Индексът на човешката свобода (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър, измерва постигането на индивидуална и икономическа свобода. Индексът се формира въз основа на 86 отделни показателя, групирани в 12 категории и оценени по скала от 0 до 10 точки. Тазгодишното издание използва данни за 2022 година.

Индексът включва 165 държави, в които живее 98% от световното население. Средният резултат е 6,82 т. и отчита повишение с 0,09 т., обръщайки тенденцията след огромния спад през предходните две години заради пандемията – най-вече при върховенството на правото, свободата на движение и сдружаване, стабилни пари и международна търговия. Въпреки увеличението, световният резултат остава по-нисък от предковидното ниво (6,98 т. през 2019 година). С най-висок резултат отново е Швейцария (9,14 т.), следвана отново от Нова Зеландия (9,08 т.) и Дания (9,04 точки). „Топ 10“ се допълва от Люксембург, Ирландия, Финландия, Швеция, Исландия, Австралия и Естония. На дъното отново са Сирия (3,10 т.) и Йемен (3,78 точки).

Защо човешката свобода е важна

Индексът ясно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са тясно свързани.

По-високата свобода има и правопропорционална връзка с доходите – най-свободните ¼ страни създават над двойно по-висок брутен вътрешен продукт средно на човек от населението в сравнение с най-несвободните ¼. Изследването доказва и че по-голямата свобода е свързана с по-малко корупция, по-дълга продължителност на живота, по-малък дял на бедност, по-ниска детска смъртност, по-голямо удовлетворение от живота, по-ниска степен на миграция, повече научни и технически трудове, толерантност, демокрация и научно развитие.

Къде е България

Човешката свобода в България е оценена със 7,77 т., което класира страната на 47-мо място (от 165 държави) – между Черна гора и Барбадос. Спрямо миналогодишното издание (с данни от 2021 г.) резултатът на страната се повишава с 0,09 т., а в класацията България се изкачва с едно място.

През годините някои показатели се повишават или намаляват слабо, но като цяло човешката свобода в България не отбелязва сериозен напредък, а спадът по време на пандемията поставя страната близо две десетилетия назад.

Индивидуална свобода

• Върховенство на закона (5,5 т.) – както в този индекс, така и в много други международни изследвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. На същото ниво са Оман и Гвинея-Бисау. Индикаторът включва ефективността на наказателното и гражданското право, както и процесуалната справедливост.
• Сигурност и безопасност (9,7 т.) – силна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични атаки, както и от сравнително ниския брой на убийства и отвличания.
• Свободно движение (9,9 т.) – приключването на пандемията и ограниченията, свързани с нея, водят до естествено повишение на резултата в тази категория. Същото се отнася и за повечето държави членки на ЕС, където въведените мерки бяха по-ограничаващи.
• Свобода на религията (8,1 т.) – тази категория отчита правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии, както и степента на репресия върху религиозните организации.
• Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,6 т.) – сравнително високо са оценени възможностите за сдружаване и формиране на политически партии.
• Свобода на словото и информацията (6,3 т.) – като слабост е посочена свободата на медиите в страната.
• Свобода на взаимоотношенията (9,4 т.) – в тази категория България получава максимална оценка за липсата на ограничения в еднополовите връзки и наследствените права.

Икономическа свобода 

• Размер на правителството (7,1 т.) – България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството и разширените трансфери и субсидии.
• Съдебна система и право на собственост (5,9 т.) – втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на съдебната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията. На подобно ниво са Руанда, Уругвай, Ботсвана, Молдова.
• Достъп до стабилни пари (7,6 т.) – свободата за притежаване на чуждестранна валута повишава резултата в страната, но високото ниво на инфлацията през 2022 г. го потиска сериозно. Предвид понижението на инфлация през 2023 г., можем да очакваме увеличение на резултата на България в тази категория в следващото издание на индекса.
• Свобода на международната търговия (8,4 т.) – ниските мита за търговия в следствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на страната.
• Относително високи обаче остават регулаторните ограничения пред търговията.
• Регулиране на кредита, труда и бизнеса (6,8 т.) – докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява сравнително високо, бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса и пазара на труда.

Позицията на България в индекса като цяло не се подобрява и резултатите в продължение на почти две десетилетия още веднъж потвърждават проблемите в съблюдаването на индивидуалната и икономическата свобода, които са причина за потискане и на доходите в страната. Основни слабости и ограничения за гражданите и бизнеса остават функционирането на съдебната система, регулациите и разходите на правителството.