За мнозина фолклорът е наследство, корен, идентичност, живот. Най-ревностни пазители са самодейците от малките населени места. Такива са жените от фолклорната група на крумовграското село Аврен. При създаването си през 1981 година групата е наброявала над 35 души, а днес в огромната сградата на местното читалище се събират едва осем самодейки. Смело може да ги наречен съвременни будители, каквото е и името на читалището - "Народни будители - 1925”.  В него ни посрещат пременени, нагиздени с автентичните си народни носии бабите Златка, Шинка, Цветана, Здравка, Венета, Катя, Десислава и най-възрастната, 85-годишна баба Ангелина.

Очите им греят, когато изпълняват местните песни. Репетициите в читалището са чакани с нетърпение, за да се видят, да обменят някоя друга дума, а и да си попеят. Когато са били млади, някои, от къщна и земеделска работа са нямали време да ходят на репетиции в читалището, но на стари години това е тяхното развлечение, “като седенките едно време”, казва една от бабите.

Първата изява на фолклорната група е на Националния събор на Копривщица през 80-те години. Ръководител на групата е Минчо Миленкински. От там се връщат с златни медали за изпълнение на и златен медал за автентична носия, които авренлийките и до днес носят на всяко свое участие. През годините съставът е участвал и на другия голям събор в страната - Рожен. Участвали са и на други регионални събори. Самодейците от авренското читалище са неизменна част от празниците на селото и на община Крумовград. През септември е празника на селото, в чест на загиналите 42 тракийки и деца в региона. Тъжно им е на осемте възрасни жени, които все още пеят авренските песни, че няма на кой да ги предадат, защото в селот не останаха млади хора.

Божидар Чолаков