Колкото по-ниски са социалните помощи, толкова по-бързо бежанците се включват на пазара на труда
Спечелилият президентските избори в САЩ Доналд Тръмп изгради своята кампания върху остра антиимигрантска риторика. Много европейски партии (не само ултрадесни) също спекулират с негативното отношение към имигрантите, като популярността на тази риторика расте през последните години. В действителност те са изключително необходими на икономиката на западните страни: поддържат процента на трудоспособното население в застаряващите страни, осигуряват растеж на БВП и намаляване на инфлацията. Аргументите за значителното социално натоварване на бюджетите на развитите страни поради миграцията не се потвърждават от числата.
Развитите страни стареят
Населението на западните страни бързо остарява, а в перспектива ще започне да изчезва. В САЩ и Европа раждаемостта падна под нивото на възпроизводство (2,1 деца на жена) още около 1980 г. и сега е 1,5 деца на жена. Това създава, освен всичко друго, и икономически проблеми, основните от които са голямото демографско натоварване и недостиг на работна сила. Все по-малко хора достигат трудоспособна възраст, а недостигът на работна ръка става все по-осезаем, особено при специалисти в такива основополагащи сектори като строителството и земеделието. Технологичният напредък само частично решава този проблем.
В страните с бързо остаряващо население расте демографското натоварване върху трудоспособните граждани, които трябва да осигуряват разходите за издръжка на пенсионерите чрез своите данъци. В момента в 17 от 27 страни в ЕС годишните разходи за държавно пенсионно осигуряване надвишават 10% от БВП. В Италия и Гърция пенсиите струват на държавните бюджети повече от 16% от БВП. През 2050 г. възрастта на всеки трети гражданин на ЕС ще надвишава 65 години и данъчните отчисления от трудоспособното население вече няма да стигат за пенсии.
Населението на САЩ също не става по-младо. До 2050 г. почти всеки четвърти американец ще бъде пенсионер. Темповете на растеж на населението са на историческия минимум, като в момента увеличението се дължи основно на имиграцията. В бъдеще това ще увеличи разходите драматично: според прогнозите на Американската служба за социално осигуряване до 2030-те години ще има недостиг на финансиране на системата за социално осигуряване, равняващ се на данъците на почти 35 милиона работещи. През 2034 година, ако не и по-рано, ще се наложи съкращаване на всички социални помощи поне с 17%.
Борбата със застаряването на населението само чрез стимулиране на раждаемостта не е решение. За икономиката това може да е дори опасно, защото ако тази политика има успех, част от родителите ще напуснат трудовия пазар, а коефициентът на демографското натоварване ще се увеличи още повече през следващите няколко десетилетия. Докато не преминат няколко поколения, намаляващото количество работници ще трябва да издържат не само растящ брой пенсионери, но и по-голям брой деца.
Затова икономистите съветват да се комбинират дългосрочни решения на демографската криза с мерки за оперативна реакция, т.е. облекчаване на миграционната политика. Желателно е новопристигналите да оформят официално своята трудова дейност и да плащат всички дължими данъци, като прекалено строги ограничения водят до това, че имигрантите, без възможност да работят легално, минават в сивия сектор на пазара на труда.
Пътят на самурая заведе страната в задънена улица
Пример за това как строгата миграционна политика, която толкова искат да въведат западните крайнодесни, може да повлияе на икономиката на развита страна с ниска раждаемост, е Япония.
В момента Япония е страната с най-старото население на планетата. Тук процентът на пенсионерите е значително по-висок, отколкото в Италия, която е на второ място. Повече от 10% от японците са над 80 години, почти 1/3 — над 65 години, а раждаемостта е спаднала до 1,2 деца на жена. Поради това данъчните постъпления в Япония неумолимо намаляват, сферата на услугите запада, потреблението и спестяванията също падат едновременно (нещо, което рядко се случва в здрави икономики), а се развива единствено секторът на грижите за възрастни хора.
Брутният вътрешен продукт на страната стагнира от началото на 2000-те години. Компаниите фалират, защото не могат да намерят работници — през 2024 г. броят на фалитите вече е два пъти по-голям в сравнение с миналата година, а до края на годината вероятно ще бъде регистриран рекорд, невиждан от времето на кризата през 2008 г. Ситуацията се влошава и от културата на извънредния труд, която подкопава здравето на работещото население — почти в 1/4 от японските компании има служители, които работят толкова много, че рискуват да умрат от изтощение.
