Враните са нещо повече от птици с черни пера, които кряскат от върховете на дърветата. Те са злопаметни, с когнитивни способности, които надхвърлят нашите очаквания.

Семейство Вранови, които включват гарвани, сойки, врани, свраки и гарги, са едни от най-интелигентните в птичия свят. Враните имат сложен социален живот, в който има приятелства и съперничества. Враните могат да имитират човешка реч, да използват инструменти и да се събират за нещо, което изглежда като погребални ритуали. Те могат да идентифицират и запомнят лица, дори сред големи тълпи.

Враните също така упорито помнят лошите за тях събития, a споменът може да се прехвърли отвъд продължителността на живота на отделната врана и да се предаде между поколенията.

Скорошни изследвания осветлиха това удивително измерение на поведението на птиците, разкривайки, че враните могат да помнят заплаха до 17 години.

Това откритие показва огромната сила на паметта на враните. Проучването хвърля светлина и върху социалното предаване на знания за опасност в рамките на птичите общности.

Впечатляваща памет

Изследователският проект, ръководен от експерти от Вашингтонския университет, стартира през 2006 г. Професор Джон Марцлъф (John Marzluff), учен в областта на околната среда, започва проучването, като си слага страховита маска и улавя в капан седем врани. Той ги идентифицира с пръстени на краката преди да ги освободи.

През следващите години професорът и неговите асистенти спорадично носят същата маска - разхождат се из университетския кампус, докато хранят враните.

Марцлъф си спомня за инцидент, докато носел маската, когато 47 от 53-те врани, които срещнал, яростно му се нахвърлят с крясъци.

Това е значително увеличение на ядосаните птици в сравнение с първоначално уловените седем врани, което показва, че тези птици могат да разпознават застрашаващи ги хора и да предават това знание на своите роднини.

Кулминацията на това интересно изследване настъпва през 2013 г., когато броят на агресивните крясъци достига своя връх, а след това постепенно намалява.

Загадката на маската

Друг интригуващ аспект на изследването включва използването на контрола, „неутрална“ маска с лика на Дик Чейни, който по това време е вицепрезидент на САЩ.

Въпреки че са нападани много по-малко пъти от хората със страховитата маска, все пак е имало малък брой врани, които им кряскат, което Марцлъф тълкува като потенциална грешка на птиците при определянето на самоличността.

С напредването на изследването доброволци били привличани да носят маските, без да знаят дали враните ги определят като „опасни“ или „неутрални“.

Един такъв доброволец се оказал в центъра на птичи скандал, което потвърдило умението на враните да разпознават и запомнят заплахите.

Още експерименти

Кристиан Блум (Christian Blum), когнитивен учен, специализиращ в поведението на животните във Виенския университет, провежда подобен многогодишен експеримент, отчасти вдъхновен от работата на д-р Марцлъф, използвайки гарвани, също от семейство Вранови.

В проучването, което се провежда от 2011 до 2015 г., д-р Блум и колегите му носят маски и пренасят мъртъв гарван покрай волиера, пълна с живи гарвани. След това слагат различна маска, контролна, и минаха без мъртвия гарван.

Точно както в експеримента на д-р Марцлъф, гарваните се разкрещяват на „лошата“ маска – дори и без да има мъртъв гарван – с много по-голяма честота, отколкото контролната. И крясъците продължили по време на целия експеримент от 4 години, т.е. злопаметността на гарваните пак е била дълготрайна.

Кредит: Pxhere

Интелигентността на враните

Тази поразителна интелигентност на птиците не се ограничава само до разпознаване на заплахи и помнене на обиди. Предишни изследвания показват, че враните притежават таланта да създават инструменти и дори да броят до четири.

Проучването на Вашингтонския университет безспорно допринася за утвърждаването на мястото на враните в йерархията на интелигентността сред птиците.

Освен впечатляващата памет и интелигентност враните демонстрират сложни социални структури, което допълнително подчертава тяхната когнитивна сложност. Проучванията показват, че враните живеят в сплотени общности и общуват помежду си чрез различни призиви и език на тялото. Това общуване не се ограничава само до предупреждения за потенциални заплахи; наблюдавани са врани, които обменят информация за източници на храна и дори създават съюзи, за да отблъскват хищници.

Един от най-забележителните аспекти на поведението на враните е способността им да се обучават една друга. Когато една врана се научи да свързва определен човек или обект с опасност, тя може да предаде тази информация на други участници в общността, разпространявайки бързо информацията.

Обучението в общността спомага за запазването и предаването на знанията за потенциалните заплахи, което позволява дори на младите врани да разпознават опасностите без личен опит.

Тази сложна мрежа от социални взаимодействия поставя враните сред малкото животни, способни да предават знания от поколение на поколение.

Справка:

Lasting recognition of threatening people by wild American crows; John M. Marzluff, Jeff Walls, Heather N. Cornell, John C. Withey, David P. Craig et al; Animal Behaviour https://doi.org/10.1016/j.anbehav.2009.12.022

Rapid Learning and Long-Term Memory for Dangerous Humans in Ravens (Corvus corax); C. R. Blum, W. Tecumseh Fitch, T. Bugnyar; Front. Psychol., 21 October 2020; Sec. Comparative Psychology Volume 11 - 2020 | https://doi.org/10.3389/fpsyg.2020.581794

Източници:

 Crows hold grudges for up to 17 years, Earth.com

If You Think You Can Hold a Grudge, Consider the Crow, New York Times