На Велики петък извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на нашия Спасител. В този ден светата Църква ни припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството Си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.

След изнасянето на Разпятието в средата на храма свещеникът, а след него и всички богомолци се покланят и целуват св. Кръст с изобразения на него разпнат Спасител. Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят, а Царски -¬ защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете. Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молитви.

Вечерта на Велики петък се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона символично се снема от Кръста Разпнатият, обвива се в плат и се полага в светата кувуклия, символизираща гроба. Тялото на Господа е избродирано или изографисано върху плащаницата и изобразява това снемане.