Три години след началото на най-тежката санкционна кампания на ЕС срещу руската икономика (заради нахлуването в Украйна) българските власти отчитат, че са започнали да осъзнават и да работят по въпроса с ограничителните мерки. Засега резултатите са повече от скромни - спрени са няколко, макар и важни (виж долу, б. р.) сделки с фирмена собственост и са хванати дружества за заобикаляне на ограниченията по внос и износ. На този етап обаче поне е ясно кои институции опитват да работят по санкциите и кои изобщо не ги е грижа.
Агенцията по вписванията например отчита, че до момента е спряла 13 операции, които имат връзка със санкционирани лица, включени в "черните" списъци на ЕС, а Агенция "Митници" е засякла заобикаляне на санкциите при внос и износ на стоки с произход или насочени към Русия. На другия полюс е Българската народна банка (БНБ), която твърди, че не е компетентен орган за налагане на ограничителни мерки и в законите, които регулират дейността ѝ, няма текстове за санкционни режими.
Това става ясно от отговор на Министерството на финансите (решение 51 от 19 декември 2024 г., б. р.) на заявление на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), както и от отговори на пресцентъра на БНБ (виж карето долу, б. р.).
Вече малко повече от две години България има "координационна група" по санкциите, както и "национален координатор", който е зам.-министър на финансите. Очаквано обаче нито групата, нито координаторът активно отчитат дали изобщо са свършили нещо, поради което се налага да се задават въпроси по ЗДОИ.
Досега България публично не е докладвала реални резултати по прилагането на "руските" санкции.
"Хората на Путин" са оплели Европа и дори Тръмп
След началото на руската война в Украйна ЕС наложи поетапно 15 санкционни пакета срещу Руската федерация, които разшириха и задълбочиха наказателните мерки, предприети по-рано заради анексирането на Крим от Русия през 2014 г. В "черните списъци" на ЕС са включени около 2400 лица и фирми, начело с руския президент Владимир Путин, външния министър Сергей Лавров, бившия украински президент Виктор Янукович, олигарха Роман Абрамович, висши представители на Кремълския режим, командирите на паравоенната групировка "Вагнер" и др. Санкционирани са също множество руски банки, енергийни, военни компании, медии, авио и телеком дружества, най-голямата мина за диаманти и т. н.
Санкциите към физическите лица основно замразяват активите им в държавите от ЕС, както и им налагат забрани за пребиваване на територията на съюза.
Основната цел на ограниченията е да попречат на финансирането на войната в Украйна и да притиснат икономически режима на Путин. Те обаче имат и стратегическа цел – защита на европейските демокрации от подривната стратегия на Кремъл, която цели разцепление и отслабване на съюза и подпокапаване на демократичното управление на държавите членки.
В своето двугодишно разследване ("Хората на Путин: Как КГБ си върна Русия и след това се изправи срещу Запада") британската журналистка Катрин Белтън (международен разследващ журналист на "Вашингтон пост" и бивш кореспондент на "Файненшъл Таймс" в Москва), разкрива с имена и факти успешната стратегия на съветските служби още от 80-те години на ХХ век да изнесат тайно в западните икономики огромни руски богатства. Целта на мащабната и дългогодишна операция е и политическа, а не само лично обогатяване – геополитическо възраждане на Русия чрез разделяне и отслабване на западните държави през скрито подривно финансиране на западни висши държавници, политици, олигарси, бизнесмени и обществени фигури. Според Белтън за тази цел са ползвани връзките на съветските (и впоследствие руски) тайни служби, както и на режима в Кремъл с руската и международната организирана престъпност. Според разследването в тези мрежи през последните 30 години е оплетен и новоизбраният американски президент Доналд Тръмп.