Премиерът Фумио Кисида също призна, че застаряването е поставило японското общество на ръба на оцеляването. Той предложи да се увеличат разходите за деца, но при това да запазят строгите ограничения срещу имигрантите.
Япония приема много малко имигранти. Чужденците съставляват около 2% от населението на страната, докато в Европа това число наближава 6%, а в САЩ — дори 14%. Поради тази политика японското правителство е принудено да наема на работа не имигранти, а пенсионери. Повече от 13% от работещите в страната са над 65 години, а средната възраст на японските фермери в момента е 69 години. Но това само временно облекчава ситуацията. Според прогнозите, числеността на трудоспособното население в Япония ще продължи да намалява заедно с населението — до 2040 г., при сегашните тенденции, страната ще има недостиг от 11 милиона работници. И макар в последните години Япония да прави някои малки отстъпки, отваряйки вратите за сезонни работници от държави като Виетнам, тези мерки не са достатъчни, за да спасят страната от бавното измирание. Фактът, че Япония е една от най-технологично развитите страни в света, на практика показва, че иновациите не могат напълно да компенсират проблемите, причинени от дефицита на работна сила.
Така че примерът на Япония явно не е това, към което развитите страни би трябвало да се стремят.
Мигранти за БВП и срещу растежа на цените
Запълването на вакантните работни места с мигранти би увеличило БВП на САЩ с около 2 трилиона долара, или почти с 10%, изчислиха авторите на изследване на Института „Катон“. Това важи и за други страни. Увеличаването на населението, включително и чрез прием на имигранти, е един от най-надеждните начини за увеличаване на БВП. Разходите за интеграция могат да бъдат значителни, но в дългосрочен план те водят до годишен растеж на БВП с допълнителни 0,2-1,4 процентни пункта средно (което е много, като се има предвид, че средният растеж на икономиката на ЕС в последните години е 1,6%) и се възвръщат за 9-19 години, установи Европейската комисия. Добър пример за това е сравнително отворената към мигранти Испания: през 2023 година създаването на 64% от новите работни места и половината от икономическия растеж са свързани с имиграцията (като в същото време престъпността в Испания през последните 20 години е намаляла наполовина).
Предимствата от интеграцията на висококвалифицирани работници са очевидни — тя води до растеж на производителността на труда в страната. Но и нискоквалифицираните имигранти, които запълват нетърсените от местните вакантни места, също могат да развиват икономиката, увеличавайки производителността дори на физическия труд (ако сред мигрантите има конкуренция, както и специализация, когато един човек дълго време усъвършенства строго определени умения).
Но мигрантите не само увеличават производството на стоки и услуги. С тях се повишава и конкуренцията за работни места, което забавя растежа на заплатите и, следователно, инфлацията.
Потреблението е още един аспект, чрез който мигрантите повишават благосъстоянието на страните. Растежът на населението открива нови възможности за предприемачи и повишава качеството на услугите. Въпреки това, рязкото увеличение на потреблението може да създаде проблеми, когато става въпрос за стоки с ограничено предлагане, като жилища и инфраструктура. Мигрантите могат да донесат със себе си умения, но не могат да пренесат апартаменти, пътища, места в училищата или кабинети на лекари от родината си — адаптацията на инфраструктурата към нарастващото население в дългосрочен период също води до растеж на икономиката, но това отнема време, което може да предизвика недоволство сред местните жители.
Освен това, имиграцията помогна да се смекчат последствията от пандемията за икономиката на западните страни. През ноември 2022 г. Джером Пауъл, председател на Федералния резерв, изнесе реч, в която заяви, че кадровият дефицит в икономиката на САЩ ще бъде 1,5 милиона работни места. В крайна сметка коронавирусът доведе до смъртта на около 400 хиляди души на трудоспособна възраст и увреди здравето на още стотици хиляди. Поради ограниченията, наложени от коронавируса, потокът на имигранти в страната също намаля. Само след няколко месеца обаче може да се констатира, че опасенията на Пауъл са били напразни: трудовият пазар се възстановил почти напълно. Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман твърди, че това се е случило именно благодарение на бързото възстановяване на имиграцията в САЩ: „Те в голямото си мнозинство са възрастни хора в трудоспособна възраст. 79% от резидентите, родени в чужбина и пристигнали след 2010 г., са между 18 и 64 години, докато делът на такива хора в цялата страна е 61%. Така че увеличаването на имиграцията вероятно е допринесло значително за способността на икономиката да създава нови работни места без неконтролирана инфлация.“
Предимствата са не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
„Тук аргументите в полза на увеличаването на имиграцията са още по-силни. Ако определим трудоспособната възраст като периода от 18 до 64 години, то общият коефициент на демографска тежест, изчислен на база същите данни от преброяването, ще бъде 27,5%. За резидентите, родени в чужбина и пристигнали след 2010 година, този коефициент е само 5,8%. По същество новите имигранти допринасят за системата, но още много години няма да получават ползи от нея. Така че от икономическа гледна точка увеличаването на имиграцията е добре за всички. И рационалната политическа система, която не се подвежда от фалшиви твърдения за връзката между имиграцията и престъпността, само би приветствала това явление,“ казва Кругман.
