Анцузите са униформата на руските мутри от 90-те.

Тогава на родна българска почва е по-престижно да ходиш с дънки, доскоро корекомски блян, и кожена тужурка. На изток обаче трите бели ленти на черен фон са култ, запазен за най-дебелите вратове на квартала.

Още тогава нямаше обяснение защо някой е с анцуг ежедневно и ежечасно, без да е член на споменатите прослойки.

През 2024 г. да се разхожда спокойно анцуг, без притежателят му да се е запътил към фитнеса или да разпуска у дома, е дори по-нередно.

Нещо повече - децата често от малки биват натикани в памучно или ватирано комплектче в бозав цвят, защото се цапат, а на бозавото не личи. На родителите не им е жал, ако комплектчето се скъса, понеже е евтино, пък и детето малко след прохождането си е снабдено с цял гардероб сивеещи анцузи.

Не е учудващо, че то пораства с усещането, че да шляпа навсякъде по анцуг е напълно в реда на нещата. Поощрявано от гледката на други пораснали, шляпащи навсякъде по анцузи.

Никак не изключвам някои да установяват, че НЕ трябва да са по анцуг, чак когато опрат до интервютата за работа или до първа среща с някой по-засукан обект на полови интереси. Макар че силно се надявам да не сме затънали чак в такива дълбоки и неприятни крайности.

А се надявам, не защото имам против анцузите сами по себе си.

Проблемът е, че носенето на анцуг извън спорта често е тясно свързано с липса на възпитание.

Огледайте се около себе си.

Огромен е шансът човекът, който току-що се е изплюл на улицата, изхвърлил си е опаковката извън коша или ви е блъснал, без да каже "Извинете!", да е именно с анцуг. С такъв най-вероятно е и онзи, който не си плаща таксата за входа или се опитва да ви пререди на опашката в супера.

Това не е въобще изненадващо.

Човек, който не се е постарал сутринта да облече прилични дрехи, дори и да са дънки + тениска, няма да се постарае в още редица области на живота си.

Щом не се интересува как изглежда в очите на околните, обикновено не му пука и за самите околни.

Няма да му му пука и че ви е настъпил в трамвая.

Че ви е отнел предимството, че не е спрял на знак "Стоп", че до него в метрото стои права бременна жена, а той седи като закован в седалката си. И още, и още...

Защото именно така се живее in an анцуг state of mind.

Във време, в което анцугът е много повече от обикновена дреха за спорт и е завладял не само мутри и строителни работници, а и немалка част от обществото.