Именно защото много от европейските страни са дълбоко инфилтрирани от руските финансови потоци и икономически зависимости, прилагането на ограничителните мерки в ЕС понякога е лицемерно и само на хартия, а в други случаи директно се заобикаля. Въпреки това обаче санкциите имат частичен успех. До момента европейските институции отчитат 28 млрд. евро замразени частни руски активи в ЕС, блокирани 210 млрд. евро активи на Централната банка на Русия, забранен износ към Русия на стойност 48 млрд. евро, забранен внос от федерацията за 91 млрд. евро.
В България подобна статистика (естествено) няма.
Агенцията по вписванията има списък на имотите
В отговорите на МФ обаче Агенцията по вписванията все пак посочва, че до момента е блокирала няколко вписвания с участие на санкционирани лица. До декември 2024 г. са постъпили 13 заявления за вписване на различни обстоятелства в Търговския регистър, свързани с дружества, за които се налагат ограничителни мерки, посочват от ведомството. Става дума както за индивидуални, така и за секторни мерки - например разпореждане с въздухоплавателно средство, действия на собственик на капитала – руско юридическо лице, притежавано или контролирано от Руската държава. По всички заявления агенцията е постановила откази. Три от тях са обжалвани, но впоследствие са потвърдени от съда, става ясно от отговорите на ведомството.
В отчета си за 2023 г. агенцията посочва, че поддържа списък с всички санкционирани физически и юридически лица на Руската федерация и Беларус, които притежават недвижима собственост в България, както и в дялове и акции в търговски дружества, учредени по българското право. Списъкът се актуализира всекидневно, а длъжностните лица по регистрацията в Търговския регистър са длъжни да правят проверка в него преди разглеждане и произнасяне по всяко заявление. Ако постъпи заявление от лице в санкционните списъци или заявление, свързано със собствеността на такова лице, агенцията информира ДАНС, МВР, МВнР, Министерството на правосъдието и националния координатор.
Блокирани са сделки, свързани с братя Велчеви, "Турски поток" и "Дома на Москва"
Най-известният случай на блокиране от Агенцията по вписванията на важна сделка заради "руските" санкции у нас е неуспешният опит на братя Велчеви (бившият финансов министър Милен Велчев и брат му Георги Велчев) да купят българското дружество от орбитата на руската банка ВТБ - "ВТБ Капитал", малко след началото на войната в Украйна.
На два пъти - през май 2022 г. и през ноември 2023 г., Агенцията по вписванията отказва да впише промяна в собствеността на "ВТБ Капитал" АД, тъй като един от действителните собственици на дружеството към 2022 г. - Андрей Леонидович Костин, е включен в санкционните списъци на ЕС и активите му са замразени. Установено е, че като президент на "Внешторгбанк" (ВТБ) и член на върховния съвет на "Единна Русия" на Путин Костин е подкрепял политиките, подкопаващи териториалната цялост на Украйна и анексирането на Крим. Тежки санкции спрямо ВТБ Банк – втората по големина банка в Русия към 2022 г., бяха наложени и от американското финансово министерство.
У нас "ВТБ Капитал" се свързва с участието на компанията в "Булгартабак", с дял от акциите на фалиралата впоследствие КТБ, както и с участието в покупката на БТК заедно с Цветан Василев. С руската банка ВТБ за кратко се оказа свързан и друг бивш финансов министър на България - Симеон Дянков от първото правителство на Бойко Борисов. Той влезе в надзора на финансовата институция през 2014 г., но се оттегли скоро след това - през 2015 г., след като корпорацията бе санкционирана заради анексирането на Крим.
"ВТБ Капитал" е инвестиционното звено на групата ВТБ, чието дружество в България към момента на инвазията в Украйна е било представлявано от фирмата на Милен Велчев, Георги Велчев и Красимир Катев "Делта Кепитъл Инвестмънтс". Именно тя е направила опит да купи "ВТБ Капитал" АД на 6 и 7 април 2022 г. Според жалба на "ВТБ Капитал" до българския съд сделката е станала един или два дни преди руската ВТБ да бъде включена в санционния списък на ЕС (8 април 2022 г.), поради което към тази дата компанията вече нямала нищо общо с руската финансова институция. В крайна сметка обаче Софийският градски съд установява несъответствия с датите на сделките, поради което отхвърля жалбата на "ВТБ Капитал" АД. Съдът не приема и аргумента, че Андрей Костин е бил посочен като действителен собственик в Търговския регистър само номинално, но реално не е бил представляващ на дружеството. Съдебното решение е влязло в сила на 26 март 2024 г., с което собствеността на българската компания "ВТБ Капитал" остава замразена.
