В оперативния план за развитие на системата липсват реформи
Стратегиите са важни документи за развитието на държавата в дадени сектори - те олицетворяват относителния консенсус за посоката, в която следва да се върви, дори и при смяна на правителствата. Оперативните планове към тях са по-конкретният ангажимент на управляващите за реално постигане на заложените цели. Нерядко тези планове са проформа, но когато в тях липсват основни мерки за ключови реформи в дадена сфера, това буди най-малкото недоумение. В новия проект на оперативен план за действие на МОН за 2025-2027 г. към Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в България (2021-2030) са заложени определени индикатори, но без да е ясно какъв ще е резултатът им, и без връзка с най-големите приоритети в образователната система. Човек се чуди така ли смята МОН, че ще реформира системата?
Така или иначе го работим, защо да не го включим в плана?
Планът съдържа 9 приоритетни области като ранно детско развитие, компетентности и таланти, мотивирани учители, училищни общности, приобщаване, иновации и др., към всяка от които има оперативна цел. В него логично присъстват важни мерки като разширяване на дейностите с деца и ученици от уязвими групи, развитие на управленските умения на директорите и инвестициите в спортна инфраструктура. Прави впечатление обаче, че в него са намерили място редица текущите дейности и проекти, които всяка дирекция и без това ще изпълнява.
В областта за ранно детско развитие например основата дейност е по започналия вече проект „Силен старт“ (105 млн. лв.), финансиран по оперативната програма „Образование“. Отпускането на стипендии за изявени ученици - рутинна дейност, която се предоставя по наредба, също е представено като дейност, с която ще се изпълни една от целите (подкрепа на изявени деца) по приоритета „компетентности и таланти“. Тук са още дейностите по различните национални програми, по различните проекти по оперативната програма, определянето на детски градини и училища за защитени и средищни, осигуряването на безплатен транспорт, на безплатни учебници и т.н. - повечето от които произтичат от закона.
Къде е стандартът за качество?
Едва ли можем да говорим за постигане на някакви цели в образованието, без да имаме стандарт за качество. Затова буди притеснение фактът, че приемането и ефективното прилагане на стандарт за качество в родните училища, за който говорим от години, изобщо не е предвидено в нито една дейност в плана.
Изненадващо, в него не са планирани и дейности по ключови и дълго обсъждани проблеми в образователната система - като създаване на нови рамкови учебни програми, на нова философия на оценяването, фокус върху социално-емоционалните умения, изучаването на български език от ученици, за които той не е майчин, десегрегацията на училища (тук е налична само действащата, и не особено ефективна, национална програма за подпомагане на общините за десегрегация). За „актуализиране на образователното съдържание и усъвършенстване на методите на преподаване“ е написано единствено, че не е нужно финансиране, както и че от 10 въпросните актуализираните учебни програми следва да станат 20 на брой до 2027 г. „Планът предвижда за тях минимално или дори никакво допълнително финансиране. Очакването системата да се справи с тези належащи и трудни въпроси с наличната си експертност и ресурси е тревожно и малко вероятно да доведе до положителни резултати в тези области“, смятат от „Заедно в час“, откъдето наскоро направиха подробен преглед на публикувания план.
Какво общо имат младежките центрове с уязвимите групи?
На места в плана се губи връзката между цели, приоритетни области и дейности за тяхното постигане, посочват от организацията. Те дават пример с целта „Създаване и развиване на ефективни училищни общности“ - като дейност срещу нея е записана една от дейностите по национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“, но е неясно как тя ще допринесе за изпълнение на тази оперативна цел.
Неясно остава и защо изграждането на младежки центрове е сложено под оперативна цел „Образователна интеграция на деца и ученици от уязвими групи, включително роми, на търсещи или получили международна закрила и мигранти“, при положение, че младежките центрове никога досега не са имали такава цел, казват от „Заедно в час“. Според тях включените дейности по оперативна цел „Развитие на компетентностите в съответствие с променящата се роля на учителя“ са твърде ограничени, както и твърде общи и неясни - тук присъства организирането на курсове и семинари за педагози, насочени към извънкласно, олимпиадно, изследователско и проектно-базирано образование (3.6 млн. лв. от бюджета), както обучението на педагогическите специалисти през целия живот за продължаващо професионално развитие (3 млн. лв.). На места в плана една и съща национална програма - напр. „Образование с наука“ - е разпределена в няколко приоритетни области и оперативни цели, без да се прави разделение в нейния бюджет спрямо заложената оперативна цел.