Подобна тенденция се наблюдава и в ЕС, където през 2022 г., паралелно със скока на имиграцията с 117%, значително намаля броят на свободните работни места, които рязко се увеличиха непосредствено след пандемията.
Снижаване на бюрокрацията — начин за привличане на мигрантите към трудовия пазар
Вътрешните мигранти в Европа намират работа по-успешно от местните жители — нивото на заетост сред тях е по-високо. Но мигрантите, пристигнали извън ЕС, са по-малко ангажирани с трудовия процес и заемат предимно нискоквалифицирани позиции. Причината е, че значителна част от тези мигранти са бежанци, които започват при по-неблагоприятни условия. Например, в Германия шансът за работа през първата година на пребиваване за бежанците е почти нулев: те нямат разрешение да работят, докато се обработват документите им. Във Финландия дори след 10 години в страната, само 22% от бежанците намират работа. В Швеция на бежанците са необходими около 20 години, за да се интегрират в икономиката по същия начин, както другите мигранти.
Проблемът не е само в европейската бюрокрация, но и във високите социални помощи за бежанците. Според данни на Центъра за изследване на миграцията, бежанците наистина намират работа по-бързо, когато им се намалят помощите (става въпрос най-вече за мъжете). Това обяснява защо Франция, Италия, Германия и други европейски страни решиха да намалят държавните помощи за бежанците, за да ги подтикнат към трудова заетост.
В САЩ нивото на социалното осигуряване за имигранти е по-ниско, а съответно и стимулите за работа са повече. Там бежанците догонват други имигранти по ниво на заетост след две години, през които почти 60% от тях намират работа. В САЩ общо 77,5% от мигрантите са заети, докато сред местните жители този процент е 66,1%. В Европа е точно обратното — само 63% от имигрантите работят, а заетите сред местните жители са 77%. Въпреки това, картината може да варира в зависимост от страната — например в Хърватия, където мигрантите получават необичайно ниска подкрепа в рамките на ЕС, около 80% от чужденците са заети, а сред местните жители работят 70%.
Въпреки това, рязкото намаляване на социалните помощи е опасно. Според ново изследване на европейски икономисти, намаляването на помощите действително подтиква бежанците към трудова заетост, но почти наполовина намалява средния доход на семействата, което води до негативни последици в бъдеще: това може да доведе до увеличение на престъпността и влошаване на представянето на децата в училище.
По-безболезненият начин е намаляване на бюрократичните изисквания, отказ от прекалено строги правила за получаване на разрешение за работа, помощ при преодоляване на езиковата бариера и борба с дискриминацията, която значително забавя интеграцията.
В САЩ имигрантите внасят значителен принос в бюджета на страната — те плащат почти 1 трилион долара на година под формата на данъци, но разходите на правителството за техните нужди са с 300 милиарда долара по-малко, тъй като те често нямат достъп до ключови социални помощи. В Европа обаче сумите от данъци, които плащат имигрантите, са почти равни на разходите за помощи за тях, т.е. нетните финансови последици от имиграцията са минимални. Според изследване на проекта TransEuroWorks, в страните от Европа с по-ниски помощи, като Белгия, Гърция и Италия, мигрантите създават дори по-малка тежест за бюджета на страната, отколкото местните жители.
Така че, от икономическа гледна точка, ползите от миграцията са очевидни, но миграционната политика се определя в значителна степен от политическите и културните фактори. Въпреки това проблемите с културната интеграция на мигрантите също могат да бъдат решени, ако има политическа воля: за целта е необходимо да се осигури образование, участие в обществения живот, подкрепа на пазара на труда и защита на правата на новопристигналите.