От доклада на Агенцията по вписванията за 2023 г. става ясно също, че през 2023 г. тя е спряла вписването и на промяна в обема на представителната власт на управителя на българския клон на люксембургското дружество "Комплишънс Дивелъпмънт". У нас дружеството нашумя покрай сагата с изграждането на "Турски поток" като основен геостратегически елемент на руската външна политика.
Отказът на вписването е с аргумент, че като действителен собственик на компанията е вписан Дмитрий Александрович Пумпянски, фигуриращ към онзи момент в забранителния списък на ЕС. Според евроинституциите Пумпянски е олигарх, близък до Путин, бивш шеф на борда на производителя на стоманени тръби ТМК РАО и бивш шеф на управата на инвестиционната банка "Синара". "В това качество е подкрепял и извличал полза от сътрудничеството с органите на Руската федерация и държавни предприятия, включително Руските железници, "Газпром" и "Роснефт". Поради това той е активен в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна", пише в санкционния списък.
Впоследствие обаче Пумпянски заведе дело срещу включването си в списъка, а Съдът на ЕС, базиран също в Люксембург, се произнесе в негова полза през юни 2024 г. и го извади. Според съда Съветът на ЕС не е успял да обоснове значимостта на Пумпянски в Русия, след като той напусна двете си ключови позиции.
Междувременно през октомври 2023 г. Апелативен съд - София окончателно е потвърдил отказа на Агенцията по вписванията да впише заявената промяна в представителната власт на управителя на "Комплишънс Дивелъпмънт".
През септември 2024 г. обаче компанията е поискала вписване на нови действителни собственици на мястото на Пумпянски - казахстански граждани и компанията "Каз експро център" - един от най-големите производители на тръби в Казахстан. Агенцията по вписванията отново е постановила отказ, като не е ясно дали той също е обжалван в съда.
Агенция "Митници" хванала опити за заобикаляне на санкциите
Агенция "Митници" е засякла опити за заобикаляне на санкциите, става ясно още от отговорите на Министерството на финансите. Например върху внесен у нас шперплат, за който като държава на произход е декларирана Турция, са установени етикети с надпис "произведено в Русия". Установени са и други стоки (например стоманена ламарина) с руски и беларуски произход чрез внос през трети страни (Грузия, Турция, Казахстан).
На митничарите е направил впечатление и фактът, че дружества - вносители от трети страни (различни от Русия), които преди войната са внасяли предимно потребителски стоки, след това са се преориентирали към внос предимно на суровини и материали, попадащи в обхвата на наложените санкции.
Според анализ на Агенция "Митници" се наблюдава значително и продължаващо нарастване на износа на България за някои други страни в региона, по-специално Киргизстан, Казахстан, Армения, Грузия. "Увеличението на износа за тези трети държави до голяма степен се отнася до стоки, обект на санкции за Русия, например машини (инч кранове, кранове и клапани), превозни средства (вкл. автомобили) и електрически машини (вкл. компютри и смартфони)", посочва още Агенция "Митници".
През ноември 2023 г. България е получила от ЕК списък на около 21 000 европейски фирми, които са изнасяли за Русия стоки от общия списък на продукти с висок приоритет между януари и юли 2023 г. Не може да се каже със сигурност, че те са заобиколили санкциите, но все пак се разглеждат като рискови.
