На 26 октомври в Грузия ще се проведат парламентарни избори. Подобно на предишните избори, последните се смятат за решаващи за вътрешната, но най-вече за външнополитическата траектория на страната.
Голямата промяна този път е, че на страната може да се наложи да се бори с нов подход към управлението - коалиция.
Поредица от социологически проучвания от последните няколко месеца дадоха различни резултати, като се открояват няколко основни неща - управляващата партия „Грузинска мечта“ ще вземе повече гласове от всеки свой съперник и въпреки това няма да има достатъчно гласове, за да се радва на удължаване на абсолютното си парламентарно мнозинство. Едно от проучванията показва спад до около 32%, което представлява загуба на една трета от предишните ѝ избиратели.
Управляващата партия твърди, че ще събере до 1 млн. гласа, повече отколкото през 2020 г., но опитът от предишни избори показва, че това ще бъде изключително трудно постижимо, особено предвид новата пропорционална избирателна система.
Вярно е, че опозицията остава хронично разделена, макар и с малко по-малко конкуриращи се партии, отколкото преди това. Бяха създадени няколко електорални съюза, което може да осигури по-широко представителство в новия парламент. Това може да доведе до нещо ново - обикновено разединените партии в Грузия да бъдат принудени да споделят управленските отговорности.
Въпреки това не е ясно как ще се държат партиите, ако това е изборният резултат. При потенциален избор между най-голямата опозиционна партия - Единно национално движение (ЕНД) или „Грузинска мечта“ - партията „За Грузия“ на бившия министър-председател Гиорги Гахария, която твърди, че политиката ѝ се вписва между двата съперника, вероятно ще застане на страната на управляващата партия. Съществува и несигурност относно това как партията на Мамука Хазарадзе, „Лело“, би могла да действа спрямо ЕНД.
Партията „Гирчи“ вероятно също ще застане на страната на „Грузинска мечта“, особено предвид неотдавнашните изявления на партията, в които се намеква за сделка с тях. Като цяло управляващата партия, независимо дали ще успее да постигне конституционно мнозинство (113 от 150-те места в парламента) или обикновено мнозинство, ще има голямо влияние върху потенциалното коалиционно правителство.
„Грузинска мечта“ разполага с ресурси, които ще използва, за да примами по-малки групи и партии да се присъединят към коалиция.
Разбира се, съществува и възможността опозиционната партия, която е против управлението, да разполага с достатъчно места, за да създаде управляващо мнозинство без „Грузинска мечта“.
Проблемът с този начин на мислене обаче е, че Грузия никога досега не е имала истинско коалиционно правителство.
Вярно е, че основателят на „Грузинска мечта“, милиардерът Бидзина Иванишвили, дойде на власт през 2012 г. с подкрепата на други партии, но това беше предизборна коалиция, а не такава, създадена чрез трудни преговори след изборните резултати. И наистина Иванишвили беше централната, доминираща фигура, която скрепи правителството и след това поддържаше коалицията жива, използвайки както личните си финанси, така и престижа си. Подобни бяха и обстоятелствата при идването на власт на Михаил Саакашвили през 2003-4 г. Този път сред противниците на „Грузинска мечта“ няма такава фигура.
Ето защо е напълно възможно всеки процес на изграждане на коалиция да бъде труден и да създаде дълбоко усещане за политическа нестабилност. Дори ако опозицията спечели повече места, напълно възможно е „Грузинска мечта“ да разбие единството им чрез примамката за значителни финансови облаги, като предложи покровителство за раздаване на добре платени държавни постове. В края на краищата, какъвто и да е резултатът, управляващата партия все още ще има много значително парламентарно присъствие.
Съществуват и основателни съмнения дали разнообразните среди на опозиционните партии могат да бъдат вкарани в една администрация при липсата на харизматична политическа фигура. Недоверието между тях е доста широко разпространено, което прави партиите особено уязвими за манипулиране от страна на една добре установена и опитна управляваща партия.
Достатъчен е само един пример: когато грузинският президент Саломе Зурабишвили поиска от лидерите на „За Грузия“ и „Лело“ да се присъединят към единния фронт, преговорите завършиха с неуспех и язвително сочене с пръст.
Политическата ситуация би могла да подтикне партиите към новото развитие на коалиционно правителство, но това е изпълнено както с предизвикателства, така и с възможности.
Възможно е да последват улични протести, международните организации да откажат да признаят резултатите от изборите, ако има данни за манипулиране на гласоподаватели или бюлетини, а управляващата партия може да реагира лошо на подобно развитие.
Б. ред. - Анализът на Емил Авдилиани от Center for European Policy Analysis (CEPA) препечатваме в превод на Агенция БГНЕС.
