Вандали поругаха паметния знак отбелязващ мястото на еврейската синагога в Кърджали.Проявата на антисемитизъм е чужда на кърджалийци.Тя е в разрез с вековната етническа толерантност в града.

  В първите десетилетия на миналия век живеещите в Кърджали евреи проявяват инициатива за изграждане на молитвени домове. 

Архивните документи пазят заявлението на Кемал Ешкенази до председателя на тричленната общинска комисия с искане за построяване на хавра. Той прилага и скица и проект. Документът е от 1923 г./9/. За построяването на малкия молитвен дом Кемал Ешкенази отстъпва собствения си парцел с №263.

По спомени на сина на Кемал Ешкенази-Елиезер молитвения дом вероятно е върху техен имот. За ролята на Кемал свидетелства и факта,че той е избран за пръв председател на синагогалното настоятелство. Това се потвърждава и от обстойно изследване на еврейската култова архитектура в България.

Мая Стоянова сочи,че година по късно се изгражда синагога, което става по инициатива на Жак Менда и братя Чакърови с подкрепата на цялата общност. Мястото е парцел на ул.”Отец Паисий”№3. Синагогата е разположена между храма „Св.Георги Победоносец” и централната джамия.  Официално е открита през 1924 г. Макар и скромна,сградата се е отличавала с оригиналната си архитектура.  Пръв и единствен равин е Давид Бенбасат.

През петдесетте години на миналия век и синагогата и хаврата са заличени. Причината е идеологическото противопоставяне между Запада и Изтока. Споменът бе възстановен със съдействието на Арт движение „Кръг”.На мястото където е била синагогата бе поставен паметен знак. Той бе открит от тогавашния кмет на Кърджали инж.Хасан Азис и д-р Максим Беневенисти, тогавашен председател на организацията на евреите в България „Шалом”/13/. Посланикът на Държавата Израел Н.Пр.Ноах Гал Гендлер поздрави кърджалийци за толерантността им.

Текст и снимка:Георги Кулов