Вече се очертават контурите на редовно правителство между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС около Доган. То ще е като огледало на всички слабости в българската политическа система от последните три десетилетия, пише Емилия Милчева.

Как целува ГЕРБ? От бившите им съюзници са останали живи покойници като „Атака“, РЗС или НФСБ, които могат да споделят, а други са предупредени да не се целуват. Политическото изтощение, както и загубата на идентичност, електорална подкрепа и влияние са неминуеми при обвързване с партията на Бойко Борисов, а възможността за (постмортем) реабилитация - несигурна. Политикът Мая Манолова, чиято партия „Изправи се, България“ е част от БСП-Обединена левица (ОЛ), определи като „целувката на смъртта“ бъдещо съвместно управление на БСП-ОЛ с ГЕРБ. (Макар благодарение на подкрепата на ГЕРБ Манолова да беше избрана за омбудсман през юли 2015 г.)

Въпреки това вече се очертават контурите на редовното правителство, което ГЕРБ-СДС сглобява с БСП и „Има такъв народ“ (ИТН), а към парламентарното мнозинство ще се присъедини и позиционираното около Ахмед Доган ДПС - „Демокрация, права и свободи“. Бъдещият кабинет изглежда като огледало на всички слабости на българската политическа система от последните три десетилетия - компромиси, размиване на идеологическите граници и зависимост от скрити центрове на властта.

На сладка смърт - в името на народа

БСП обаче е готова да отиде на тази сладка смърт, защото държавата има нужда от стабилно управление, социалистите ще реализират свои идеи за социална реформа и ще подобрят качеството на живот на българите. С тези аргументи Националният съвет на БСП одобри участието в бъдещата коалиция - със завидно мнозинство от 102 гласа „за“, 13 „против“ и седем въздържали се.

Срещу това „Позитано“ 20 получава четири министерства и кресло на вицепремиер, за да настани в тях апаратчици, двама от които ще се борят за лидерския пост в партията на конгреса през февруари. Така БСП стана първата от трите преговарящи за редовно правителство политически сили, която официално обяви своите лица в него. За временния председател Атанас Зафиров е предвиден вицепремиерски пост, за депутата Иван Иванов - регионалното министерство, организационният секретар Борислав Гуцанов получава социалното, депутатът Манол Генов - МОСВ, а столичният общински съветник Иван Пешев - Министерството на младежта и спорта.

Зафиров и Гуцанов са сред кандидатите за лидер на БСП, а отсега се спекулира, че конгресът през февруари може да промени устава, за да бъде отменен прекият избор на председател, а той да бъде избиран от делегатите. Това прави от бъдещото коалиционно управление арена за вътрешнопартийни амбиции.

„Цялото ляво изтече в канала”

Бившият председател на БСП Корнелия Нинова не пропусна случая да критикува доскорошните си съпартийци с пост във Фейсбук: „Цялото ляво изтече в канала. Борисов уби още една партия. Не, още 20 партии вкупом. Ще има правителство на Борисов, зад което наднича Пеевски, с мажоретки от БСП и зависещо от златния пръст на Доган“.

Няма и помен от ляво. С обезличаването на БСП, изпаднала до пета политическа сила, и маргинализирането на малките леви формации, България остава без автентична лява алтернатива. Ако „целувката на смъртта“ ускори този крах, дали пък няма да се появи такава – но не по консервативните канони на Нинова, а друга, която да черпи енергия от глобалните тенденции към социална справедливост и зелена трансформация?

В противен случай в левия спектър ще има пълна политическа пустиня, доминирана от партии, които се размиват в коалиции с ГЕРБ или други представители на статуквото. А традиционните избиратели на БСП ще свърнат по утъпканите вече пътеки към „Възраждане“ и други такива подобия.

И ето пак „балансьорът”

Предупреждението на Нинова за „златния пръст“ обаче не бива да се пренебрегва. От Алианса за права и свободи (АПС) са заявили готовност да участват в разговори за постигане на „едно по-широко съгласие по важни за страната приоритети, в това число и за разговори за съставяне на редовно правителство“. ДПС на Доган ще има ключова роля - ще добави така необходимите гласове за мнозинство от общо 126 народни представители.

Тежестта на тази партия в бъдещо управление се очертава да е непропорционална на депутатите, с които разполага, и да повтори до известна степен ролята ѝ в „тройната коалиция“, запомнена с тежките съмнения за корупция. Причината е, че е съвсем реално включването на девета формация като „Величие“ в 51-ото НС с 10-12 мандата - което ще редуцира броя на останалите. А тъй като няма как да се уголеми коалицията, значи ще се правят по-големи компромиси.

Задават се нестабилност и кризи

Коалиционно правителство, което обединява иначе несъвместими партии и се крепи на „златен пръст“, е обречено на нестабилност и чести кризи. Формално ГЕРБ ще регистрира успех, ако го наложи, тъй като седем пъти от 2021-ва насам не успява да сформира правителство.

Опозицията срещу подобно коалиционно управление се очертава да е ПП-ДБ, редом с „Възраждане“, МЕЧ и ДПС-Ново начало. Либерали-реформатори се нареждат до антиевропейски и проруски сили и ръководената от олигарх партия. За „Демократична България“, която преговаряше с ГЕРБ, и за „Продължаваме промяната“, този съюз може да бъде атакуван като символ на политическа безпринципност. В ролята си на опозиция коалицията ПП-ДБ би могла да си върне изгубени избиратели.

Предстои да бъде сформиран първият кабинет с мандат на ГЕРБ, в който Бойко Борисов няма да е премиер. Но това не предвещава стабилност.