Когато през 1687 г. Исак Нютон написва на пергамент прочутите си закони за движението, той е можел само да се надява, че ще ги обсъждаме три века по-късно. Пишейки на латински, Нютон очертава три универсални принципа, описващи как се управлява движението на обектите в нашата Вселена, които са превеждани, преписвани, обсъждани и дискутирани дълго.

Но според един философ на езика и математиката може би през цялото време сме интерпретирали малко погрешно точната формулировка на Първия закон за движението на Нютон.

Философът от Техническия университет във Вирджиния Даниел Хук иска да изясни ситуацията, след като открива нещо, което той описва като „тромава грешка в превода“ в оригиналния английски превод на латинския текст на Нютоновите Principia от 1729 г.

Въз основа на този превод безброй учени и учители оттогава тълкуват Първия закон на Нютон за инерцията като означаващ, че даден обект ще продължи да се движи по права линия или ще остане в покой, ако не се намеси външна сила.

Това описание работи добре, докато не оцените, че външните сили действат постоянно - нещо, което Нютон със сигурност би взел предвид при формулирането му.

При повторното разглеждане на архивите Хук осъзнава, че тази обща парафраза съдържа погрешно тълкуване, което е останало незабелязано до 1999 г., когато двама учени се спират на превода на една латинска дума, която е била пропусната: quatenus, която означава „доколкото“, а не „освен ако“.

За Хук това е от голямо значение. Според него новият прочит показва, че Нютон е имал предвид, че всяка промяна в импулса на тялото - всяко сътресение, потапяне, завъртане и изтласкване - се дължи на външни сили, вместо да описва как един обект запазва своя импулс, ако върху него не действат никакви сили.

„Като върнаха тази забравена дума [insofar] на мястото ѝ, тези учени възстановиха един от фундаменталните принципи на физиката в първоначалния му блясък“, обяснява Хук в публикация в блога, описваща откритията му, публикувани академично в научна статия от 2022 г.

Тази важна поправка обаче така и не е била възприета. Дори и сега тя може да се бори да набере сила срещу тежестта на вековното повтаряне.

„Някои намират моето четене за твърде диво и неконвенционално, за да го приемат сериозно“, отбелязва Хук. „Други пък смятат, че е толкова очевидно правилно, че едва ли си струва да се спори за него.“

Обикновените хора може би ще се съгласят, че това звучи като семантика и Хук признава, че реинтерпретацията не е променила и няма да промени физиката. Но внимателният преглед на собствените трудове на Нютон изяснява какво е мислил по онова време математикът пионер.

„Много мастило е изписано по въпроса за какво всъщност служи законът за инерцията“, обяснява Хук, който като ученик е бил озадачен от значението на закона на Нютон.

Ако приемем преобладаващия превод, че обектите се движат по права линия, докато някаква сила не ги принуди да направят друго, тогава възниква въпросът: защо Нютон би написал закон за тела, свободни от външни сили, когато в нашата Вселена няма такова нещо; когато гравитацията и триенето са постоянно присъстващи?

„Смисълът на Първия закон е да се направи извод за съществуването на силата“, казва Джордж Смит, философ от университета „Тъфтс“ и експерт по трудовете на Нютон.

Всъщност Нютон дава три конкретни примера, за да илюстрира своя първи закон за движението: най-проницателният според Хук е въртящ се връх - който, както знаем, се забавя в затягаща се спирала поради триенето на въздуха.

„Давайки този пример“, пише Хук, „Нютон изрично ни показва как Първият закон, така както той го разбира, се прилага за ускоряващи се тела, които са подложени на действието на сили - т.е. той се прилага за тела в реалния свят.“

Хук казва, че това преработено тълкуване връща към една от най-фундаменталните идеи на Нютон, която по онова време е била напълно революционна. Това е, че планетите, звездите и другите небесни тела се управляват от същите физични закони като обектите на Земята.

„Всяка промяна в скоростта и всяко накланяне на посоката“, разсъждава Хук, „от рояци атоми до въртящи се галактики, се управлява от Първия закон на Нютон.“