Агенцията по вписванията е отказала да впише и промяна в собствеността на "Дома на Москва", разположен в центъра на София, до Народното събрание. Сделката е станала между две юридически лица в Русия, но у нас се налага замразяване на активите заради еврорегламента за санкциите. Софийският градски съд е потвърдил отказа, а решението е влязло в сила в началото на 2024 г.
Единият вариант за заобикаляне на санкциите е фирмата да изнася важната стока за Русия през трета страна. Другата схема е през т. нар. триъгълни търговски сделки - стоките се реекспортират през няколко посредника в трети страни, които не прилагат санкциите, преди окончателно да бъдат изнесени или транзитирани към Русия. При третия сценарий стоки от списъка с висок приоритет са произведени в дъщерно дружество в трета държава на компания, установена в ЕС, което изнася тези стоки към друга трета държава, която не прилага санкции спрямо Русия, откъдето стоките се реекспортират за Русия.
Извършеният анализ на фигуриращите в списъка около 20 български дружества показва, че не може да се установи съответствие между предоставените от ЕК данни и извършените митнически операции, посочва финансовото министерство.
Особено внимание при митническите проверки на рискови стоки е т. нар. "No Russia Clause" - клауза, според която европейските износители са длъжни да забранят реекспорта за Русия в договорите си с чуждите си търговски партьори.
"Българската митническа администрация е създала рискови профили за всички потенциално обхванати от санкциите стоки, като във всеки случай се извършват проверки, включително се обменя информация със съответните структури на държавите членки на ЕС и на Европейската комисия", уверяват от митниците.
БНБ не смята, че има правомощия по санкциите
По-трудна за българските власти се оказва проверката на финансовите трансакции, защото тя изисква бърз обмен на данни в оперативен порядък с трети страни. "За съжаление, компетентните органи на третите държави рядко оказват активно съдействие на необходимото ниво", казват от финансовото министерство.
Координационната група е разглеждала случаи на замразяване и/или блокиране на парични трансфери от български банки към дружества, свързани със санкционирани лица, заради съмнения, че тези средства ще бъдат предоставени пряко или косвено на въпросните санкционирани лица.
МФ обаче няма информация банки, опериращи в България, да са нарушавали или заобикаляли санкциите.
Знае се, че българска банка е оторизирала извършването на блокиран банков превод, но това е станало въз основа на издадено разрешение от страна на друга държава членка на ЕС, като тези средства са замразени по сметката на дружеството-адресат в съответствие със съответния еврорегламент. Според него не се възпрепятства превеждането на средства по замразени сметки от финансови или кредитни институции, които получават финансови средства, прехвърлени от трети страни, по сметката на санкционирано физическо или юридическо лице, при условие че постъпленията по тези сметки също ще бъдат замразени.
Според финансовото министерство по силата на еврорегламент 833 от 2014 г. БНБ би трябвало да събира информация от кредитните и финансовите институции, касаеща преводи от страна на фирми или организации от ЕС с над 40% от правата на собственост, които се притежават, пряко или непряко, от юридически лица, образувания или органи, установени в Русия, руски граждани или физически лица, пребиваващи в Русия, на средства над 100 000 евро към трети държави.
Според оперативния план на координационната група за 2023 г. БНБ и Комисията за финансов надзор е трябвало да изготвят насоки до банките и небанковите финансови институции за прилагането на финансовите ограничителни мерки за ЕС.
БНБ обаче не смята, че има отговорности по отношение на санкциите и още по-малко - че дължи публичен отчет по този въпрос.
"БНБ не е компетентен орган по смисъла на европейските регламенти за налагане на ограничителни мерки по отношение на Русия. В случай че тези европейки регламенти, които имат пряко приложение в страната, предвидят изрично задължение за предоставяне на информация от страна на централните банки, БНБ ще приложи стриктно техните изисквания. В законите, уреждащи дейността на БНБ (Закон за БНБ, Закон за кредитните институции (ЗКИ), Закон за платежните услуги и платежните системи), не са предвидени разпоредби за санкционни режими", отговориха от централната банка на въпроси по темата на Mediapool.bg.
