В когнитивната наука напоследък се обръща все по-голямо внимание на връзката между физическата активност и работната памет. Досега обаче няма анализ, който да сравнява ефективността на работната памет на спортуващи и хора, които не тренират.
Група от учени провежда проучване, за да сравни в широк план ефективността на работната памет на двете групи. Те също така изследват ролята на фактори като вида спорт и нивото на изпълнение върху резултатите.
Предимството на работната памет при трениращите пред нетрениращите е установено при различните видове спорт и нива на изпълнение. Интересното е, че това предимство е било по-изразено, когато спортуващите са били сравнени с хора със заседнал начин на живот, в сравнение с анализа, при който населението със заседнал начин на живот е било изключено.
Констатациите, публикувани в сп. Memory, показват, че съществува ясна връзка между физическата активност и по-доброто представяне на работната памет, докато заседналият начин на живот изглежда е свързан с по-слаба работна памет.
Авторите на проучването казват, че вече са проучвали ефектите на стареенето върху когнитивните функции и мозъчната дейност и са установили, че физически активният начин на живот може частично да смекчи негативните ефекти на стареенето върху тях. Настоящите резултати при спортисти допълват доказателствата в подкрепа на ползите от спорта върху човешката памет и подчертават значението на физическата активност за насърчаване здравето на мозъка.
Редовната физическа активност подобрява сърдечно-съдовата система, укрепва мускулите и костите, регулира телесното тегло и повишава общото ниво на енергия. Спортуването също така подпомага поддържането на нормални нива на кръвната захар и холестерола, като намалява риска от хронични заболявания като диабет тип 2, хипертония и сърдечни болести.
От психологическа гледна точка, спортът е известен със своето позитивно въздействие върху настроението и намаляването на стреса. Той стимулира производството на ендорфини – така наречените „хормони на щастието“.
Ендорфините са невротрансмитери, които се синтезират в мозъка и нервната система и играят ключова роля в регулирането на настроението, болката и емоционалното благосъстояние. Те са често наричани „хормони на щастието“, защото техният ефект включва усещане за еуфория и удовлетворение. Процесът на тяхното освобождаване се активира по време на физическа активност, особено при аеробни упражнения като бягане, плуване или колоездене, което обяснява усещането за т.нар. „runner's high“. Ендорфините също така имат естествено болкоуспокояващо действие, което може да помогне за намаляване на чувството на болка и дискомфорт след физическа активност или травма.
Въпреки тези многобройни ползи, спортът може да има и негативни ефекти, особено когато се практикува без внимание към правилната техника и безопасността. Контузиите са често срещан проблем, особено при интензивни тренировки или конкурентни спортове.
Разтежения, навяхвания, фрактури и травми на ставите са само част от потенциалните наранявания, които могат да възникнат по време на физическа активност. Прекомерната физическа натовареност може също така да доведе до претрениране, което се характеризира с умора, изтощение и понижена физическа и психическа издръжливост.
За да се минимизират тези рискове, е важно да се спазват принципите на безопасност, включително правилното загряване, използването на подходящо оборудване и осигуряване на време за възстановяване между тренировките.
Референции:
https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/09658211.2024.2423812
