканов я определя като „мародерска групировка“.

Първият, извадил на показ аферата, става тогавашният лидер на СДС Иван Костов от парламентарната трибуна.

Става дума за конгломерат от фирми, които нямат холдингова структура, но си дават взаимни кредитни гаранции. Собственост са на хора по роднинска или приятелска линия, като обединяващото е сътрудничеството на повечето от тях на бившата Държавна сигурност.

Едвин Сугарев пише по повод „Орион“ следното: „С идването на власт на правителството на Жан Виденов през 1994 г. българските корупционни практики търпят определено развитие, като в тях вече участват най-висши фигури от държавното управление, ползващи се с директни протекции от министър-председателя на страната. Става дума, разбира се, за „приятелския кръг „Орион“ – сложен конгломерат от фирми, в които участват членове на управляващия кабинет и близки сътрудници на министър-председателя и които се ползват от определени преференции от страна на държавната администрация и при теглене на заеми от държавни и частни банки. За разлика от други предходни групировки от подобен тип – като „Мултигруп“, „Трон“ и пр. – тук няма холдингова структура. Обединяващ фактор са приятелските отношения между привидно несвързани фирми, които обаче носят имената на различни съзвездия и звезди и по този начин очертават рамките на групировката.

Друга специфична черта на „Орион“ е тясната обвързаност в дейността на участващите фирми с политиката – включително с идеологическите клишета, върху които се крепи новото социалистическо правителство."

Накрая страната изпада в икономически колапс. Зимата в края на 1996 г. е наречена „Виденова зима“ поради рязкото намаляване на хранителните продукти, повишаването на инфлацията, която в началото на следващата година се превръща в хиперинфлация, и фалита на банки.

Депутатите на БСП се опитват да покажат единство, въпреки че партията е раздирана от противоречия. Докато парламентът е в обсада, по сградата хвърчат камъни, тълпата щурмува входа и нахлува в Народното събрание, соцдепутатите пеят „Къде си върна, ти любов народна“.

Ръководената вече от Георги Първанов БСП решава да състави второ правителство начело с тогавашния вътрешен министър Николай Добрев - идея, на която обществото категорично се противопоставя.

На 4 февруари 1997 г. към 11 часа Георги Първанов и Николай Добрев отиват при президента с нов кабинет. Петър Стоянов обаче отказва да го приеме и свиква Консултативния съвет по национална сигурност за следобедните часове, на който ги разубеждава да предлагат друго правителство. В крайна сметка Първанов и Добрев връщат мандата.

Николай Добрев връща неизпълнен мандата на президента Петър Стоянов.  Снимка: БНТ

Началникът на кабинета на новоизбрания президент Петър Стоянов - Илия Лазаров, си спомня, че ситуацията е била революционна.

„С глупостите на управлението, които постигна Жан Виденов и неговото обкръжение, съсипаха икономиката на България и най-важното – нямаше хляб. Нямаха никакъв финансов ресурс. Съсипаха банковата система заради войните с Луканов“, посочи Лазаров.

Отново на сцената

Години по-късно - през 2021 г., вече навлязъл в зрялата си възраст, Жан Виденов се появява отново на сцената като лице на КП „Ляв съюз за чиста и свята република“, който се обявява в защита на българската тежка индустрия, българската енергетика. Автор на идеята за създаването на съюза е Иван Атанасов, който обяснява, че ситуацията в страната е върнала Виденов в политиката.

„Искаме да възродим лявото. Освен това оценяваме, че има огромна заплаха за България - като национална сигурност, като териториална цялост... Ние сме в угроза да спрем да съществуваме като държава“, обяснява Атанасов и допълва, че системата в България трябва да се промени.

Снимка: БТА/Петър Кръстев

На специална пресконференция за представяне на новото образувание Виденов обяснява, че е напуснал БСП през 2000 г., за да не присъства на „едно от най-мерзките неща, на които съм присъствал в историята на България и в историята на българската партия държава от онова време“.

„Бурните аплодисменти на залата, когато Ахмед Доган предложи на БСП, освен Хасан, баница да яде и Иван, ако иска, но той напусна, да яде и Жан само срещу едно признаване на НАТО. Само срещу едни гласовце за едни бъдещи президентски избори. Това не го понесох, тъй като имам по... способности, както всички знаете. Праснах вратата, преди това напускайки партията, и веднага дадох интервю“, признава Виденов.

Ето какво пише бившият шеф на Руския институт за стратегически изследвания ген. Леонид Решетников по въпроса за съпротивата на Жан за НАТО: „Елцин каза на Жан Виденов през 1996 г. - викат ви в НАТО - влизайте, скоро и ние идваме. Жан Виденов каза на Елцин, когато дойде в Москва през 1996 г.: „Борис Николаевич, подкрепете ни, ние няма да влезем в НАТО." На което Елцин отвърна: „Нямаме намерение да се караме с НАТО заради вас. Влезте в НАТО, ние самите скоро ще влезем в НАТО."

Срещата с руския президент Борис Елцин.  Снимка: Интернет

Любопитен е анализът на Жан Виденов за Ахмед Доган и ДПС, в който говори за операция „Тръст“.

„Спойката в нашата организация е Жан Виденов. За мен той е синоним на морала в българската политика... Той си замина от властта не заради зърнената криза, която е измислена, не заради валутната криза, която е създадена изкуствено, а заради нежеланието на Жан Виденов като силен държавник. На американците силен държавник не им трябва. Жан Виденов беше свален, защото не даде въздушен коридор за бомбардирането на Сърбия“, казва председателят на партия „Възраждане на отечеството“ и на националното движение „Русофили“ Николай Малинов в предаването „НЕкоректно“ по БНР.

„Събра ни лозунгът за чиста и свята република. Лозунгите ни ще бъдат справедливост, родолюбие и България - зона на мира... Разбираме от управление на обществено-политически процеси, не сме изневерили на народа си... Имаме голям потенциал в левия, в патриотичния сектор с морала и с доверието на хората, които сме се събрали“, обяснява Малинов на 5 юни 2021 г.

Проектът се изчерпва с няколко интервюта и рехави митинги. На политическия хоризонт не изгрява нова звезда.