България е загубила драматично много хора след началото на 90-те години - 2,5 млн. души
След 2010 г. демографските показатели на България са започнали да оказват силно негативно влияние върху икономиката. Застаряването на населението и голямата емиграция са подяждали ежегодно растежа на брутния вътрешен продукт с 0.9%. Това представлява средно 45% от отчетения ръст на икономиката. След 2035 година се очаква рязко влошаване на този негативен ефект без съответните национална и регионални политики.
Това показва анализ на Съвета за икономически анализи към Министерски съвет. Съветът е независима структура, която включва водещи български и международни специалисти, като това е поредният доклад, който съветът представя.
Спадът в населението на България след началото на 90-те години е драстичен - страната ни е загубила 2,5 млн. души. „В периода между последните две преброявания, след 2011 г. се наблюдава ударна емиграция, като нивата стигат тези от 1992 г. Този процес на ускорена отрицателна нетна миграция се наблюдава до 2019 г.”, става ясно от данните. След 2020 г. миграцията е положителна, като това се дължи и на завърналите се по време на пандемията, и на бежанската вълна след войната в Украйна.
Икономистите са анализирали и приносът на различни фактори към растежа - количество вложен труд, качество на работната сила, производствени инвестиции, факторна производителност. Данните показват, че след 2009 г. отрицателният ефект на демографският компонент върху БВП нараства сериозно - на 0.9% от БВП. „От останалите компоненти, към растежа на БВП, който възлиза на 3.3% средно за периода 2000-2021 г., най-значителен е приносът на инвестициите в продуктивен капитал, средно 2.5 пр.п. годишно. Следва общата факторна производителност с принос от средно 0.6 пр.п. на година. Качеството на трудовите ресурси допринася средно с 0.16 пр.п. годишно, докато приносът на количеството на трудовите ресурси (сумата от демографския компонент и компонента на пазара на труд) е 0.04 пр.п. годишно“, се изтъква в анализа. От 2010 г. насам темпът на нарастване на БВП се забавя, като за това допринася свиването на приноса на капиталовите инвестиции към този растеж, посочват още те. Целият анализ може да бъде прочетен на сайта на съвета.