Хората в Украйна продължават да вярват в победата срещу Русия. Въпреки това те са все по-склонни на преговори с Москва и дори могат да си представят по-късно освобождаване на окупираните от Русия територии.
Украйна преживя още една трудна година. След украинската офанзива в руската Курска област през лятото, Русия засили атаките си срещу Донецка и Харковска области, както и срещу енергийната инфраструктура и градовете. Според изчисления на „Уолстрийт джърнъл“ Москва е използвала четири пъти повече дронове и ракети през тази есен, отколкото през есента на 2023 година.
В същото време изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ предизвика несигурност сред украинците. Макар Тръмп да обяви, че прекратяването на войната в Украйна е външнополитически приоритет за него, все още не е ясно как ще бъде постигнато мирно решение. Не е ясно и до каква степен САЩ ще продължат да подкрепят Украйна военно и финансово. Според експерти обаче все повече украинци се надяват на бърз край на войната чрез мирни преговори.
„Важното е, че удържахме”
Володимир Фесенко от Центъра за политически проучвания „Пента“ смята, че 2024 г. е била най-тежката година от войната досега - като изключим първите седмици на пълномащабната инвазия през пролетта на 2022 г. „Най-важното е, че удържахме“, категоричен е той. Въпреки умората хората в Украйна продължават да са „учудващо оптимистични“, казва Анто Хрушческий от Киевския институт по социология. Според проучванията между 83 и 88 на сто вярват в победата.
„Има и песимизъм обаче - заради страховете за бъдещето или усещането, че Западът не ни подкрепя достатъчно“, обяснява социологът пред ДВ. „Големите думи често не са последвани от големи действия. Украинците просто нямат възможността да сложат оръжие. Те знаят, че тази война е въпрос на оцеляване“. Броят на онези, които са готови да продължават войната толкова, колкото е нужно, остава стабилен - около 60 процента.
Със свещи и знамена на площад „Независимост“ в Киев почитат паметта на загиналите украински войници Снимка: Anastasiia Shepielieva/DW
Желанието за преговори не значи желание за отстъпки
В същото време обаче идеята за преговори с Русия получава все по-голямо одобрение. В сравнение с предходната година делът на украинците, които категорично ги отхвърлят, е намалял от една трета на 12%, сочи проучване на Института за изследване на общественото мнение, проведено през ноември.
На площад „Независимост“ в Киев, където броят на знамената с имената на загиналите украинци се увеличава с всеки изминал ден, ДВ разговаря с Евгени. Украинският войник смята, че преговорите с Русия са неизбежни. В същото време той се надява, че те ще се развият в полза на Украйна. „Всичко зависи от ситуацията на фронта. Нуждаем се от помощта на нашите партньори, трябва да продължим борбата, да подкрепим армията и да направим всичко възможно, за да постигнем победа“, казва той. В същото време той е скептично настроен към стратегията за водене на война, докато не бъдат освободени всички окупирани територии.
Михайло Мишченко от изследователския център „Разумков“ смята, че мнението на хората за преговорите е повлияно преди всичко от промяната в реториката на украинските власти, които от лятото насам вече не изключват подобен сценарий. „Подобно на правителството, народът казва, че е готов за преговори, но не иска да се отказва от никакви територии“, казва Мишченко. Мнозинството вижда в преговорите начин за постигане на приемлив за Украйна резултат, включително връщане на окупираните територии. Според изследователския център обаче делът на украинците, които биха отстъпили окупираните територии на Русия в името на мира, леко се е увеличил от пет на девет процента през годината.
Според Хрушческий над половината украинци са готови да отложат освобождаването на окупираните територии в името на мира, но само в случай, че получат ефективни гаранции за сигурността. „Не искат втори Меморандум от Будапеща“, казва експертът, припомняйки обещанията, дадени на Украйна от САЩ, Великобритания и Русия през 1994 г.
Президентът на Украйна Зеленски и бъдещият президент на САЩ Тръмп Снимка: Julia Demaree Nikhinson/AP/picture alliance
Серхий Солодки от украинския мозъчен тръст „Център Нова Европа“ в Украйна смята, че се очертават две тенденции - или да се разчита на собствените сили, или на колективна отбрана. Изследователят казва, че около 31% от украинците смятат, че притежанието на ядрено оръжие е най-добрата защитна стратегия, а 29 на сто одобряват като предпочитан вариант постепенното интегриране в НАТО. Третият най-популярен вариант - около 11% - е отбранителен съюз със САЩ с възможност за разполагане на американски войски. Мироопазващите войски на ООН се смятат за най-добрата гаранция за сигурност от 8,9%, а войските на европейските държави - само от 6,4%.
Украинците имат високи очаквания от Тръмп
Политологът Володимир Фесенко смята, че встъпването в длъжност на Доналд Тръмп ще промени много за Киев. Докато предишната американска администрация под ръководството на демократа Джо Байдън винаги е подчертавала, че Киев трябва сам да определи времето за преговори, Тръмп е твърдо ангажиран с тях. Той обаче няма ясна стратегия за устойчив мир, критикува Фесенко и подчертава: „Затова най-важната задача е да намерим ключа към Тръмп, за да можем да влезем в преговори от силна позиция."
Въпреки противоречивите изявления на Тръмп по отношение на войната в Украйна, според Info Sapiens в Украйна той се радва на най-високо ниво на доверие в Европа - почти 45%. Центърът „Нова Европа“ обяснява това с очакването, че Тръмп ще води решителна политика по отношение на Украйна и ще осигури мир. Пенсионерът Олексий смята, че Тръмп може да е непредсказуем, но Украйна все пак ще успее да работи с него. „Ако Русия не е готова да сключи никакви споразумения, тогава Тръмп няма да има друг избор, освен да помогне на Украйна“, смята той.
