ЕС няма да замръзне тази зима, но икономиката и политиците ще продължат да плащат висока цена заради скъпия природен газ
ЕС посреща зимата на 2024/25 година с най-ниските си запаси от газ за трите години от нахлуването на Русия в Украйна. Хладната есен гарантира на Европа още година енергийна криза, провокирана от Кремъл, заради която населението обеднява, икономиката се разорява, бюджетите се опразват, а властите се сменят.
Евросъюзът се подготви за този отоплителен сезон по-рано. Два месеца преди началото му газовите хранилища бяха запълнени 90%. В края на август се съхраняваха 100 млрд. куб. метра - това е една трета от годишното потребление. Цените на топлинната енергия започнаха да падат, но природата имаше други планове.
След последните две меки зими прелюдията към сегашната беше мразовита. През ноември в хранилищата имаше рекордно търсене на газ за последните 15 години. Сега там газът е 86%, а миналата година по същото време беше 96%, преди 2 години 93%.
Въпреки тревожната статистика тази зима Европа няма да замръзне, казват анализаторите, но няма да мине без последствия, които ще се преодоляват лятото, когато търсенето на природен газ намалява, цените падат и евтината суровина пълни хранилищата за зимата.
„Днешните запаси са напълно достатъчни при какъвто и да е сценарий, дори ако зимата излезе по-студена от нормалното. Европа не е заплашена от дефицит на доставки – пише експертът Oxford Institute for Energy Studies. – Но всичко, което е извадено от хранилищата, ще трябва да се замести през лятото на 2025“.
ЕС завърши миналия отоплителен сезон с рекордни остатъци в хранилищата – 59%, по-миналата – 55%. Пролетта на следващата година, според оценката на оксфордския институт, ще са останали не по-малко от 44%.
А това означава, че идното лято европейците ще трябва да надплащат за втечнен газ, на който заедно с 27-те страни от ЕС разчитат и бързорастящите азиатски икономики и преди всичко Китай.
Как Европа страда от газовата война с Русия
Преди войната Европа разчиташе не на втечнен, а на значително по-евтиният тръбен газ от Русия. Но още преди пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. подчиненият на Владимир Путин „Газпром“ започна да намалява доставките на природен газ за Европа, а в началото на войната ги съкрати почти двойно.
В отговор ЕС започна по-активно да купува втечнен газ, предимно от САЩ. И си постави цели за пестене на газ за отопление и електричество и за запасите в хранилищата. Всичко това, защото високите цени на газа и електричеството, предизвикани от руската агресия, разклащат икономиката на Европа. Цените на газа в Европа са пет пъти по-високи, отколкото в Америка, отбелязва Ричард Майер от Американската газова асоциация. В Европа плащат 15 долара за милион британски топлинни единици, в САЩ за същия обем газ се плащат 3 долара.
Само в последните седмици в Германия – промишления мотор и най-голямата икономика в ЕС, –няколко компании обявиха предстоящи съкращения и свиване на производството.
Концернът Thyssenkrupp смята да съкрати 40% от работната ръка в сателитните подразделения, а главният германски автогигант Volkswagen и американският му конкурент Ford планират да съкратят хиляди германци и да закриват заводи в Германия.
В германските провинции, където е съсредоточена проблемната промишленост, все по-често изборите печелят крайнодесни и популисти, което плаши страните от ЕС и ЕК.
Отиващата си еврокомисарка по енергетиката Кадри Симсон заяви в прощалната си реч в Европарламента в сряда, че енергийната криза прави Европа по-бедна.
„Фактът си е факт: цената на електроенергията в Европа е по-висока, отколкото в САЩ, защото газът е по-скъп. Това от своя страна намалява нашата конкурентоспособност и нанася щети на нашата икономика и общество“, каза Симсон.
Първата работа на новите еврокомисари бе да увеличат изискванията за количествата природен газ в хранилищата. В петък Еврокомисията пусна директива, според която от 1 февруари подземните хранилища трябва да са пълни не по-малко от 50%, желателно е над 55%.
А около 1 май се препоръчва да не намаляват под 30%, което трябва да стигне за запълване за следващата зима до 90%, но е по-добре да се държи ниво от 45%, ако лятото се окаже горещо, облачно и безветрено.
Новите препоръки към страните-членки от ЕС ЕК обясни с два основни риска. Първо, Русия може да спре изцяло доставките на природен газ. И второ, зимата може да се окаже толкова студена както есента. Но тук за Европа и синоптиците, „Газпром“ и газовите анализатори има ободряващи новини.
Добри новини за Европа
Първо – времето. След хладната есен прогнозата обещава на Европа да си поеме дъх. Европейските климатичен център „Коперник“ очаква, че през декември-февруари отклоненията от нормата ще са в посока затопляне.
Второ - „Газпром“. През януари приключва договорът за транзит на руски газ през Украйна, който доставя половината тръбен газ от Русия за ЕС. Като той от своя страна осигурява 8% от нуждите на ЕС от природен газ. И Украйна, и Европа казват, време е да приключва транзитът.
Но събитията през последните седмици показаха, че „Газпром“ преди всичко ще се опита да продължи да снабдява Европа в предишните обеми, отбелязва ръководителят на газовите анализатори в изследователския център ICIS Том Марзек-Мансер.
През ноември се състоя арбитражният спор между „Газпром“ и австрийската компания OMV. Руският газов монополист загуби делото и спря да доставя газ за Австрия по дългосрочния договор. Но обемът на доставките не намаляха – същите кубически метри бяха продадени пак там, но на спотовия пазар.
„Излиза, че „Газпром“ е изменил стратегията? – пише Марзек-Мансер. – През лятото на 2022 г. краят на дългосрочен договор означаваше изключване на газа. Сега договорът е приключил, но газът не спира. Излиза, че определящ фактор е ролята на пазара и печалбата?".
Преди войната най-близкият, най-богатият и конкурентоспособен пазар в Европа беше основният източник на печалба за „Газпром“. Газовата война на Кремъл лиши концерна от този пазар, той стана губещ, въпреки че ЕС не въведе никакви санкции срещу руския газ.
Третата ободряваща новина – ЕС с гигантски крачки преминава към възобновяеми енергийни източници и намалява зависимостта си от вноса на изкопаеми горива.
По данни на експертите от ICIS, идната зима слънчевата, вятърната и атомната енергетика в Европа ще нарасне с повече от 6%, а производстовото на електроенергия от изкопаеми източници - само с 1%.
Слънчевата и вятърната енергетика за първи път в история произведоха повече електричество в ЕС през първата половина на 2024 г., в сравнение с въглищата, петрола и газа, каза еврокомисарката Кадри Симсон.
Парадоксът е, че колкото повече са вятърните перки, толкова повече газ е нужен. В периодите на екстремни студове обикновено не духа, както се видя и този ноември.
„С растящия дял на вятърните централи газовите електростанции остават основен резервен източник за Европа, което прави прогнозите за потреблението на газ неопределени“, – пишат експертите от оксфордския енергиен институт.
И четвъртата приятна новина за ЕС – малко остана да се удържа фронтът в газовата война с Русия. В края на следващата година на пазара на втечнен газ ще се предлага много повече суровина заради въвеждането на нови мощности в големите газодобивни страни – САЩ и Катар. Тогава би трябвало и цените да паднат.
Единственият въпрос е кои европейски компании и политици ще доживеят това прекрасно бъдеще.