Неглижиране на важни дейности
В плана се забелязва нисък ръст във финансирането на дейностите на образователни медиатори, педагогически съветници, психолози и социални работници, макар да има консенсус за важността на тяхната роля. „Не се полагат усилия за преструктурирането на работните потоци, които регионалните управления на образованието (РУО) извършват, с цел засилване на ролята им като звено за подкрепа. Не се полагат и усилия за повишаване на административния капацитет на регионалните звена. Предвидена е единствено възможност за обучение на малък дял от служителите на РУО - крайно недостатъчна мярка за това експертите да имат времето, пространството и уменията да осъществят реална подкрепа на терен за управленските и педагогическите дейности на директори и учители“, казват образователните експерти.
Липса на стратегическо мислене
В документа липсва връзка с дейностите от плана за предишния период, както и отчет по предишния план, така че да е ясно дали са изпълнени целите по него и какъв е напредъкът. „Общото впечатление от проекта на План за действие е за пълно отсъствие на стратегическо целеполагане и мислене. В плана виждаме как отделни дейности, които вече са били изпълнявани в миналото, се разширяват по обхват и се прави опит да бъдат включени в съществуващите приоритетни области. Същевременно се влага огромен обществен ресурс - финансов и човешки, без да се прави дори опит да бъде заложена необходимостта от събирането на доказателства за напредък спрямо макроиндикаторите за резултат в Стратегическата рамка“, казват от „Заедно в час“.
Друг недостатък на плана е, че в него са заложени дадени индикатори, свързани с фактическото изпълнение на заложените дейности - напр. брой участници в проект, брой обучени учители и т.н., но не и с очаквания резултат от тях. „Дори изпълнени на 100%, тези индикатори по никакъв начин няма да докажат напредък спрямо поставените стратегически цели. В това отношение виждаме дори регрес спрямо предходния план за изпълнение, в който присъстваха ключови индикатори резултати от PISA и съотношение учител/ деца в детските градини - индикатори, които между другото не са изпълнени в предходния период“, посочват от организацията. Като пример те дават предвиденото изразходване на огромен ресурс (528 млн. лв.) за изграждането на STEM центрове, но без ясна визия и обосновка какви конкретни резултати ще се постигат на микрониво и как тези резултати ще имат ефект върху стратегическите макроиндикатори.
Препоръки
От „Заедно в час“ препоръчват добавяне на конкретни стойности на индикаторите за резултат към днешна дата и целеви стойности към 2027 г., както и залагане на обективни индикатори за резултат към всяка дейност, които да съответстват на приоритетната област, към която принадлежат. Според тях е важно да се приоритизират важни теми като нова философия на учебните програми и системите за оценявания на учениците, фокус върху социално-емоционалните умения и гражданското образование, усилване на подкрепящата функция на РУО, училищна десегрегация, подкрепа за учениците с майчин език, различен от българския, както и за техните учители, подкрепа за медиатори, педагогически съветници и др.
Нужен е независим от МОН механизъм за проследяване на ефективността и ефикасността на заложените дейности, смятат още от организацията. Задължително е в плана да се включат дейности по приемане на стандарт за качество и подкрепа за РУО-тата и училищата за внедряването му, включително продължаване на мерките за ефективно прилагане на инструменти за самооценка и управление на качеството, апробирани в рамките на национална програма „Квалификация“ през 2024 г. „Притеснително е и силното ограничаване на партньорите при изпълнение на плана - гражданските организации присъстват като възможен партньор само по няколко дейности, а имат доказан опит и добри практики в много повече области“, смятат още оттам.
